С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
8 фев 2019, 6:36, 4470 прочитания

Постановката с "тримата големи"

Избор на нов главен прокурор

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Иванка Иванова директор на правната програма на Институт "Отворено общество - София", един от авторите на сравнителното изследване "Какво (не) знаем за главните прокурори в ЕС"
В другите държави от ЕС главният прокурор не се ползва със същата конституционна защита, както председателите на върховни съдилища.
Според чл.129 от конституцията съдиите, прокурорите и следователите у нас се назначават по един и същ ред и от един и същ орган. Според втората алинея на същия текст това важи и за председателите на Върховния касационен съд (ВКС), на Върховния административен съд (ВАС) и за главния прокурор. Те имат еднакъв мандат от 7 години, назначават се и (хипотетично) се освобождават по един и същ ред - с гласуване в пленарния състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) и решение на Президента. Това конституционно положение закрепи в публичното говорене един монолитен образ на "тримата големи". Приема се за даденост, че конституционният законодател е искал те да вървят в пакет и оттам - че не са възможни промени в законодателната уредба на която и да е от тези три позиции, без да бъдат засегнати и останалите две.

В България темата е особено актуална, тъй като мандатът на главния прокурор Сотир Цацаров изтича в края на декември т.г. Според Закона за съдебната власт процедурата за избор на нов главен прокурор се открива от пленума на Висшия съдебен съвет не по-рано от 6 месеца и не по-късно от 4 месеца преди изтичането на мандата, т.е. настоящата процедура трябва да бъде открита в периода от 21 юни до 21 август.

Впрочем преглед на Закона за съдебната власт показва, че те не са точно "трима големи", а по-скоро "трима и половина", защото в някои отделни правила към групата се присъединява и Началникът на Националната следствена служба. Без значение дали са трима или трима и половина обаче, напоследък има остра необходимост това положение да бъде преосмислено и за отчетността и отговорността на главния прокурор да бъдат изведени отделни правила, без да се засягат председателите на двете върховни съдилища. По-долу излагаме три различни основания в тази посока.


В другите членки на ЕС главният прокурор не се ползва със същите гаранции за независимост, както председателите на двете върховни съдилища. Даже напротив, често начело на прокуратурата стои министърът на правосъдието и той упражнява надзор над прокурорите. В Австрия за прокурорите се казва, че са магистрати, но не са независими. Във Франция прокурорите са магистрати, но министърът на правосъдието също може да им дава указания и той следи за дисциплината в професията. Там несменяеми са само съдиите.

В много от държавите в ЕС прокуратурата като институция и прокурорите като отделна професия не са уредени на конституционно ниво. С конституционна защита се ползват само съдиите. В конституцията на Швеция (глава "Управление на правосъдието") е уреден статутът и положението само на съдиите. В Дания също са изрично уредени само съдиите - прокурори се споменават, но статутът им не е защитен на конституционно ниво. Статутът на прокурорите в тези случаи е уреден в закон.

В националните конституции, които уреждат едновременно статута и на съдиите, и на прокурорите, между двете професии се прави разграничение. Някои конституции (Испания) съдържат изричен текст, който уточнява, че съдебната власт се упражнява от съдилищата или че принадлежи изключително на съдиите (Германия). И повечето конституции, които изобщо съдържат уредба за прокурорите, предвиждат различен ред за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния съд и на главния прокурор. Испанската конституция предвижда, че председателят на Върховния съд се назначава от краля по предложение на Генералния съвет на съдебната власт. Назначаването на главния прокурор се извършва от краля по предложение на правителството, като Генералният съвет на съдебната власт само дава становище.
Изникналите проблеми с постановката за "тримата големи" в конституцията са свързани само с позицията на главния прокурор.

Има два примера за сходна конституционна уредба на статута на т.нар. трима големи - Гърция и Италия, но дори там не се твърди пълно тъждество на тяхното конституционно положение. В конституцията на Гърция се постановяват едни и същи правила за назначаване на председателите и заместник-председателите на Върховния съд по наказателни и граждански дела, на Върховния административен съд и на Сметната палата, т.е. има нещо като "трима големи", но третият не е главният прокурор, а председателят на Сметната палата. Същите правила се прилагат и за главния прокурор, който обаче не е отделен орган, а е само главният прокурор при Върховния съд, т.е. формално погледнато той е част от структурата на Върховния съд.



По подобен начин в конституцията на Италия се казва, че "прокурорите се ползват от гаранциите на нормите, които уреждат съдебната власт". Но там също няма отделен орган в системата на прокуратурата като "главен прокурор", има "главен прокурор при ВКС", който е част от състава на ВКС и йерархично е втората позиция след председателя на ВКС.

В исторически план у нас също няма основания главният прокурор да бъде приравняван на председателя на върховния съд, нито дори на председателя на върховния административен съд. В Търновската конституция няма нито прокурори, нито прокуратура, нито административно правосъдие. Административното правосъдие у нас се създава тридесет години след нея. Съдилищата са институция по Търновската конституция, но прокурорите – не. До 1947 г. статутът на прокурорите е уреден в закон, прокурорите са йерархично организирани под надзора на министъра на правосъдието, те са му подчинени и са част от състава на окръжните и по-горните съдилища.

От една статия на проф. Петко Стайнов се вижда, че на конституционно ниво въпросът за "тримата големи" възниква за първи път през 1946 г. при подготовката на проекта за бъдещата "Димитровска" конституция. Отечественият фронт предлага приравняването на "тримата големи" във вида, в който е познат от сегашната конституция. То обаче не е възприето в окончателната редакция на текста. Проектът за конституция е изпратен за съгласуване в Москва и оттам се връщат категорични указания ВАС изобщо да отпадне, общ надзор за законност да се осъществява от прокуратурата, да се създаде отделно постът на главен прокурор и цялата система на прокуратурата да премине на подчинение на Народното събрание. Така главен прокурор като отделен орган у нас се появява едва през 1947 г. и основното, което ни казва тази конституция за него, е, че той е подчинен на Народното събрание, а в действителност - на партията. Така по "Димитровската" конституция редът за назначаване и статутът на главния прокурор са различни от този на председателя на Върховния съд.

Доколкото за 30 години изникнаха проблеми с конституционната постановка за "тримата големи", то те са свързани изключително и само с позицията на главния прокурор. Тази година ще се навършат 10 години от осъдителното решение на Съда в Страсбург по делото Колеви срещу България, в което съдът заключава, че разследването за смъртта на прокурора Николай Колев не е било независимо, обективно и ефективно и не отговоря на изискванията на чл. 2 от Европейската конвенция за правата на човека. Съдът подкрепя жалбоподателите в твърдението, че в българското законодателство липсват достатъчно гаранции за провеждане на независимо разследване на престъпления, по които главният прокурор или други високопоставени служители, близки до него, може да са заподозрени.

Аргументите на съда се основават на особеното положение на българския главен прокурор: като член на ВСС той има решаващ глас за кариерното развитие на всички прокурори; освен прокурорите ръководи и Националната следствена служба; може самостоятелно да отмени актовете на всички прокурори, както и да размества преписки между тях. Тези аргументи важат единствено за главния прокурор. Нито председателят на ВКС, нито председателят на ВАС са в състояние по този начин да влияят на провеждането на разследвания, в които може те или техни близки да се окажат замесени.

Когато през 2016 г. прокурорите от Службата на Европейската комисия за подкрепа на структурните реформи извършиха проверка в прокуратурата, те препоръчаха изрично да се предвиди законова възможност за обективно разследване в случаите, в които главният прокурор може да е замесен в престъпление. В Пътната карта за изпълнение на тези препоръки обаче откриваме, че мярката отново предвижда законодателни промени за "тримата големи". Както посочихме по-горе, това положение няма нито законово, нито разумно оправдание и трябва да бъде изоставено.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Партиите вият на умряло за субсидиите 1 Мнения Daily - Партиите вият на умряло за субсидиите

И още: Държи ли на думата си БСП; Демокрацията в Турция все още е жива

25 юни 2019, 1133 прочитания

Мнения Daily - Сетивата срещу автокрацията остават изострени Мнения Daily - Сетивата срещу автокрацията остават изострени

И още: Как да се намалят олигархичните зависимости; В Европа доминира държавното финансиране на партиите

24 юни 2019, 1191 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - ГЕРБ е евроатлантическа само предизборно

И още: Защо сманата на касовите апарати може да навреди; Защо няма траен мир в Косово

Арабаджиеви: След арест - продажба

Арестуваните Ветко и Маринела Арабаджиеви са продали "Виктория палас" в Слънчев бряг. Фирмата купувач се свързва с Красимир и Николай Маринови, по-известни като братята Маргини.

Зелената вълна в Германия

Партията на Зелените натрупа точки на европейските избори, а въпросът сега е дали може да задържи преднината си и на парламентарни избори

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Човекът и мракът

Palacio de Velazquez в Мадрид показва първата голяма ретроспектива на японския художник Тецуя Ишида извън родината му

Power to the Robots

Албена Баева, артист и куратор на първата изложба в България на произведения, създадени в колаборация с изкуствен интелект