С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 1 фев 2019, 13:00, 4682 прочитания

Джобна икономика на новата енергетика: всичко наопаки

Промяната е дълбока, радикална и напреднала

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Трябва да планираме енергетиката си по радикално различен начин и да се съмняваме във всичко, което ни се струва очевидно.
Енергийният сектор се променя бързо и непредвидимо. Само преди година въглищата осигуряваха евтино електричество. С качването на цените на въглеродните квоти то стана скъпо. За да отговорят въглищните централи на стандартите за индустриалните емисии, които влизат в сила през 2021 г., те ще трябва да направят огромни инвестиции, които ще вдигнат още цените на въглищната електроенергия. Въглищата стават все по-скъп източник на енергия.

Преди години ядрената енергия беше относително евтина. След авариите в "Чернобил" и "Фукушима" тя поскъпна. Днес електроенергия от нови въглищни или атомни централи не може да се очаква да струва под €100/МВтч - значително над средните европейски пазарни цени на едро. През 2018 например средната цена на електричеството на пазара "Ден напред" в Германия беше €43.26/МВтч. С други думи, електроенергията от евентуална нова атомна или въглищна централа не може да бъде конкурентоспособна. Старите въглищни централи също ще изпитват все по-големи затруднения на пазара.


Цените се качват навсякъде

Стандартите за индустриалните емисии и цената на въглеродните квоти са ясно изразени фактори в рамките на ЕС, но далеч не са ограничени до него. Много страни вече имат пазари на емисии (Канада, Калифорния, Япония, Южна Африка и ред други) и строги екологични норми за въглищата. Тенденцията е глобална и се основава на широкото съгласие, че енергийното производство трябва да плаща за всички външни и непреки въздействия и рискове. Международният валутен фонд оценява субсидиите, включително екологичните вреди, на фосилните горива на $5.3 трилиона годишно, или 6.5% от глобалния БВП. Това е огромна сума, голяма част от която ще се разхвърля в цените на фосилните енергийни производства.

Неотдавна българската енергийна общност беше шокирана, когато цената на въглеродните емисии стигна €20 на тон - нещо, което трябваше да е кристално ясно на всички поне от 2005 г., когато европейската търговия с емисии започна. Очаква се догодина цената на квотите в ЕС да стигне €32, което драматично ще задълбочи проблемите на въглищната енергетика. Тази по-висока цена е израз именно на разпределението на субсидията обратно в цената на енергията. Тоест може да я разглеждаме като устойчива нормализация на пазара, не като временно изкривяване.



Цените падат навсякъде

В същото време новите енергийни технологии, които допреди няколко години бяха скъпи, сега са евтини. Вятърната и соларната електроенергия до неотдавна бяха лукс, който се нуждаеше от значителна финансова подкрепа. Днес цената им наближава €30/КВтч. В бъдеще е възможен и още един ценови скок надолу. През 2017 г. 1ГВ (огромна мощност) вятърен парк в Турция спечели търг да доставя ток на цена €29 на МВтч. Търг в Египет за соларен парк стигна €22 МВтч. В Залива цените падат и до значително по-ниски стойности. С други думи, доскоро скъпите енергийни технологии днес са пъти по-евтини от доскоро евтините енергийни технологии, които сега са скъпи. Основите на енергийната икономика се обърнаха с главата надолу.

Децентрализация, централизация

Втората икономическа промяна е децентрализацията на енергетиката. Все още в повечето страни властва централизираният енергиен модел - някой прави много ток или доставя много газ или петролни продукти, после ги разпределя сред националните потребители. Новите енергийни технологии водят до разпада на този модел. Производителите, доставчиците и търговците на енергия днес са милиони. От сегашния случай на българска зависимост за внос на газ от една компания ще преминем към стотици, може би хиляди производители на газ. От почти пълна зависимост на националната електроенергийна система от две точки на производство преминаваме към хиляди независими или взаимообвързани производители, доставчици, съхранители и търговци на електроенергия.

Третата промяна е в обратна посока. Заедно с децентрализацията тече частична централизация или по-скоро агрегация на енергийното управление. До неотдавна беше ясно, че кога ще си запалиш лампата или включиш хладилника или пералнята си е твоя работа. Дигитализацията и поумняването на енергийната система създават възможност за централно управление на подобни потребителски актове.

Ресурсите свършват/не свършват

Четвъртият фактор е свързан с изчерпаемостта на енергийните ресурси. Икономиката се занимава предимно с анализ и управление на недостига. Съответно енергийната икономика досега беше основно ангажирана с реалния, предполагаемия или политически предизвикания недостиг на енергийни ресурси. Новата енергетика основно променя фактора недостиг - в отчасти времеви (понякога духа, понякога не). Този тип недостиг създава нов пазар на съхранението на енергия и управлението на потреблението, който в голяма степен ще реши проблема с непостоянството на някои енергийни източници. Друг тип, с който новата енергийна икономика ще трябва да се справя, е засега неясният недостиг на някои редки метали, например кобалт. В същото време неограничеността на безплатната слънчева и вятърна енергия създава свои проблеми, които изискват нов пазарен дизайн. Все още не сме съвсем наясно как да се справяме с безплатна енергия или дори електроенергия, която се появява на пазара на отрицателна цена.

И какво от това

И така, пред нас изниква нова енергийна икономика, която е обърната наопаки - онова, което беше скъпо, стана евтино. Онова, което беше евтино, стана скъпо. Централизираното се децентрализира. Децентрализираното се централизира. Изчерпаемостта се измества от неизчерпаемост, предвидимостта - от непредвидимост, а непредвидимостта от предвидимост. Тази промяна е дълбока, радикална и напреднала.

Преобръщането на енергийната икономика води до поне две важни последствия. Първото е, че трябва да планираме енергетиката си по радикално различен начин и да се съмняваме във всичко, което ни се струва очевидно. Твърде вероятно е очевидното да е грешно. Второто последствие е, че имаме нужда от нов тип образование и нови хора. Новата енергийна образованост изисква значително по-широк спектър от дисциплини, интердисциплинарност и широко покритие, но също и задълбочена академична образованост в сфери като химия, биология, физика, информационни технологии, метеорология и др. Децентрализацията изисква също и много широка обществена енергийна образованост, както и постоянно насърчаване и подкрепа на предприемачеството. Без нови хора и промяна в образованието много вероятно е само да рециклираме грешни решения и грешни стратегии за енергетиката, които ще дърпат страната назад, ще струват много пари на данъкоплатеца и сериозно ще разклащат националната сигурност.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 3212 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2641 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - ГЕРБ се клати, но не пада

И още: Закостенели "брюскелски" елити ще докарат десен радикализъм; Национален байрак крие корупционните срамотии

Още от Капитал
Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Повече прозрачност в общинския съвет

Основните политически групи единодушно се ангажират с промени в досегашния начин на работа

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10