Бунтът е за нов социален договор

Жълтите жилетки във Франция

Изненадващо е само, че отне толкова време разочарованието и гневът да избухнат.
Изненадващо е само, че отне толкова време разочарованието и гневът да избухнат.    ©  Reuters
Изненадващо е само, че отне толкова време разочарованието и гневът да избухнат.
Изненадващо е само, че отне толкова време разочарованието и гневът да избухнат.    ©  Reuters
Никола Колен съосновател на инвестиционната компания The Family и изследовател на промените от дигиталната икономика, в статия за "Форбс"
"Жълтите жилетки" са още едно следствие от ерозията в стандарта на живот на западната средна класа.

Франция е в състояние на шок: хиляди "жълти жилетки" окупират улиците на Париж, рушат всичко по пътя си и крещят за оставката на Еманюел Макрон. За мнозина случващото се е изненада. Нали именно Макрон се появи като новия лидер на свободния свят, във Франция като последния бастион на либерално-демократичните ценности във време, когато управлението в много страни попада в ръцете на националистически и авторитарни лидери, обърнали поглед във времето назад. В действителност "жълтите жилетки" са още едно следствие от бавната ерозия в стандарта на живот на западната средна класа. Първата вълна беше глобализацията. С разрастването на международната търговия и включването на нови играчи от възникващите пазари много западни фирми започнаха да губят конкурентните си предимства. Някои работни места бяха преместени в чужбина, други бяха автоматизирани. Тези, които успяха да запазят работата си, трябваше да се откажат от високи заплати, социални придобивки и силно представителство на синдикатите, за да могат работодателите им да останат в бизнеса. В повечето отрасли бизнесът укрепна, но за сметка на работната сила. Втората вълна беше финансовизацията. С възхода на технологиите финансирането се превърна в глобална мрежова индустрия, способна да премества капитала много по-лесно. Финансовите услуги увеличиха тежестта си в договарянето и извличането на по-голяма стойност от корпоративния свят, отново за сметка на работниците Третата вълна беше реформата на социалната държава: всеки трябва да плаща повече за здравеопазване; пенсионерите трябва да се справят с по-ниски пенсии; обезщетенията за безработица са с по-тежки условия. Четвъртата вълна беше самата криза от 2008 г. Във Франция възникна и фискална заради забавянето на икономиката и скока на публичните разходи за подкрепа на затруднени бизнеси. Оттогава, както и в други европейски страни, нещата се превърнаха в омагьосан кръг от недобре обмислени мерки за икономии и повишена данъчна тежест, които на свой ред забавят икономическия растеж и засилват още повече натиска върху домакинствата. Като пета вълна може да се приеме "предприемаческата епоха". С възхода на технологичната индустрия всичко се концентрира в градовете: работни места, богатство, активи, възможности, власт. Това не означава задължително добър живот за жителите им, тъй като заради клъстърния ефект те все по-трудно могат да си позволят жилище. Още по-лошо е за онези, които са извън градовете, тъй като не могат да участват в просперитета от най-динамичните сектори на днешната икономика. В този контекст е жалко, че значителна част от дневния ред на Макрон е вдъхновена от остарели примери, които са без значение през 2018 г. - от времето на Тачър във Великобритания, която преди 30 години намали данъците и освободи финансовите услуги, превръщащи се в сърцевината на вътрешната икономика, или на Шрьодер в Германия, който преди 15 години въведе реформата "Харц" на пазара на труда (от която между другото започна упадъкът на социалдемократическата партия). Днес е различно по много причини: глобалната финансова криза; възходът на Китай като икономическа сила; големите технологични компании като най-мощните корпоративни организации в света; клъстъризацията на голяма част от работните места в големите градове, очертаващата се криза на ЕС и еврозоната.

Накратко, изненадващо е само, че отне толкова време разочарованието и гневът да избухнат. За щастие, не е късно институциите да проявят въображение как дигиталната икономика да е по-устойчива и приобщаваща.


6 коментара
  • 1
    oyj52578755 avatar :-(
    Илия Ценев

    Бунтът е за нов социален договор - то и на НАС ни трябва такъв договор, но си седим в къщи, за разлика от французите !!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал