С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 18 яну 2019, 13:16, 4299 прочитания

Ще наложат ли депутатите цензура върху медиите

От гласуването в пленарна зала зависи дали ще се намери подходящ баланс между защитата на личните данни и правото на изразяване

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Опасенията, че с промените в Закона за защита на личните данни се подготвя жестока цензура за медиите, не се разсеяха и след второто четене на проекта в парламентарните комисии, напротив, засилиха се.

Законът беше внесен от управляващите през лятото на м.г. във връзка с въвеждане на регламента за защита на личните данни (GDPR). Един от неговите текстове на практика въвежда задължение за всеки журналист и всяка медия, когато пишат, съответно - публикуват статии, да преценяват допустимостта на съобщените в тях лични данни по 10 критерия:

1. естеството на личните данни;
2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;
3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора(медия/журналист);
4. характера и естеството на изявлението;
5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;
6. отчитане дали става въпрос за лични данни на публична личност, което е в обхвата на контрола по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност, или чиито действия имат влияние върху обществото;
7. отчитане дали засегнатият не е допринесъл с действията си за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;
8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението (публикацията);
9. съответствието на изявлението (публикацията) с основните права на гражданите;
10. други обстоятелства, относими към конкретния случай.
По същество това означава, че изпълнението на тези критерии ще може да се контролира от Комисията за защита на личните данни, а за нарушения се предвиждат огромни глоби, които могат да съборят всяка медия в България, а и всеки друг бизнес.

Адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на "Програма достъп до информация", е един от основните опоненти на тази част от промените. Публикуваме неговото мнение за хода на дискусията в сряда и опциите, които управляващите обсъждат за коригиране на текстовете. Публикацията е от сайта на ПДИ. Заглавието е на "Капитал".

На 16 януари, сряда, водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред прие на второ четене измененията и допълненията в Закона за защита на личните данни. Промените целят регламентиране на защитата на личните данни в рамките на съдебната система, както и въвеждане на част от разпоредбите на Общия регламент за защита на данните (GDPR, б.р.), които нямат пряко действие.

Текстовете на законопроекта бяха подобрени след обществения дебат през 2018 г., като много от критиките и бележките в дискусията бяха съобразени и взети предвид. На заседанието на парламентарната комисия в сряда се разгоря отново дебат по разпоредбата, която се отнася до баланса между свободата на изразяване за журналистически цели и правото на защита на личните данни. Въпросът бе поставен от "Програма достъп до информация" (ПДИ), която подложи на критика въвеждането на 10 критерия, въз основа на които ще се преценява дали журналистическото слово е законосъобразно, или пък нарушава защитата на личните данни. Според ПДИ по този начин "излиза, че свободата на словото е изключение от принципа, който е защита на личните данни". В становището на неправителствената организация се заключава, че: "От систематичното тълкуване на разпоредбите се разбира, че надзорният орган ще има правомощието да проверява дали е налице "законосъобразно обработване за журналистически цели" за всеки конкретен случай, което означава, че ще се изисква документиране на спазването на посочените по списък критерии. Намерението да се трасира по този начин пътят за проверки в медиите се потвърждава от великодушното изключение по ал. 4 и на двете разпоредби (на вносителя и на работната група), според което проверката "не може да води до разкриване на тайната на източника на информация".


Председателят на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Цветан Цветано покани членовете на работната група, работили по текстовете преди второ четене и присъстващи на заседанието, да изразят позиции по така изложените критики. След обмяна на мнения стана ясно, че надделява виждането за коригиране на текста вместо за цялостното му отпадане. Постигна се съгласие, че разписаните критерии не следва да се прилагат кумулативно, т.е. намерението не е да се възложи на всеки журналист да обоснове наличието на 10-те точки, преди да започне да пише статия. Текстът трябва да гласи, че "балансът между свободата на изразяване и правото на защита на личните данни се преценява въз основа на следните критерии, доколкото са относими". Изразът "доколкото са относими" обаче липсва в настоящия текст.

Действително 10-те критерия, предложени в законопроекта, са изведени от практиката на Европейския съд по правата на човека, но е под въпрос дали подробното им записване в закона ще доведе до точен баланс. Това ще се види в практиката по прилагането на изменения ЗЗЛД.

Предстои народните представители да спазят обещанието си да внесат коригирания текст при обсъждането на законопроекта в пленарна зала. Оставянето на редакцията във вида, в който е в момента, съдържа опасност от посегателство върху свободата на словото в критичните за властта публикации.



Засега все още остава актуален финалният абзац на становището на ПДИ по законопроекта: "Не можем да се освободим от безпокойството, че предлаганата уредба е равнозначна на въвеждане на цензура, в нарушение на чл. 40 от конституцията. И то при широкия дебат през последния четвърт век относно медийната свобода, довел до това, че Съветът за електронни медии е независим регулатор, който освен това няма правомощия по отношение на печатните и интернет медиите, и че спазването на основните човешки права при извършване на журналистическа дейност е предмет на саморегулация и на контрол единствено от съдилищата."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 3161 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2602 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Половината висшисти не ползват образованието си

И още: Стига с това съединение; Свободата на словото ще се превърне в изключение

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

"Шах!" със зенитни ракети

Разполагането на руски противовъздушни комплекси С-400 в Сърбия би било тежък удар по сигурността на България и НАТО

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

Пчелен опит

Пчеларството става все по-разпространено хоби сред градските хора

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10