Духът на Остполитик

Сделката за "Северен поток 2"

nord-stream.com    ©  nord-stream.com
Фредерик Стъдман във "Файненшъл таймс"

Последната ескалация на напрежението около "Северен поток 2" ме връща към 70-те години и мащабния проект на "Манесман" за тръбопроводи , които да пренасят сибирски газ през желязната завеса до Западна Европа. Това беше част от инициативата Ostpolitik (Източна политика) на канцлера Вили Бранд, който искаше да обнови отношенията с източните съседи в името и на улесняването на обединението на Германия.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    practic avatar :-|
    Practic
    • + 1

    През деветдесетте години без никакво двоумение групово кривнаха настрани именити стълбове на германското стопанство. Парите не миришат: още преди световната криза знакови финансови институции и промишлени компании станаха анти-стандарти на западните принципи. Германски водещи икономически и политически дейци намериха общ език с постсъветските олигарси и ,,нови дворяни” още по-лесно, отколкото с предшествениците им. Някогашната концепция за конвергенция на системите се изроди в колаборационистка симбиоза. "Ост-Аусшус"...
    Около четири хиляди и деветстотин германски фирми оперират в Русия и като от Рог на изобилието изсипват върху ,,източните партньори” най-доброто, с което разполагат. Трите измършавели кита на руската икономика - енергетиката, добивната промишленост и военно-промишленият комплекс - не биха могли да съхранят плавателната си способност без германска помощ.
    През двадесети век Колелото на Съдбата прегази Германия заради нейната прусашка арогантност. Сега изпъква друго отблъскващо качество. Необузданата алчност на индустриалци, акционери и политици няма как да не докара бедствие. Дяволският меркантилизъм на германския истаблишмънт му пречи да обяви края на илюзиите относно ,,империята на злото”. Заповеднически го тласка да използва малките страни като разменна монета за груповия си интерес.
    Плочките на доминото са подредени в редица. Някъде ,,черен лебед” разперва антрацитени крила. За да бъдат посрещнати във всеоръжие предизвикателствата на времето, възниква необходимостта от три универсални мерки.
    Преосмисляне. Пренасочване. Нов подход.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал