С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 4 окт 2018, 17:04, 5665 прочитания

Земеделските субсидии - сега или никога

Дискусията за ЕС

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Владислав Панев управляващо дружество "Скай управление на активи" и съпредседател на партия "Зелените", част от "Демократична България"
Време е кораби със стока, а не с мигранти да прекосяват Средиземно море и в двете посоки.
Огромните пари могат да се харчат по-смислено от това зърнарите да си купуват бентлита и джетове.


Селскостопанската политика на ЕС прави земеделието концентрирано и неефективно и в същото време стимулира емиграция към Стария континент. В българския случай освен всичко друго води и до изземване на пазара от близки до управляващите групировки и тотално обезлюдяване на земеделските райони. Затова е време да започнем да мислим за по-сериозното ограничаване и дори спиране на субсидиите в сегашния им вид. Както и за отваряне на европейския пазар на храни за повече конкуренция. Това дългосрочно ще направи така, че кораби със стоки, а не с мигранти ще прекосяват Средиземно море. И ще е от полза за всички.


Ниска добавена стойност

Субсидиите на площ стимулират производствата с най-ниска добавена стойност, ангажиращи най-малко работна ръка. Сметката е проста. Ако 50 лева (примерно) на декар са 20-30% от стойността на добити пшеница или царевица, те са може би под процент от цената на домати или краставици. Логично пазарът се изкривява в полза на зърнените култури, които завземат все повече територия. От което губи селото, губи и българската икономика.

Особеностите на нашия пазар и политиката на министерството, близко до големите "зърнари", водят до окрупняване, като в момента 100 физически лица и фирми получават 75% от агросубсидиите. Никакви мерки за таван на плащанията към едно лице, както наивно смятат някои, няма да доведат до друго разпределение. Едрият бизнес винаги ще намира "сламени хора", които да се водят номинално обработващи земите му, така че да усвоява максимално фондове. Напротив, практиката в цяла Европа показва, че процесът на окрупняване на стопанствата си върви, а достъпът на нови играчи до земеделието е силно ограничен. Което намалява драстично стимулите за подобряване на ефективността.



Напускането на Великобритания е удачен прозорец за преосмисляне на земеделската политика. Няколко (предимно северни) държави се обявиха за по-малък бюджет на ЕС и предизвикаха гнева на бюджетния комисар Гюнтер Йотингер. Дори френският президент Макрон проявява необичайна за страната си гъвкавост по въпроса. Ако вълната от евроскептицизъм може да се използва за нещо добро, то орязването на земеделските плащания е чудесен пример.

Другата голяма вреда от субсидиите е създаването на икономическа крепост Европа, която практически забранява вноса от Африка и много други страни. И пречи на развитието на Черния континент, което кара много хора оттам да рискуват, изминавайки хиляди километри през пустиня и море до Обетованата земя. Много по-удачно е вместо да правим кампании за спасяване на гладуващите, да облекчим търговията и в двете посоки, така че да стимулираме създаването на поминък в тези бедни държави. Да им дадем възможност да ловят риба, вместо да им даваме рибата наготово.

Много по-рационално е да стимулираме демокрацията и пазарната икономика в Африка, като награждаваме отличниците с взаимен лесен достъп до пазари, отколкото да наказваме двойкаджиите със санкции. Защото сега Китай стъпва уверено на тези нововъзникващи пазари и ние ще останем без дял с всички бъдещи последствия от това. Лесната търговия ще донесе повече просперитет и за европейци, и особено за африканци.


Страхове и аргументи

Какви са основните тревоги пред премахването на субсидиите и отварянето на пазара?
  • "Много земеделци ще фалират или ще обеднеят, защото африканските стоки ще ни залеят." Само донякъде е вярно. Най-неефективните производители ще изчезнат от пазара. Включително и случайните играчи с политически протекции в България - когато няма субсидии, пазарът става безинтересен за тях и ще се насочат например към пътното строителство.

    Премахването на плащанията ще е огромен натиск за подобряване на ефективността, за гледане на култури с висока добавена стойност, за биохрани и т.н. Хората винаги ще са готови да плащат повече за пресни местни храни. Като екологичен ефект очаквам и бързо увеличаване на площите с гори.


    "Цените на храните ще се увеличат". Категорично невярно. По-отвореният пазар предполага по-голяма конкуренция.

    "Защо ни е да помагаме на Африка, ние да не би да сме цъфнали?" Помагаме на себе си. Нали не искаме обезлюдяване на цели региони. Ами субсидиите водят до това. Премахването им ще помогне на нашите производители на зеленчуци, плодове, биохрани. Най-малкото защото ще отпадне конкуренцията от непазарни играчи, които присъстват само заради европлащанията. А и взаимното отваряне на пазарите означава и ние да продаваме повече храни на юг.

    "България е традиционна земеделска държава, а в момента сме в унизителното положение да внасяме домати и краставици. Спирането на субсидиите няма ли да утежни още повече положението на производителите?" Напротив, спирането на субсидиите ще отстрани от отрасъла политическите играчи, които са в него заради безвъзмездните плащания. Ако питате зеленчукопроизводителите, техните проблеми са съвсем други. Създаването на къси вериги от производителя до потребителя е много по-полезно за тях. Облекчаването на всякаква бюрокрация също. Лесен достъп до фермерски пазари.

    "Африка ще ни превземе и милиони декари тук ще пустеят." Няма да ни превземе. Но ще използваме земята си по-добре. Ще гледаме повече гори, ще сеем култури, от които ще извличаме повече печалби. За мен остава загадка защо имаме толкова тежък лицензионен режим за индустриален коноп например.

Та след страховете да кажем две неща и за допълнителните ползи. Над 30% от европейския бюджет отива за земеделието - около 60 млрд. евро годишно. Огромни пари, които определено могат да се харчат по-смислено от това зърнарите да си купуват нови бентлита и джетове. Това обаче е въпрос на друг дебат. Важното е, че сега имаме шанса да променим по-радикално политиките на ЕС. Това ще е и пътят за истинско възраждане на българското земеделие. След години може би ще е невъзможно или твърде късно.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Събуди се, Европа, става късно 6 Събуди се, Европа, става късно

Евроизбори 2019

15 фев 2019, 1916 прочитания

Духът на Остполитик Духът на Остполитик

Сделката за "Северен поток 2"

15 фев 2019, 1056 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily: Референдумът в Румъния - обикновена хомофобия или политическа димка

Човек с минало

Комисията по досиетата е обявила с решение принадлежността на Емилиян Гебрев към ДС

Ти декларира ли биткойна?

Данъчните отново напомниха, че печалбите от търговия и сделки с криптовалути се облагат

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Как (не) живеем

Кураторката Вера Млечевска за въпросите, които поставя предстоящото българско участие на Венецианското биенале

Кино: "Трафикантът"

Митът няма възраст в най-негероичния филм на Клинт Истууд

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 16.02.2019 Прочетете