С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
19 окт 2018, 10:25, 6118 прочитания

Продажбата на правосъдие е неприемлива

Решението по делото "Кантарев срещу БНБ" дава ориентир по един от важните въпроси на българското правосъдие – съдебните такси

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Станислав Костов е доцент по право на ЕС в катедра "Европеистика" и в Юридическия факултет на СУ. Специализирал е в Маастрихт, Холандия, и в Международния център по правата на човека. През 2011 г. защитава докторска дисертация на тема "Актовете на Съда на Европейския съюз и техните правни последици". Адвокат е от Софийската адвокатска колегия. През периода 2009–2010 г. е член на управителния съвет на Френско-българската търговска камара. От 2012 г. е член на Научнометодическия център към Висшия адвокатски съвет. От 2015 г. е член на редакционната колегия на списание "Европейски правен преглед" – първото и единствено досега специализирано списание, посветено на правото на ЕС. От 2016 г. е член на управителния съвет на фондация "Български адвокати за правата на човека".
На 4 октомври 2018 г. Съдът на ЕС (СЕС) постанови дълго чаканото у нас решение по делото на вложителя Николай Кантарев срещу БНБ. То е образувано във връзка с иск за обезщетяване на вреди, причинени от невъзможността вложителят да използва своя депозит в КТБ до гарантирания размер в сроковете, предвидени в правото на ЕС.

4 октомври 2018 г. ще остане паметна дата в българската правна история. И то не защото Съдът на ЕС предостави тълкуване на разпоредби от отменената Директива за гарантиране на влоговете в банките по едно от многото дела, засягащи по един или друг начин фалита на КТБ, като обяви, че забавеното изплащане на гарантираните депозити представлява нарушение на правото на ЕС. За първи път по преюдициално запитване на български съд Съдът на ЕС се произнесе по един от основните проблеми на българската правосъдна система: съществуването на пропорционални държавни такси по граждански (и търговски) дела без горна граница, а оттам и ограничаването на достъпа до правосъдие.

Правосъдието не е услуга срещу заплащане


Някои смятат, че правосъдието е услуга, за предоставянето която се дължи държавна такса. Мисля, че това е фундаментално погрешно, а продажбата на правосъдие намирам за неприемлива. Правосъдието е основна функция на държавата, на която всички плащаме данъци, и тя е длъжна да осигури това правосъдие. Навярно би било оправдано да се събира някаква минимална проста (в абсолютна сума) държавна такса при предявяването на иск, за да се ограничи явната злоупотреба с правото на иск. Но не и 4-процентна такса без таван за първата инстанция.

В решението по делото "Кантарев" Съдът на ЕС приема, че една подобна такса, заплащана по иск за обезщетяване на вреди, причинени от държавата в резултат от нарушение на правото на ЕС, би могла да бъде несъвместима с принципа на ефективността, т.е. би направила прекомерно трудно или практически невъзможно реализирането на правото на обезщетение.

Това у нас е така поне за юридическите лица (търговски дружества и др.), тъй като българското законодателство не допуска възможност за освобождаването им от държавна такса, както и (между другото – в нарушение на правото на ЕС) не допуска предоставяне на правна помощ, изразяваща се в размера на дължимата държавна такса.

Освен това българското законодателство не дава възможност на разглеждащия делото съд за преценка на размера на дължимата такса с оглед тя да не се окаже евентуално възпиращ фактор за даване ход на процеса. У нас внасянето на таксата е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на исковата молба, с други думи – ако не е внесена, исковата молба ще бъде върната.

Поради тези съображения смятам, че с решението по делото "Кантарев" проблемът със събираните пропорционални такси по делата за обезщетяване на вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, е разрешен, поне докато не се приемат законодателни изменения, които да уредят по-широко възможността за освобождаване от съдебни такси, предоставянето на правна помощ на юридически лица и свободата на всеки съдия да преценява дали дадена съдебна такса не би била възпиращо висока за всеки конкретен случай.

Още един въпрос, свързан с таксата. Произнасянето на Съда по делото "Кантарев" е приложимо както при исковете за обезщетяване на вреди, така и относно търсената защита на всякакви други права, произтичащи от правото на ЕС. Ако при исковете за обезщетяване пропорционалната такса има алтернатива (простата такса от 10 или 25 лв., установена за исковете по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди - ЗОДОВ), то при искове, предявявани пред граждански и търговски съдилища в области, обхванати от правото на ЕС (напр. търговски марки, дружествени спорове, потребителски спорове и т.н), такава алтернатива няма и е наложителна незабавна законодателна промяна, за да бъде удовлетворен принципът на ефективността (получаването на обезщетение да не е практически невъзможно или прекомерно трудно).

За процедурата трябва да се произнесат българският съд и законодателят

Всъщност извън проблема за таксата едва ли може да се установи някакъв значителен принос на решението на СЕС относно определянето на компетентния съд и реда, по който следва да се разглеждат делата за обезщетяване на вреди от нарушение на правото на ЕС. По този въпрос предстои да се произнесат съдиите от ВКС и ВАС по образувано през 2015 г. тълкувателно дело.



Беше пределно ясно, че Съдът на ЕС не може да определи компетентните съдилища, които да разглеждат исковете за обезщетяване на вреди в тези случаи. Една законодателна промяна в тази връзка е наложителна, за да се изчисти поне проблемът с това към кой държавен орган трябва да се предяви конкретен иск.

Докато няма такава промяна, в рамките на тълкувателно дело №2/2015 г. ВКС и ВАС трябва да се произнесат, като съобразят правилата на ЗОДОВ. Законодателна промяна е наложителна и за да се избегне ситуацията, при която български съд, който е причинил вреда, трябва да съди сам себе си, тъй като подобно положение нарушава правото на справедлив процес по Европейската конвенция за защита на правата на човека.

Няма съществен принос на решението на Съда на ЕС и по отношение на изискването за виновно поведение като предпоставка за ангажирането на отговорността. Съдът на ЕС е припомнил, че задължението за обезщетяване за вредите, причинени на частни субекти, не може да зависи от това дали противоправното поведение е виновно, а е достатъчно да е нарушено европейското право.

Решението на Съда на ЕС не е съвсем ясно по въпроса дали е необходима предварителна отмяна на увреждащия административен акт като условие да се търси обезщетение. Той е смесил изискваните материални предпоставки на правото на иск с възможността за изключване или ограничаване на отговорността поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице. Струва ми се обаче, че в решението си той не поставя под съмнение обстоятелството, че предварителната отмяна на акта не може да бъде предпоставка на правото на иска за обезщетяване, още повече че е подчертал, че установените в неговата практика предпоставки са достатъчни за ангажирането на отговорността на държавата, а държавата може да урежда само по-благоприятни предпоставки, сред които няма как да бъде изискването за предварителна отмяна на акта.

Рано е за шампанско по делата на вложителите в КТБ

Що се отнася до конкретните дела между вложителите в КТБ и БНБ, все още е рано която и да е от страните по тях да отваря шампанско. От решението на Съда на ЕС произтича само, че невъзможността на вложителите да разполагат с депозитите си до гарантирания размер в срока, установен в директивата, представлява нарушение на правото на ЕС. Оттук насетне остават открити въпросите кой точно е извършил това нарушение, срещу кого следва да се предявяват исковете, дали нарушението е достатъчно съществено с оглед на критериите, установени в практиката на Съда на ЕС (нарушаване на правото на преценка, яснота на нарушената норма, "субективните" елементи като умисъл или небрежност на органа и характера на допусната грешка и т.н.), дали са налице подлежащи на обезщетяване вреди и дали те се намират в пряка причинно-следствена връзка с извършеното нарушение. В решението по делото "Кантарев" Съдът на ЕС е предоставил някои указания на българските съдилища в тази връзка. Едва след установяването на тези предпоставки по конкретните дела на вложители в КТБ може да се прецени дали предявените искове ще бъдат уважени.

Искам да получавам бюлетина Легал Компас

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Глобални облаци над икономиката Глобални облаци над икономиката

Спадът в БВП на Германия е знак за начало на неблагоприятни развития с потенциални ограничения пред международната търговия и структурни промени в китайската икономика

23 авг 2019, 1831 прочитания

Крим между политиката и правото Крим между политиката и правото

Какво се случва с политическите затворници Олег Сенцов и Александър Колченко

23 авг 2019, 1135 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Какво решиха смъртните присъди, когато ги имаше?

И още: Защо Валери Симеонов атакува майките, но не и хазартните босове; Слободията и диктатурата са две сестри

Помните ли фразата: "Защото сте абсолютен престъпник!"

Стратегията на Иван Гешев за повече публичност на прокуратурата не е нова, вече има достатъчно примери за вредите от подобни практики

Новото златно тепе на Крумовград

Първата нова мина в България след социализма започва да работи край Крумовград в местността Ада тепе

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Добрият, лошият и безучастният

Важните уроци от кампанията "Не ми се обиждай, но...", която обръща внимание на щетите, нанасяни от предразсъдъците и езика на омразата

Should I Stay or Should I Go

Групата Hayes & Y за уроците, на които Великобритания ги научи