Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
24 окт 2018, 8:00, 3332 прочитания

Европа в борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма

Петата директива е вече факт и предвижда ключови промени в сегашната законодателна рамка

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В края на март тази година в Държавен вестник беше обнародван изцяло нов Закон за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП). Той пренесе в българското законодателство т.нар. четвърта директива на ЕС, която беше публикувана през 2015 г. И докато българското право се хармонизираше с европейското, Брюксел отиде още една стъпка напред - на 9 юли влезе в сила т.нар. пети директива за пране на пари, а през октомври Европейският съвет прие и нов регламент за подобряване на контрола на паричните средства, влизащи и излизащи от ЕС.

Разразилият се скандал с естонския клон на Danske Bank пък подсказа, че правилата не винаги се прилагат ефективно на цялата територия на ЕС, а като реакция на това ЕК направи и конкретни предложения за засилване ролята на Европейския банков орган в надзора върху финансовия сектор. Едва ли ще отнеме дълго време преди предложените промени да станат факт.


На този фон петата директива трябва да бъде въведена до 10 януари 2020 г. в законодателствата на всички държави – членки на ЕС, а докато Брюксел изглежда решен повече от всякога да подобри контрола, новите правила са допълнително предизвикателство както за българското правителство, така и за бизнеса и гражданите. Петата директива подобрява съществуващата общностна рамка в борбата срещу прането на пари и финансирането на тероризма и разширява обхвата на четвъртата в няколко основни направления.

Публичен достъп до информация за действителните собственици
Премахва се необходимостта от доказването на законен интерес и се гарантира правото на гражданите и бизнеса на достъп до информацията за действителните собственици на фирмите. Доверителната собственост и сходните правни образувания (т. нар. тръстове) вече също са длъжни да разполагат с точна и актуална информация за действителните си собственици. Това е основна разлика с четвъртата директива, която предвиждаше съхраняване на такива данни само в случаите когато доверителното управление поражда данъчноправни последици.

Данни за действителните собственици на тръстовете, обаче, ще бъдат предоставяни само на лица, които са в състояние да докажат наличието на законен интерес. В определени случаи, когато разкриването на действителните собственици може да застраши сигурността им, правото на достъп може да бъде отказано до цялата или до част от информацията. Достъп до информация за собствеността на тръстове, които притежават дружества, учредени извън ЕС, ще бъде предоставян при направено писмено искане.



Регистрите на действителните собственици на фирмите следва да станат публични, а всички национални регистри да бъдат свързани, като ЕК е натоварена с изпълнението на тази задача до 10 март 2021 г.

Разширяване обхвата на задължените лица
Кръгът за задължените субекти, които следва да прилагат законовите мерки за превенция на изпирането на пари, се разширява и вече включва търговци с произведения на изкуството, когато стойността на сделките възлиза на 10 000 евро или повече, както и брокери на недвижими имоти при отдаване под наем на имоти по отношение на сделки, при които месечният наем възлиза на 10 000 евро или повече. Отделно, в обхвата на новите правила се включват и всички лица, които предоставят под каквато и да е форма услуги по данъчно консултиране като тяхна основна стопанска или професионална дейност.

Друга важна промяна е свързана с разширяването обхвата по отношение на платформи за търговия с виртуални валути и доставчици на виртуални портфейли, които не бяха включени в първоначалния текст на четвъртата директива. По този начин Брюксел прави опит да пресече възможността терористичните групи да прехвърлят парични средства във финансовата система на ЕС, използвайки мрежи за виртуални валути, които осигуряват известна степен на анонимност.

По-строги мерки при разширена комплексна проверка
Петата директива обръща още по-голямо внимание върху оценката на риска при проверката на клиентите и бизнес операциите, които включват високорискови трети държави (напр. Афганистан, Иран, Сирия). В подобни случаи оценката на риска от задължените субекти трябва да съответства на въведените с новите разпоредби минимални стандарти. Самите държави членки могат да въведат допълнителни мерки в случаи на разширена комплексна проверка като задължение за докладване на финансови операции с високорискови трети държави, а дори и ограничаване на деловите взаимоотношения или сделките с лица от такива държави.

Други важни моменти
Премахват се анонимните банкови сметки, спестовни сметки и банкови сейфове, като всички държави са задължени да създадат съответните регистри до 10 септември 2020 г., които да позволят навременна идентификация на лицата, които притежават или контролират подобни активи. Информацията ще бъде достъпна за националните звена за финансово разузнаване, както и за други компетентни органи.

Ограничава се още по-силно анонимността на предплатените карти – прагът за идентификация на притежателите на такива карти се намалява от 250 на 150 евро. Предвижда се също всяка държава да изготви списък на службите и функциите, които се определят като важни обществени такива, а ЕК на тази база следва да състави списък на общностно ниво и да консолидира предоставените от държавите членки списъци.

Какво предстои
Докато новата директива е вече факт и тепърва предстои въвеждането ѝ във вътрешното ни законодателство, все по-належащ става и въпросът, свързан с приемането на правилника за прилагане на ЗМИП, който трябва да разясни допълнителните условия и ред за прилагане на закона.

Законът предвижда сурови санкции и бизнесът следва да адаптира дейността си в съответствие със законовата рамка. Сегашният срок за заявяването на действителните собственици на бизнеса е до 1 февруари 2019 г., но се очаква забавянето в приемането на правилника да доведе до отлагане на кампанията с няколко месеца. След приемането на правилника бизнесът ще има и четири месеца, в които да направи оценка на риска на дейността си и свързаните с нея операции. На тази основа трябва да се приемат и вътрешни правила в съответствие със ЗМИП, които да бъдат изпратени на ДАНС за утвърждаване.

Какъв ще бъде ефектът от по-строгите правила и санкции предстои тепърва да разберем. При всички случаи осигуряването стабилността и репутацията на финансовата система на ЕС минава през ефективно правоприлагане от съответните национални органи.

Авторът е адвокат в адвокатско дружество "Пенков, Марков и партньори"
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 3705 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2972 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Уж борбата продължава

И още: Патриотизмът днес означава да сме в ЕС; Защо никой не се вълнува от вота на недоверие

Още от Капитал
Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10