Преди три десетилетия, през 1989 г., разпадането на Съветския блок вещаеше триумф на либералните демократични принципи и ценности, а интернет - нова епоха на разцвет и глобално сътрудничество. Но заедно с "края на разстоянието" глобализацията не направи света по-равен. Пощенският код все повече определя перспективата, продължителността на живота и съдбата на хората. Вместо до споделени ценности глобализацията доведе до агресивна конкуренция, упадък на социалните държави и корозия на международните институции. И въпреки че технически днес има повече демокрации, отколкото през 1989 г., много от тях стават все по-нелиберални. След финансовата криза от 2008 г. нарастващото разделение между елитите и останалите отрови политиката за едно поколение.
И все пак, разочарованието е най-вече в северноамериканските и западноевропейските страни. Нововъзникващите сили в Източна и Югоизточна Азия, а и повечето хора в света са обективно в по-добри условия, отколкото преди 30 години. Очакваната продължителност на живота в много развиващи се страни се е увеличила с 15 години, а три милиарда души по света са се научили да четат и да пишат.
Но няма гаранция, че това "Ново Просвещение", както го нарича Стивън Пинкър от Харвардския университет, ще продължи да носи напредък. Просвещението от XVII и XVIII в началото на Възраждането е период не само на научна и художествена революция, но и на нарастваща нетолерантност, религиозни войни и преследване на учени и интелектуалци. Реакционното насилие през и след Ренесанса се дължи до голяма степен на провала на елитите да управляват бързата промяна и нарастващото неравенство, последвали печатната революция. Днешните елити трябва да се поучат. Това, което обединява десния и левия популизъм, е идеята, че затворена в пашкула си от привилегии, старата политическа гвардия е оставила хората на произвола. Тезата не е безобидна. Погрешните политики, свързани и с глобализацията, породиха разочарование и растящо неравенство. Навлизането на изкуствения интелект и автоматизацията увеличава страховете и социалните разделения. Могат ли политическите лидери и гражданите да намерят обща воля за справяне с тези заплахи, или ще продължим към по-нататъшна фрагментация? Много ще зависи от стъпките, които ще се предприемат през 2019 г. Част от тях трябва да са насочени към защита на най-уязвимите. Мрежи за социална сигурност се премахват точно когато има най-голяма нужда от тях. След като финансовата криза изчерпа ресурсите на правителствата, някои влошиха нещата и с намаляване на данъците.
Парадигмата от XX век, която разделя цялата политика на ляво и дясно, социализъм и капитализъм, е остаряла. Традиционните партии са заобиколени от други, играещи с национални чувства и носталгични фантазии. Залозите не биха могли да бъдат по-високи отколкото са през 2019 г. Когато екстремизмът, алгоритмите, фалшивите новини и външните манипулации ръководят политиката, без по-активна ангажираност на политиците и политическите лидери надеждата за бъдещето е малка. Изкушаващо е спирането на часовника и оттеглянето от трудния избор. Но засегнати ще са всички, независимо дали участват в разговора. Единственият път напред е подобряването на грамотността и ангажирането с по-сложни идеи. Бездействието и позата на жертва е покана за катастрофа. Ако не действат смели хора, историята няма да завие сама към справедливост и прогрес.
2 коментара
Интересна статия. Все си мисля че изводите са валидни за всяка една от последните десет години. Най - вероятно и за следващите десет.
Гарантирам , че историята вече зави към пропастта на една Оруелска реалност от която ще се роди един практически безсмъртен елит , който притежава всички ресурси и взима всички решения . Заедно с добре платените слуги той едва ли ще надвишава 10% от земното население . Две трети от населението ще стане абсолютно излишно и опасно за този елит и неговите слуги след като има роботи и изкуствен интелект и то ще бъде лишено от правото да се възпроизвежда срещу което ще получи правото да живее , правото на хляб и зрелища до своята смърт .