Земеделските субсидии - сега или никога
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Земеделските субсидии - сега или никога

За периода 2014-2020 г. се очаква предоставените чрез Общата селскостопанска политика на ЕС средства за България да са около 7.4 млрд. евро - директни плащания и за развитие на селските райони.

Земеделските субсидии - сега или никога

Дискусията за ЕС

8466 прочитания

За периода 2014-2020 г. се очаква предоставените чрез Общата селскостопанска политика на ЕС средства за България да са около 7.4 млрд. евро - директни плащания и за развитие на селските райони.

© Pixabay


Владислав Панев управляващо дружество "Скай управление на активи" и съпредседател на партия "Зелените", част от "Демократична България"
Време е кораби със стока, а не с мигранти да прекосяват Средиземно море и в двете посоки.
Огромните пари могат да се харчат по-смислено от това зърнарите да си купуват бентлита и джетове.

Селскостопанската политика на ЕС прави земеделието концентрирано и неефективно и в същото време стимулира емиграция към Стария континент. В българския случай освен всичко друго води и до изземване на пазара от близки до управляващите групировки и тотално обезлюдяване на земеделските райони. Затова е време да започнем да мислим за по-сериозното ограничаване и дори спиране на субсидиите в сегашния им вид. Както и за отваряне на европейския пазар на храни за повече конкуренция. Това дългосрочно ще направи така, че кораби със стоки, а не с мигранти ще прекосяват Средиземно море. И ще е от полза за всички.

Ниска добавена стойност

Субсидиите на площ стимулират производствата с най-ниска добавена стойност, ангажиращи най-малко работна ръка. Сметката е проста. Ако 50 лева (примерно) на декар са 20-30% от стойността на добити пшеница или царевица, те са може би под процент от цената на домати или краставици. Логично пазарът се изкривява в полза на зърнените култури, които завземат все повече територия. От което губи селото, губи и българската икономика.

Особеностите на нашия пазар и политиката на министерството, близко до големите "зърнари", водят до окрупняване, като в момента 100 физически лица и фирми получават 75% от агросубсидиите. Никакви мерки за таван на плащанията към едно лице, както наивно смятат някои, няма да доведат до друго разпределение. Едрият бизнес винаги ще намира "сламени хора", които да се водят номинално обработващи земите му, така че да усвоява максимално фондове. Напротив, практиката в цяла Европа показва, че процесът на окрупняване на стопанствата си върви, а достъпът на нови играчи до земеделието е силно ограничен. Което намалява драстично стимулите за подобряване на ефективността.

Напускането на Великобритания е удачен прозорец за преосмисляне на земеделската политика. Няколко (предимно северни) държави се обявиха за по-малък бюджет на ЕС и предизвикаха гнева на бюджетния комисар Гюнтер Йотингер. Дори френският президент Макрон проявява необичайна за страната си гъвкавост по въпроса. Ако вълната от евроскептицизъм може да се използва за нещо добро, то орязването на земеделските плащания е чудесен пример.

Другата голяма вреда от субсидиите е създаването на икономическа крепост Европа, която практически забранява вноса от Африка и много други страни. И пречи на развитието на Черния континент, което кара много хора оттам да рискуват, изминавайки хиляди километри през пустиня и море до Обетованата земя. Много по-удачно е вместо да правим кампании за спасяване на гладуващите, да облекчим търговията и в двете посоки, така че да стимулираме създаването на поминък в тези бедни държави. Да им дадем възможност да ловят риба, вместо да им даваме рибата наготово.

Много по-рационално е да стимулираме демокрацията и пазарната икономика в Африка, като награждаваме отличниците с взаимен лесен достъп до пазари, отколкото да наказваме двойкаджиите със санкции. Защото сега Китай стъпва уверено на тези нововъзникващи пазари и ние ще останем без дял с всички бъдещи последствия от това. Лесната търговия ще донесе повече просперитет и за европейци, и особено за африканци.

Страхове и аргументи

Какви са основните тревоги пред премахването на субсидиите и отварянето на пазара?

  • "Много земеделци ще фалират или ще обеднеят, защото африканските стоки ще ни залеят." Само донякъде е вярно. Най-неефективните производители ще изчезнат от пазара. Включително и случайните играчи с политически протекции в България - когато няма субсидии, пазарът става безинтересен за тях и ще се насочат например към пътното строителство.

    Премахването на плащанията ще е огромен натиск за подобряване на ефективността, за гледане на култури с висока добавена стойност, за биохрани и т.н. Хората винаги ще са готови да плащат повече за пресни местни храни. Като екологичен ефект очаквам и бързо увеличаване на площите с гори.

"Цените на храните ще се увеличат". Категорично невярно. По-отвореният пазар предполага по-голяма конкуренция.

"Защо ни е да помагаме на Африка, ние да не би да сме цъфнали?" Помагаме на себе си. Нали не искаме обезлюдяване на цели региони. Ами субсидиите водят до това. Премахването им ще помогне на нашите производители на зеленчуци, плодове, биохрани. Най-малкото защото ще отпадне конкуренцията от непазарни играчи, които присъстват само заради европлащанията. А и взаимното отваряне на пазарите означава и ние да продаваме повече храни на юг.

"България е традиционна земеделска държава, а в момента сме в унизителното положение да внасяме домати и краставици. Спирането на субсидиите няма ли да утежни още повече положението на производителите?" Напротив, спирането на субсидиите ще отстрани от отрасъла политическите играчи, които са в него заради безвъзмездните плащания. Ако питате зеленчукопроизводителите, техните проблеми са съвсем други. Създаването на къси вериги от производителя до потребителя е много по-полезно за тях. Облекчаването на всякаква бюрокрация също. Лесен достъп до фермерски пазари.

"Африка ще ни превземе и милиони декари тук ще пустеят." Няма да ни превземе. Но ще използваме земята си по-добре. Ще гледаме повече гори, ще сеем култури, от които ще извличаме повече печалби. За мен остава загадка защо имаме толкова тежък лицензионен режим за индустриален коноп например.

Та след страховете да кажем две неща и за допълнителните ползи. Над 30% от европейския бюджет отива за земеделието - около 60 млрд. евро годишно. Огромни пари, които определено могат да се харчат по-смислено от това зърнарите да си купуват нови бентлита и джетове. Това обаче е въпрос на друг дебат. Важното е, че сега имаме шанса да променим по-радикално политиките на ЕС. Това ще е и пътят за истинско възраждане на българското земеделие. След години може би ще е невъзможно или твърде късно.

Източник: Pixabay
Владислав Панев управляващо дружество "Скай управление на активи" и съпредседател на партия "Зелените", част от "Демократична България"
Време е кораби със стока, а не с мигранти да прекосяват Средиземно море и в двете посоки.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    pitashtia avatar :-|
    Питащият

    Африканците се множат като скакалци , а земята им се отнема и въобще отмяната на субсидиите и някаква африканска политика на ЕС няма да решат техните проблеми , които се задълбочават.

    land grabbing in Africa се засилва https://thisisafrica.me/land-grabbing-africa-new…/ Мултинационални и местни компании , китайски и европейски им отнемат земята за промишлено земеделие и тази икономическа реколонизация в тези изостанали и корумпирани държави води до производство за износ и глад на местните , унищожаване на природата . Прогонените от земята си селяни , които са произвеждали предимно за собствени нужди , се оказват в бидонвилите на градовете или нископлатени работници в плантациите .Мизерията вместо да намалява , расте защото населението расте по-бързо от икономиката . И те тръгват към обетованата земя на колонизаторите -Европа . И ще стават все повече и ще мрат като мухи по пътя през Сахара, ще се давят в Средиземно море . Премахването на субсидиите и свободният внос ще направи по-богати в Африка едно малцинство от корумпирани чиновници , управници , вождове прецакали селяните си и мултинационалните грабители . Защо трябва да внасяме палмово масло и други продукти които имат европейски аналог и могат да се произведат тук при това по биологични чисти и зелени технологии . За да стане това просто трябва заедно със падането на субсидията по площ да се вдигнат митата и насърчи собственото биологично и енергонезависимо производство по някакъв начин . дали пряко за произведена качествена продукция или чрез субсидиране потреблението на по-бедните е друг въпрос Земята е ресурс и собствеността върху нея трябва да се ограничи , до някакъв размер подходящ за семейна ферма . Същото трябва да направят и африканците и ако трябва да им се помага , то е да си произведат сами храната и да се индустриализират

  • 2
    grazhdanin avatar :-|
    гражданин

    Много добре казано!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK