Парите на София: ще стане ли по-добро място за живеене
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Парите на София: ще стане ли по-добро място за живеене

Парите на София: ще стане ли по-добро място за живеене

В края на месеца предстои приемането на бюджета на Столичната община за 2019 г.

6329 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Бойко Димитров е магистър по "Системи и управление", текстът е по повод общественото обсъждане на столичния бюджет за 2019 г.
В капиталовата програма са включени по неясни критерии конкретни обекти, договорени с политическите групи в Общинския съвет.

В края на месеца предстои приемането на бюджета на Столичната община за 2019 г. За повечето хора той представлява съвкупност от числа, говорещи само на тесните специалисти. Но всъщност е един от най-важните документи, защото определя какви нови обекти ще бъдат построени, как ще се поддържа съществуващата инфраструктура и чистотата и в крайна сметка в каква среда ще живеят жителите на София. Положителна стъпка е, че всяка година все повече граждани се интересуват от него и се включват в общественото му обсъждане. Но е много важно информацията за бюджета да бъде представена синтезирано и с достатъчно анализи, които да го направят разбираем за всеки гражданин.

Приходи

В общинските бюджети не може да се залагат дефицити и затова всички предвидени разходи трябва да бъдат обезпечени със съответните приходи (включително и от кредити). Затова първо ще анализирам приходната част на бюджета. Приходите на общината са няколко вида – собствени, взаимоотношения с централния бюджет и други трансфери, получени/погасени заеми и приходи от приватизация. Неоспорим факт е, че собствените приходи на София нарастват всяка година. Това се дължи както на разрастването на града и повишената икономическа активност, така и на подобрената събираемост на данъците. По официални данни на Министерство на финансите тя е нараснала от 68% през 2015 г. до 72% през 2017 г. Това обаче е крайно недостатъчно. От официален отговор на Столична община се вижда, че към 31.10.2018 г. несъбраните задължения за данъци сгради и превозни средства и такса смет са в размер на 311 млн. лв. В същото време събраните по съдебен път вземания за последните три години са само за 8.5 млн. лв. Тоест администрацията разполага със сериозен резерв за подобряване на събираемостта, което ще осигури един значителен допълнителен ресурс за необходимите разходи.

Резерви има и в другите пера на същата част. Приходите от дивиденти от общински дружества спадат от 14 млн. лв. през 2009 г. до само 7 млн. лв. в бюджета за 2019 г. Заложените приходи от такси за ползване на пазари, тротоари и др. са само 4.2 млн. лв., като всеки е запознат с множеството големи заведения, ползващи площите по бул. "Витоша". Малки са приходите и от санкциите на Столичния инспекторат, от туристически данък, такса за кучета и др.

Разходи

Разходната част на бюджета трябва да осигури множеството функции на Столичната община. Трудно е накратко да бъдат анализирани всички пера. Затова се спирам само на най-важните промени към подобрение или влошаване:

- Повишават се заложените разходи за чистота, като фокусът започва да се премества от ръчно към машинно метене и миене - Заделят се повече средства за образование - както за сметка на държавния, така и от общинския бюджет - Продължават да нарастват разходите за общинската администрация. За 2019 г. те надминават 92 млн. лв. Това е 67% ръст спрямо 2013 г., при положение че за същия период собствените общинските приходи и разходи са се увеличили с около 43%.

- Предвидените средства по пера като физкултура и спорт, дейности по опазване на околната среда, приюти за безстопанствени животни и др. са крайно недостатъчни.

Изключително важен елемент от разходната част е капиталовата програма. Тя би следвало да отразява дългосрочните приоритети на града, заложени в приетите стратегии и планове. Но вместо това там по неясни критерии се включват конкретни обекти, договорени между администрацията и политическите групи в общинския съвет. В последната година от мандата на сегашния общински съвет можеше да се очаква амбициозна капиталова програма. Но тя е само за 552 млн. лв. - със 75 млн. лв. по-малко от 2018-а. Друг систематичен проблем е постоянното неизпълнение на заложените в нея цели. През последните пет години финансовото изпълнение не е минавало 86%, а през 2017 г. е било скромните 57%.

Основната част от капиталовите разходи за 2019 е за строителство на метрото - 307.5 млн. лв., и за купуване на нови средства за градския транспорт – 40 млн. лв. Така за други обекти остават много малко средства. Все пак положителен факт е, че следващият основен приоритет са изграждането, разширението и ремонтът на детски градини и училища.

Също така бюджетът не залага почти никакви средства за решаване на многогодишни проблеми, като необходимото отчуждаване на земи за строителство на булеварди и за реализация на предвидените в устройствените планове нови зелени територии. От голямо значение е и фактът, че София не успява да заделя достатъчно средства за финансиране на големите инфраструктурни проекти и се налага постоянното теглене на заеми. Дългът на Столична община от 20 млн. лв. през 2003 г. достига до 718 млн. лв. към октомври 2018 г., а вече има одобрени и още два кредита в общ размер 174 млн. лв. за втория етап на трети метродиаметър и завода за изгаряне на отпадъци.

За да стане нашият град по-добро място за живеене, той се нуждае от много по-амбициозен бюджет, подкрепен с по-активна работа на администрацията за повишаване на събираемостта на приходите, от оптимизация на част от текущите разходи, както и от финансовото и административно подсигуряване на приетите стратегии и планове.

Бойко Димитров е магистър по "Системи и управление", текстът е по повод общественото обсъждане на столичния бюджет за 2019 г.
В капиталовата програма са включени по неясни критерии конкретни обекти, договорени с политическите групи в Общинския съвет.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    orchis avatar :-|
    orchis

    "Дългът на Столична община от 20 млн. лв. през 2003 г. достига до 718 млн. лв. към октомври 2018 г" - това на фона на един град, който прогресивно заприличва на клоака.

  • 2
    orchis avatar :-|
    orchis

    "Дългът на Столична община от 20 млн. лв. през 2003 г. достига до 718 млн. лв. към октомври 2018 г" - това на фона на един град, който прогресивно заприличва на клоака.

  • 3
    orchis avatar :-|
    orchis

    "Дългът на Столична община от 20 млн. лв. през 2003 г. достига до 718 млн. лв. към октомври 2018 г" - това на фона на един град, който прогресивно заприличва на клоака.

  • 4
    orchis avatar :-|
    orchis

    "Дългът на Столична община от 20 млн. лв. през 2003 г. достига до 718 млн. лв. към октомври 2018 г" - това на фона на един град, който прогресивно заприличва на клоака.

  • 5
    fcb40592818 avatar :-|
    fcb40592818

    Доста правилен анализ.

    Въпреки раздутата администрация, градът не намира средства да поддържа общинските пространства в нормален вид. Ако някоя зона не е част от известен парк, тя гарантирано е покрита с високи бурени и много боклуци.

    Не може в ХХI век столицата ни да прилича на бунище!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK