Когато британците гласуваха с 51.9% срещу 48.1% за напускането на ЕС, това беше шок и за експертите, и за лидерите на консервативната и лейбъристката партия. Всички бяха подценили ролята на "идентичността" като движеща сила на референдума през 2016 г. И въпреки че днешните разрушаващи установения ред политики се подхранват от икономическа неудовлетвореност, идентичността е върхът на копието им. Тя задълбочава политическите и социалните разделения, правейки ги още по-трудни за справяне.

Икономиката на Обединеното кралство вече преживява бавни структурни промени. Има данни за намаляващи чуждестранни инвестиции, което се отразява и в разочароващото инвестиционно равнище на икономиката като цяло. Тази тенденция насочва и предизвикателствата, свързани със слабия ръст на производителността.

Има и признаци, че компаниите, опериращи от Обединеното кралство, са започнали да задействат плановете си за извънредни ситуации, свързани с Брекзит - след продължителния период на чакане, планиране и повече чакане. Освен прехвърлянето на инвестиции извън страната фирмите ще започнат да преместват и работни места. И този процес вероятно ще се ускори дори ако британският премиер Тереза Май успее да прокара през парламента постигнатата и според нея изгодна сделка с ЕС.

Така Брекзит показва рисковете от икономическата и политическата фрагментация и дава навременна картина на това, което очаква световната икономика, ако тенденцията към раздробяване продължи: по-неефективни икономически взаимодействия, повече неустойчивост, усложнени трансгранични финансови потоци и по-малко гъвкавост. В този контекст скъпото самозастраховане ще замести някои от обединените застрахователни механизми на настоящата система.

И ще бъде много по-трудно да се поддържат световни норми и стандарти, да не говорим за международната хармонизация и координация на различните политики.

Данъчният и регулаторният арбитраж вероятно ще зачести, а икономическата политика ще се превърне в инструмент за решаване на проблемите на националната сигурност - реални или въображаеми. Как това би засегнало съществуващите геополитически и военни подредби предстои да се види.

И накрая, ще има и промяна в начина, по който държавите се стремят да структурират икономиките си.

В миналото Великобритания и други страни се гордееха, че са "малки отворени икономики", които биха могли да използват местните си предимства чрез ловки и ефективни връзки с Европа и останалия свят. Сега обаче една голяма и сравнително затворена икономика може да започне да изглежда по-привлекателна. А за държавите, които нямат тази възможност - като по-малките икономики в Източна Азия, плътно преплетените регионални блокове биха могли да осигурят вършеща работа алтернатива.

Бъркотията на британската партийна политика направи от Брекзит често неразбираем за останалия свят процес. Но той съдържа важни уроци за глобалната икономика. Отминаха дните, когато ускоряването на икономическата и финансова глобализация и свързаните с тях модели на растеж не подлежаха на съмнение.

Същевременно навлязохме в ера на значителна технологична и политическа променливост. Перспективите за растеж и ликвидност вероятно ще станат още по-несигурни и различни от сега съществуващите.