Мнения Daily - Наивността в политиката е месоядно цвете

Външни надзорници няма да следят дали държавниците ни са добри.

Приземяване

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Наивността в политиката е месоядно цвете

От коментар на Първан Симеонов за "Дойче Веле"

Ето как изглежда България отвън.



Тук май си имаме управление на меката сила, което определено е смущаващо. Но ми се струва, че на нашите западни и още по-западни партньори не им е чак толкова важно какво е качеството на нашата демокрация. Важно им е просто България да не създава проблеми. И им е двойно по-важно с оглед на факта, че около нас проблемните страни стават все повече. Като вишеградци започват да звучат дори страни като Австрия, Румъния все по-често е сочена с пръст, а след евроизборите изобщо не се знае дали цяла Европа няма да "поизточнее".

Въобще, образува се нещо, което вече не е точно група на инакомислещите държави, а по-скоро цяло източно крило на ЕС. Вече е позволено да се говори за център и периферия, а френско-германският договор, парадоксално, усилва страховете.

Освен това самият Запад в момента е толкова зает със себе си, че не му остават време и сили за такива като нас. Американската политика е буквално раздвоена, а ЕС не може да покаже тяга. Между Вашингтон и Берлин хвърчат искри, в Париж лидерът, който беше призван да покаже новата харизма на Европа, се намира в доста сложно положение, а в Лондон вече не знаят дали да не спрат часовника, за да не идва месец март.

Доналд Тръмп пък като че ли иска да си говори не с ЕС и с НАТО, а с всяка държава отделно, правейки някакъв собствен кордон срещу Русия и Турция: от Полша и Прибалтика до Бяло море. В този смисъл България става важна и за него - напук на внушенията, че Борисов не е желан. Той лично може и да не е желан, но един сговорчив прозападен буфер срещу североизточни и югоизточни влияния винаги е добре дошъл.

Добре е да ползваш и още по-утвърдения буферен инструмент ДПС. Така че, от гледна точка на Запада точно в този момент оста ГЕРБ-ДПС не е за събаряне, а за ползване. На Запада сме му нужни точно такива: добри или лоши - няма значение, важното е да сме стабилни и негови.

Толкова за идеята, че едни съвестни надзорници следят дали нашите политици са добри. Тази наивност ни се разказва години наред, но проблемът на всяка наивност в политиката е, че е месоядно цвете. Нещо красиво, което накрая красиво те убива.

Живеем в страна, в която има гета. В която не е ясно какво ще става с утрешните пенсии. В която здравеопазването става все по-проблемна сфера. В която усещането за справедливост от десетилетия е накърнено. И тъй като обитаваме тази страна, ние не можем да я погледнем отвън.

---------

Не е известно в съда да е влизало дело за "вредителство" от 1968 г. досега.

Виновен по презумпция

Как сталински закон се ползва за подслушаване и днес

От анализ на Борис Митов за "Свободна Европа"

В последните 50 години в България не е водено нито едно дело за така нареченото "вредителство" – архаично понятие от Наказателния кодекс, което съществува и до днес.



Тъкмо по този текст обаче беше образувана прокурорска проверка на собственика на "Овергаз" и в. "Сега" Сашо Дончев, стана ясно в понеделник. Проверката за "вредителство" е позволила и използването на специални разузнавателни средства (СРС) срещу Дончев.

В сборниците със значима съдебна практика на Върховния съд (и впоследствие Върховния касационен съд) не е отразено нито едно дело за вредителство в периода между 1968 и 2000 г., показва справка на Свободна Европа. Не е известно българският съд някога да е разглеждал такъв казус и след това.

Генезисът на въпросния текст датира от 1948 г., а последната му редакция е от 1968 г. По тази причина председателят на Конституционния съд и бивш главен прокурор Борис Велчев го определя като "празна разпоредба".

"Обектът на това престъпление трудно може да бъде определен. Ако към годината на своето създаване съставът на чл. 107 от НК е защитавал обществените отношения, свързани с икономическата основа на властта, в наши дни това трудно може да бъде споделено. Икономическата основа на съвременната българска държава е построена на конституционни принципи, които са качествено различни от тези, съществували през 1968 г. Свободната стопанска инициатива, прокламирана от чл. 19 на Конституцията, съставлява новата икономическа основа на държавността", пише Велчев в монографията си "Престъпления против републиката" от 2014 г.

До този момент от прокуратурата не са оповестявали официално, че подозират собственика на "Овергаз" и в. "Сега" именно в престъпление, което е познато от времената на сталинисткото правораздаване. Без коментар от ръководството на държавното обвинение остава и обстоятелството, че Дончев е бил поставен под контрола на ДАНС непосредствено преди скандалната му среща с главния прокурор Сотир Цацаров в офиса на тогавашния функционер на БСП Георги Гергов през март 2017 г.

-----------

Да споменавам ли изобщо свободата?

Союз нерушимый

ЕС е мир, СССР - война

От коментар на Александър Андреев за "Дойче Веле"

ЕС = СССР. Това велемъдро уравнение, което често се повтаря из велемъдрите социални мрежи, разбира се заблуждава. И - пак разбира се - идва на бял свят като рожба на същия този СССР. И по-точно - на неговата дълголетна пропагандна традиция, която днес обслужва настоящата власт в Москва. С други думи: наследниците на Съветския съюз обвиняват ЕС, че прилича на Съветския съюз. Тотален абсурд.



Разложено на своите две части, уравнението лъсва не само като абсурдно, но и като глупаво и исторически несъстоятелно. Нека да видим:

Европейският съюз е сдружение на суверенни държави, обединили се на доброволен принцип. Тях никой не ги държи насила вътре. Докато СССР беше имперска конструкция, сглобена в резултат от много войни.

ЕС възниква като поука от много кървави войни. СССР възниква като продукт на много кървави войни. Забелязвате ли разликата? ЕС не е водил нито една война, не ми е известно да е организирал преврати, няма и сателити, над чиято съдба да се разпорежда, няма дори собствена армия.

ЕС е зона на законността и правовия ред. СССР беше зона на беззаконието и произвола.

Да споменавам ли изобщо свободата? Свободата на словото, свободата на икономическа инициатива, свободата на придвижване, свободата на самоопределение, свободата на вероизповедание, свободата на изкуството, свободата на различните - всички тези (и още много) свободи в СССР ги нямаше. А в ЕС вече дори не ги забелязваме, те са всекидневие. Освен от Партията, в СССР властта се държеше от още един субект: всемогъщите тайни служби със сменящи се имена.

Да поговорим и за стопанството, за благоденствието, за икономическите възможности на хората. Всъщност, какво има да говорим? На едното място - командно, хронично дефицитно и бедно. На другото - пазарно, многообразно, благосъстоятелно, с достоен живот за всеки.

------------

След седмици в Иран честват 40 години от революцията, базирана на омразата към евреите.

Ескалация

Опасността от война между Иран и Израел е реална

От коментар на Райнер Херман за "Фракфуртер Алгемайне Цайтунг". Преводът е на "Дойче Веле"

Конфликтът между Израел и Иран от няколко месеца насам ескалира. Засега двете страни само взаимно изпробват сили. Точно това направиха в края на миналата година и сега го правят отново. Всеки път Иран изстрелваше свои ракети от сирийска територия срещу Израел, за да види каква ще е реакцията. А Израел незабавно отвръщаше на провокацията, унищожавайки ирански позиции в Сирия.



Добрата новина за Израел е, че системата за противовъздушна отбрана Iron Dome се оказа ефективна. Освен това Израел отправи ясен сигнал към Иранската революционна гвардия, че на всяка агресия ще отвръща с удар. В резултат от атаката през нощта срещу вторник загинаха над 20 души, предимно ирански военни. Това беше предупредителен сигнал към Иран да се въздържа от голяма атака срещу Израел.

Моментът обаче е твърде опасен, защото само след седмици в Иран честват 40-годишнината от Иранската революция. А в самия фундамент на тази революция е вградена и омразата срещу Израел. Ако Иран сега успее да се похвали с "успехи" срещу Израел, това ще е допълнителна украса за тържествата в Техеран.