Духът на Остполитик
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Духът на Остполитик

nord-stream.com

Духът на Остполитик

Сделката за "Северен поток 2"

2787 прочитания

nord-stream.com

© nord-stream.com


Фредерик Стъдман във "Файненшъл таймс"

Последната ескалация на напрежението около "Северен поток 2" ме връща към 70-те години и мащабния проект на "Манесман" за тръбопроводи , които да пренасят сибирски газ през желязната завеса до Западна Европа. Това беше част от инициативата Ostpolitik (Източна политика) на канцлера Вили Бранд, който искаше да обнови отношенията с източните съседи в името и на улесняването на обединението на Германия.

Идеята на Wandel durch Annäherung (Промяна чрез сближаване) беше, че ако се опознаем по-добре, направим малко бизнес и увеличим доверието помежду си, няма да се сбием. Тези ранни тръбопроводи се превърнаха и в алегория на общата любов към големите инженерни проекти и брак на техническа експертиза с безграничните ресурси.

Руско-германското индустриално сътрудничество датира от десетилетия, умело заобикаляйки тежките политически ситуации. По време на студената война Западна Германия и Съветският съюз твърдяха, че тръбопроводите са "чисто икономически начинания, независими от политиката". Не всички бяха щастливи. Някои от съюзниците на Западна Германия се притесняваха, че тя твърде много се сближава с врага.

"Северен поток 2" съдържа голяма доза от духа на 70-те. Някои от влиятелните фигури в Германия го виждат като успешен модел, който и днес все още е актуален. Скъсването на "последната връзка" с Русия не е в интерес на Германия, каза тази седмица известен германски експерт. Други не са убедени в това. "Живеем в различна епоха. Русия на Путин не е Съветският съюз", посочва Стефан Майстер от Германския съвет за международни отношения.

Операционна рамка от студената война, която включваше взаимно призната система за взаимодействие, се разпадна. Силните търговски връзки не успяха да потиснат агресията на Русия в чужбина. Междувременно това, което може да е замислено като сделка просто за частния бизнес, се превърна в сложен политически проблем. И в него различни играчи преследват своите интереси.

Германски медии за "Северен поток 2"

Проектът за газопровода "Северен проект 2" е средство Русия да засили влиянието си в Европа чрез по-голям контрол върху доставките на енергия. А сега Берлин използва лост да прокара проекта, който разделя Европа. Германия и Русия ще излязат победители от този проект, докато губещи ще са Полша, Украйна и всички онези страни в Европа, които изказаха опасения за сигурността и поискаха да се обуздае, вместо да се насърчава руското желание за агресия. "Северен поток 2" ще превърне Германия в основния дистрибутор на руски природен газ в Европа. Това е смислено от икономическа гледна точка, но политическият негативен ефект ще е значителен: Москва ще увеличи мощта си, докато недоверието на централно- и източноевропейците към Германия ще нарасне.

В редакционен коментар на вестник "Ди велт"

Много е хубаво, че германско-френските отношения бяха изгладени (с компромиса за регулирането на газопровода "Северен поток 2"). Защо обаче този газов проект се лансира точно сега, от което ще спечели най-вече Русия - страна, която току-що заяви, че иска да увеличи ядрения си арсенал и разполага с ракети, които могат да достигнат безпроблемно центъра на ЕС и Германия?

В коментар на "Райн Некар Цайтунг"

Eвропа има твърде много възможности за избор сред големи страни доставчици като Норвегия, Холандия, Алжир, Азербайджан и вероятно Кипър, Египет и Израел в бъдеще. Освен това новоизградените терминали за LNG в целия ЕС ще позволят доставката на катарски и американски газ в Европа, ако възникне такава необходимост.

За германците приключението "Северен поток 2" става все по-скъпо. Не от икономическа, а от политическа гледна точка. Германските власти почти напълно пренебрегнаха "политическото измерение" на проекта. Това беше в основата на неотдавнашните френско-германски търкания, доведе до разцепление в ЕС и до усилията на САЩ да укрепи фронта за борба със "Северен поток 2", за да се опита да продаде своя LNG на Европа.

Това враждебно разположение можеше да се предвиди от Германия. От кукувичето яйце на Герхард Шрьодер ("Северен поток") се излюпи дракон, от който германците няма да могат да се отърват. Твърде дълго те торпилираха всички опити на Европейската комисия да уеднакви газовата политика на ЕС. Твърде късно започнаха да мислят за компенсаторни договори за Украйна. И твърде дълго разчитаха на солидарност от Франция.

Германците ще продължат да държат на газопровода и да се надяват, че няма да се случи нещо по-лошо. Но това е само една надежда, нищо повече.

В коментар на "Ди цайт"
Фредерик Стъдман във "Файненшъл таймс"

Последната ескалация на напрежението около "Северен поток 2" ме връща към 70-те години и мащабния проект на "Манесман" за тръбопроводи , които да пренасят сибирски газ през желязната завеса до Западна Европа. Това беше част от инициативата Ostpolitik (Източна политика) на канцлера Вили Бранд, който искаше да обнови отношенията с източните съседи в името и на улесняването на обединението на Германия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    practic avatar :-|
    Practic

    През деветдесетте години без никакво двоумение групово кривнаха настрани именити стълбове на германското стопанство. Парите не миришат: още преди световната криза знакови финансови институции и промишлени компании станаха анти-стандарти на западните принципи. Германски водещи икономически и политически дейци намериха общ език с постсъветските олигарси и ,,нови дворяни” още по-лесно, отколкото с предшествениците им. Някогашната концепция за конвергенция на системите се изроди в колаборационистка симбиоза. "Ост-Аусшус"...
    Около четири хиляди и деветстотин германски фирми оперират в Русия и като от Рог на изобилието изсипват върху ,,източните партньори” най-доброто, с което разполагат. Трите измършавели кита на руската икономика - енергетиката, добивната промишленост и военно-промишленият комплекс - не биха могли да съхранят плавателната си способност без германска помощ.
    През двадесети век Колелото на Съдбата прегази Германия заради нейната прусашка арогантност. Сега изпъква друго отблъскващо качество. Необузданата алчност на индустриалци, акционери и политици няма как да не докара бедствие. Дяволският меркантилизъм на германския истаблишмънт му пречи да обяви края на илюзиите относно ,,империята на злото”. Заповеднически го тласка да използва малките страни като разменна монета за груповия си интерес.
    Плочките на доминото са подредени в редица. Някъде ,,черен лебед” разперва антрацитени крила. За да бъдат посрещнати във всеоръжие предизвикателствата на времето, възниква необходимостта от три универсални мерки.
    Преосмисляне. Пренасочване. Нов подход.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK