С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 7 яну 2019, 8:30, 7841 прочитания

Съдът налага на обвиняемите да бранят финансовите интереси на прокуратурата

Дори и при оправдателна присъда незаконно обвиненият може да не получи пълно обезщетение за разноските по защитата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Покрай законодателните безумия в края на отминалата година едно тълкувателно решение на ВКС съвсем незаслужено остана без обществено внимание. А то засяга финансово всички лица, които са оправдани по обвинения в извършване на престъпление и са пожелали да реализират конституционното си право на обезщетение за причинените им вреди от незаконното обвинение.

С Тълкувателно решение от 11 декември 2018 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ОСГК на ВКС), постановено по тълкувателно дело №1/2017 г., се прие, че когато гражданин е бил обвинен от прокуратурата, а впоследствие съдът е постановил оправдателна присъда или пък наказателното дело е било прекратено, оневиненият обвиняем (респ. подсъдим) може да търси обезщетение по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), включително и за платения от него адвокатски хонорар по наказателното дело, само че съдът има право да преценява дали да му се възстанови цялата платена на адвоката сума или само част от нея. Според върховните съдии, когато си е ангажирал защитник, незаконно обвиненият е трябвало да положи дължимата грижа при уговарянето на хонорара с адвоката, като съобрази вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. Ако не е сторил това с грижата на добър стопанин, то платеното от него може да остане за негова сметка (в по-голям или в по-малък размер), в зависимост от личната субективна преценка на съда за обема на извършената от адвоката работа и фактическата и правна сложност на делото.


Конюнктурно решение

Решението на ОСГК на ВКС изглежда конюнктурно, което може би има логично обяснение. Подобни решения могат да се очакват дотогава, докато обезщетенията по ЗОДОВ се заплащат от бюджета на съдебната власт. За обезщетенията по оправдателни присъди се ангажира прокуратурата чрез нейния собствен бюджет, който обаче е част от бюджета на съдебната власт. Не е тайна, че прокуратурата в последните години се опитва с всички средства да промени съдебната практика към намаляване на обезщетенията по ЗОДОВ и резултатите от тези усилия са видни от значително редуцираните напоследък обезщетения, присъждани от съдилищата за претърпените неимуществени вреди от обвиняемите и задържаните. С коментираното тълкувателно решение стремежът към редуциране на обезщетенията се разпростира и в сферата на имуществените вреди, които до момента се възстановяваха в пълния, доказан по делото, размер.

От години защитавам тезата, че държавата трябва да обособи отделен фонд за обезщетяване на вредите, причинени от органи на съдебната власт, за да се осигури истинска справедливост при тяхното определяне. Ако това не се направи, рискът обезщетенията, присъждани за незаконно обвинение, да придобият символични измерения е огромен, а това ще увеличи броя на жалбите до Европейския съд по правата на човека, основани на нарушаване правото на справедлив съдебен процес и правото на собственост.



Адвокатският хонорар на специален режим

На практика ВКС създаде специфичен режим за (не)възстановяване на направените от оправданите лица разходи за адвокатска защита. За всеки оправдан подсъдим заплатеният адвокатски хонорар представлява имуществена вреда, която произтича от повдигнатото обвинение. Гражданинът не би направил разход за адвокатска защита, ако не е бил принуден да се защитава срещу едно необосновано, немотивирано и в крайна сметка незаконно обвинение. Преди постановяването на тълкувателното решение, когато по делото за присъждане на обезщетение от незаконно обвинение гражданинът докажеше, че в наказателния процес реално е заплатил адвокатски хонорар, за пълния размер на този хонорар биваше осъдена прокуратурата, повдигнала незаконното обвинение. Така режимът за възстановяване на платения адвокатски хонорар не беше по-различен от режима за възстановяване на всички други имуществени разходи – разходи за пътуване, загуби от неполучено трудово възнаграждение и др.

С приемането на тълкувателното решение по т.д. №1/2017 г. разходите, направени от гражданите за тяхната защита, се поставят в режим, различен от този, който се прилага за всички останали имуществени вреди. Така например, ако пострадалият от ПТП избере екип за операция и направи разходи за него, вместо да го оперира дежурният екип в спешния център, ако си заплати за придружител в стаята или предпочете да отиде в чужбина и да получи по-скъпа, но според него по-адекватна медицинска помощ, тези разходи ще му бъдат присъдени, когато заведе дело срещу причинителя на ПТП или застрахователя. В тези случаи съдът няма да преценява дали положените от медицинските екипи специализирани грижи са прекалено скъпи и дали гражданинът е положил достатъчно усилия да получи по-евтина или направо безплатна медицинска помощ. Съдът в приведения пример няма да оценява и поведението на гражданина – дали той е положил грижи, за да спести разходи за лечение. Когато се лекува, пострадалият не мисли колко ще плати застрахователят или лицето, което му е причинило увреждането в един бъдещ процес. По същата логика и когато организира защитата си срещу предприетото от прокуратурата наказателно преследване обвиняемият не е длъжен да мисли с колко би се намалил бюджетът на прокуратурата при един бъдещ процес по ЗОДОВ, ако тя е повдигнала срещу него незаконно обвинение.

Няма общ стандарт за "разумен размер" на възнаграждението

В мотивите на тълкувателното решение се въвежда критерий за преценка с оглед на "разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение". Това са категории, които нито имат легално определение, нито са единни по съдържание за различните граждани. Гражданите нямат и задължение да се придържат към неясно определения в тълкувателното решение стандарт. "Разумността" на възнаграждението за адвокат е функция от характера на обвинението, от залога на обвиняемия, броя на свидетелите и съдебните заседания, както и от множество други фактори. Не на последно място понятието "разумен размер" на адвокатското възнаграждение е свързано и със стандарта на живот на обвиняемия и неговите лични житейски приоритети. Колко е разумният размер на адвокатската защита, за да не бъде един човек несправедливо осъден и изпратен в затвора, се преценява само от обвиняемия и от неговия защитник. Повдигането на обвинение за престъпление, което обвиняемият не е извършил, го кара да търси според своя критерий най-опитния и квалифициран адвокат, за да преодолее безправието. Законът не е въвел механизъм за интервенция от страна на съда в свободната воля на страните, намерила израз в сключения договор за правна защита и съдействие с адвокат. Такава форма на интервенция при свободното договаряне сега се създава по тълкувателен път, което е недопустимо.

Неотменим е правният принцип, че всеки е длъжен да възмезди вредите, които е причинил. Израз на този принцип е обективната отговорност на държавата, в частност на прокуратурата, ако не е положила нужната грижа да повдигне обосновани обвинения и да ги докаже пред съда. Недопустимо е върху гражданина да се прехвърли финансовата тежест за това, че е платил на адвокат, с помощта на който е постигнал най-добрия резултат в наказателното дело – оправдателна присъда или прекратяване на производството. От една страна, гражданинът е признат за невинен или от него са снети обвиненията чрез прекратяване на наказателното производство. От друга страна обаче, в очите на съда, разглеждащ иска му по ЗОДОВ, той е виновен – вече не за престъпление, а за това, че, заплащайки на адвоката си договореното възнаграждение, не е положил грижа за финансовия интерес на прокуратурата. И като наказание задето е оправдан, понася имотна вреда, като не му се възстановяват всички разходи, които е направил заради незаконното обвинение от прокуратурата. Претърпените неимуществени вреди се оценяват от съда по справедливост, гласи чл. 52 от ЗЗД. Доколко този принцип се провежда в практиката съобразно духа на закона е съвсем различна тема. Достатъчно е да се отбележи, че присъдените обезщетения по дела срещу прокуратурата за причинени в наказателното производство неимуществени вреди стремглаво се движат надолу през последните години. Обезщетения от по 100 000 лева като по оповестеното наскоро решение по дело на бившия здравен министър Божидар Нанев са вече казуистика и далечен отзвук от поизоставени съдебни стандарти, в които "справедливото" по дефиниция обезщетение получаваше наистина справедлив финансов израз.

Равносметка

Към момента балансът за оправдания българин е такъв: ако не е министър, магистрат, кмет, обвиняем по дело с висок обществен интерес, обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди няма да е адекватно на действителната вреда. Този странен на пръв прочит извод произтича от практика на ВКС, според която претърпените от съдия, прокурор, министър, полицай, данъчен инспектор, митничар или кмет болки и страдания са по-интензивни и подлежат на по-високо обезщетение в сравнение с претърпените от обикновените граждани.

След ТР №1/2017 г. и възстановяването на направените от оправданото лице имуществени разходи за защита ще се извършва частично по усмотрение на съда – с аргумента, че гражданинът не е предвидил и ограничил сам тези вреди, когато е сключил договор за адвокатска защита. Вследствие на това субективната преценка на съда започва да доминира над обективните критерии за определяне на обезщетение и превръща принципа за пълно възстановяване на претърпените вреди в едно пожелание, което не намира отражение в съдебната практика.

Внимателният прочит на това тълкувателно решение неизбежно налага аналогия с неприетото предложение на председателя на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова за изменение на чл. 52 от ЗЗД в следната насока: към общия принцип за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди по справедливост да се добави разпоредба, че обезщетенията при ПТП се определят в размери, посочени в Кодекса за застраховането (т.е. Кодексът за застраховането да изключи принципа на справедливостта). Сега ВКС постанови в тълкувателно решение, че всички други имуществени вреди ще се възстановяват според действително направените и пряко свързани с увреждането размери, а само платеният адвокатски хонорар за защита в наказателното производство ще се редуцира според субективната представа на решаващия съд доколко е договорен в разумен и обичаен размер.

С въведения принцип за преценка дали разходите за защита са в "разумен и обичаен" размер висшите магистрати слагат началото на разнопосочна практика, тъй като адвокатските възнаграждения може да се преценяват като обичайни или разумни по различен начин в различните региони, както и спрямо различни по опит, практика, квалификация и възможности адвокати. Обичайните възнаграждения в София или Варна не са такива, каквито са във Видин или Кърджали. А това повдига въпроса за равенството на българските граждани пред съда – по кой от стандартите за обичай и разумност ще се преценяват техните имуществени вреди.

Утвърждаването на приетата с ТР №1/2017 г. практика противоречи на чл. 1 от Допълнителния протокол към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, предвиждащ защитата на собствеността. Такава практика ще превърне ЗОДОВ в неефикасно вътрешноправно средство за защита срещу нарушени права по Конвенцията, което ще увеличи броя на делата, стигащи до съда в Страсбург, тъй като гражданите няма да получават справедливо обезщетение чрез вътрешноправните способи.

За да реши частично проблемите на прокуратурата за дължимите от нея обезщетения, Гражданската колегия на ВКС е възприела подход, който нарушава презумпцията за невиновност, размества положението на жертвата и нарушителя, дава бонус на увреждащия и допълнително вреди на вече увредения. Тълкувателното решение е в колизия с едно от основните начала на конституцията. Основният закон има пряко приложение и не е допустимо по тълкувателен път да се ограничава изведеният в чл. 7 от Конституцията принцип за пълна отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани.

От гледна точка на това решение най-добре би било обвиняемият да не си ангажира защитник – тогава няма да претърпи "прекомерни вреди от платения хонорар". От друга страна обаче, ако не си ангажира добър защитник, обвиняемият може да не се защити пълноценно – и тогава ще претърпи невъзстановими вреди от осъждането за престъпление, което не е извършил.

Как ли би разрешил за себе си тази дилема един обвиняем съдия?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 3337 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2716 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Свикнахме да се възприемаме като лузъри

И още: Управляващите са най-добри в суспендирането; Роенето на партиите прави ЕС неуправляем

Още от Капитал
Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

PISA 2018: Образование с часовников механизъм

Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Кино: "Славни времена"

Романс по френски с пътуване в човешкото време

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред институцията и възможните решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10