Ще наложат ли депутатите цензура върху медиите

От гласуването в пленарна зала зависи дали ще се намери подходящ баланс между защитата на личните данни и правото на изразяване

Александър Кашъмов
Александър Кашъмов
Александър Кашъмов    ©  Юлия Лазарова
Александър Кашъмов    ©  Юлия Лазарова
Бюлетин Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Опасенията, че с промените в Закона за защита на личните данни се подготвя жестока цензура за медиите, не се разсеяха и след второто четене на проекта в парламентарните комисии, напротив, засилиха се.

Законът беше внесен от управляващите през лятото на м.г. във връзка с въвеждане на регламента за защита на личните данни (GDPR). Един от неговите текстове на практика въвежда задължение за всеки журналист и всяка медия, когато пишат, съответно - публикуват статии, да преценяват допустимостта на съобщените в тях лични данни по 10 критерия:

1. естеството на личните данни;

2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;

3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора(медия/журналист);

4. характера и естеството на изявлението;

5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;

6. отчитане дали става въпрос за лични данни на публична личност, което е в обхвата на контрола по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност, или чиито действия имат влияние върху обществото;

7. отчитане дали засегнатият не е допринесъл с действията си за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;

8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението (публикацията);

9. съответствието на изявлението (публикацията) с основните права на гражданите;

10. други обстоятелства, относими към конкретния случай.

По същество това означава, че изпълнението на тези критерии ще може да се контролира от Комисията за защита на личните данни, а за нарушения се предвиждат огромни глоби, които могат да съборят всяка медия в България, а и всеки друг бизнес.

Адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на "Програма достъп до информация", е един от основните опоненти на тази част от промените. Публикуваме неговото мнение за хода на дискусията в сряда и опциите, които управляващите обсъждат за коригиране на текстовете. Публикацията е от сайта на ПДИ. Заглавието е на "Капитал".

На 16 януари, сряда, водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред прие на второ четене измененията и допълненията в Закона за защита на личните данни. Промените целят регламентиране на защитата на личните данни в рамките на съдебната система, както и въвеждане на част от разпоредбите на Общия регламент за защита на данните (GDPR, б.р.), които нямат пряко действие.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата

Всички абонаменти планове

* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар

Още от Капитал