Дайте шанс на Централната минерална баня

Управлението на София

Минералните бани в София биха могли да са известни колкото тези в Карлови вари или Будапеща.
Минералните бани в София биха могли да са известни колкото тези в Карлови вари или Будапеща.    ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Минералните бани в София биха могли да са известни колкото тези в Карлови вари или Будапеща.
Минералните бани в София биха могли да са известни колкото тези в Карлови вари или Будапеща.    ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Бойко Димитров магистър по "Системи и управление", член на Националния съвет на "Да, България"
Няма оправдание за Столичната община да не опази предназначението на тази ценност, съществувала 2000 г.

От 30 години в сърцето на нашия град една прекрасна сграда не изпълнява функцията, за която е построена. А ръководството на Столичната община често обещаваше, че ще намери решение Централната минерална баня да възвърне предназначението си. И независимо че половината сграда беше преустроена като музей, в общинския план за развитие 2014 - 2020 беше заложено "Ремонт и изграждане на модерен СПА център в сградата на Централната минерална баня".

За съжаление това намерение издържа до края на септември т.г., когато зам.-кметът Чобанов представи доклад за "Адаптация на Централна минерална баня за Музей‚ Българският ХХ век". Понеже тази сграда има дълга история, първо ще се върна назад в миналото.

Твърди се, че Сердика е основана от траките заради минералните извори, които и тогава са бликали на сегашното място в центъра на града. През 29 г. римляните превръщат селището в град, известен със своите минерални бани.

По-късно, по време на османското владичество, през XVII век пътешественикът Евлия Челеби пише: "Петата баня се намира в центъра на града и има едно голямо кубе с джамлък. Хиляда души може да побере. В средата има басейн и шадраван, а по-навътре - едно голямо кубе, дето мъчно може да се разпознаят хората."

Няколко десетилетия по-късно в известните си писма лейди Мери Монтегю започва описанието на нашия град така: "Не трябва да пропусна забележителните неща, които видях в София - един от най-красивите градове в Турската империя и прочут с топлите си бани, посещавани както за развлечение, така и за лечение."

След Освобождението, в началото на ХХ век, на мястото на старите турски бани се построява познатата ни нова сграда в стил сецесион с добавени византийски и български орнаментални елементи. Тази баня работи до края на 80-те години, а аз като дете също имах възможността да бъда от последните й посетители и да се науча да плувам в нейните басейни.

Днес за огромно съжаление управниците на града ни предлагат сградата да се превърне в музей, където единственото, което ще ни напомня за минералните води, ще е фонтан в една от залите. И докато през 90-те години оправданието можеше да е липсата на средства, сега не е така. За миналата година според данните на сайта на общината собствените приходи на София са 640 млн. лв., планираните капиталови разходи са близо 200 млн. лв., а реално изпълнените - 144 млн. лв. Към края на октомври т.г. наличните средства са 352 млн. лв. В същото време ни се обяснява, че единственото решение е да се търси концесионер за възстановяването на баните, тъй като София няма възможност да отдели необходимите средства, за да запази тази ценност, съществувала вече почти 2000 години.

В последно време се чува и друго оправдание - че дебитът на извора намалял от 18 на 12 л/сек. Само че централните хотели в Сандански се захранват от извор с дебит 8 л/с, а планираният нов плувен комплекс в парк "Възраждане" ще използва 0.5 л/сек5.

Централните бани са само един от многобройните занемарени минерални комплекси в София. При факта, че Столичната община е изработила Стратегия за използването на минералните води, в която поставената цел е "Възраждане и разцвет на заложената в антични времена Софийска хидротермална култура и традиция".

Надявам се любовта към историята на нашия град и здравият разум да надделеят и не след дълго Централните софийски бани да бъдат не по-малко известни от тези в Карлови вари или баните Сечени и Гелерт в Будапеща.

И моят призив към управляващите София е: не мислете за поредното усвояване на европейски средства, а дайте шанс на нас, нашите деца и всички гости на града ни, да се наслаждаваме на това, което така прекрасно са описвали пътешествениците през миналите векове.

Още от Капитал