Проектът предвижда отмяна на т.нар. Закон за горивата и отстранява сериозни недостатъци на приетите промени в Закона за данъка върху добавената стойност през лятото на 2016 г. Той цели отмяна на лобистките законодателни промени, приети без задълбочено обществено обсъждане и в нарушение на парламентарните практики за приемане на секторен закон, който в случая е в интерес на някои от най-големите участници на пазара на горива. Предлаганият законопроект търси и стимулиране на малките търговци на горива с цел насърчаване на конкуренцията в бранша и постигане на по-ниски и пазарни цени.

Предвижда се отмяна на въведеното изискване за лица, които търгуват с течни горива и не са лицензирани складодържатели по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, да предоставят свръхобезпечение за една година напред в размера на евентуално дължимия сбор от ДДС.

Последното противоречи на принципа на данъчния неутралитет и на общностното право (в частта, в която се прилага по-облекчен режим при внос, спрямо вътреобщностните придобивания) и се явява квази двойно данъчно облагане на тези лица, тъй като всеки месец наред с блокираните им оборотни средства за обезпечението те ще внасят и дължимия ДДС за същия данъчен период.

За последното вече е в ход и наказателна процедура срещу България от ЕК. Важно е да се отбележи, че парламентът не преразглежда тези разпоредби дори при наличието на стартирала процедура.

Предлаганите промени в ЗДДС и отмяната на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход запазват гаранциите за фиска срещу недобросъвестни и измамни практики, като обезпеченията обаче ще се предоставят на принципа на съразмерност и при съблюдаване на принципа на данъчния неутралитет. Така те вече ще съобразяват размера на предоставяното обезпечение с действително извършените доставки, като срокът за предоставяне на обезпечение е за месец напред, а не за цяла година.

След съдебно дело по закона за достъп до информация установихме, че през 2015 г. групата "Лукойл" контролира като капацитети около 90% от данъчно–акцизните складове при бензините и около 80% от дизела.

През Преходни и заключителни разпоредби предлагаме изменения и в Закона за акцизите и данъчните складове с цел облекчаване на регулационните режими и изискванията при издаване на лиценз за управление на данъчен склад. Сегашният ред, който изисква предварително влагане на значителен финансов ресурс за изграждане на данъчен склад, без гаранция, че впоследствие ще се получи лиценз в установения срок, се заменя с по-облекчена процедура, като режимът за отложено плащане на дължимия акциз ще може да се прилага едва след осигуряването на данъчен склад, изграден в съответствие с изискванията на закона. Колкото по-достъпно като разходи и административна процедура стане изграждането на такива складове, толкова повече малки компании ще могат да изградят собствени и да не са принудени да наемат такива.

Създаваме задължение на операторите на данъчно-акцизни складове да декларират свободните капацитети до 10-о число на месеца, следващ отчетния, и тази информация да бъде публично достъпна. Целта е всяка компания, която търси достъп на българския пазар, да може лесно да провери къде има свободен капацитет за складиране в акцизен склад и да започне дейност.

Мерките за изсветляване на някои икономически дейности може да доведат до по-висока събираемост на ДДС и акциз. Приемането им би имало траен ефект върху крайните цени на горивата, които да се формират много по-прозрачно, при силна конкуренция от повече участници на пазара. Това води и до намаляване на търговските надценки на големите пазарни играчи, а оттам – до по-ниски цени за потребителите и бизнеса.