Мнения Daily - Сега избирателите трябва да решат дали Brexit е жив

От коментар на Джонатан Лис в британското списание "Проспект"

Преди три години Великобритания доброволно инжектира непознат токсин в кръвта си. И всеки ден той причинява видими щети. Обещаните ползи никога не дойдоха и почти никой не се преструва, че някога ще ги има. Правителството признава, че за 16 дни страната ни може да се срине. Докато поемаме последния си дъх, политическата класа отказва дори да докосне антидота точно пред него. Това не е лудост. Това е самоунищожение.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

През ноември правителството договори споразумение за напускането на ЕС. Тази сделка разкри и жалките заблуди, че Великобритания може да стои сама в търговския свят, необременена от чужди правила и интереси. И тъй като реалността боли, не следва да бъде толерирана. Е след второ унижение с отхвърляне на сделката й в паралмена във вторник Тереза Мей не се оттегли, не пое каквато и да е отговорност, а отново лансира надва пъти смачканото и от депутатите споразумение с Брюксел.

Това, на което сме свидетели, е унищожаването на политическия ред, по който страната се управлява в продължение на 150 години, при всякаква липса на достойнсто, дълг или уважение от страна на хората, на които сме се доверили да ни водят. Правителствата са причинявали беди на британците и други части на света досега, но рядко сме имали толкова некомпетентно, толкова парализирано от малодушие и такъв голям залог за живота на хората.

ЕС може да се ангажира да се присъедини към лова на еднорог на британското правителство, но така или иначе не може да се произведе физическа реалност от политически убеждения. Главният прокурор Джери Кокс беше принуден да посочи истината: че ако двете страни се опитат да се споразумеят, но не могат, Великобритания ще остане в предпазния механизъм за ирландската граници безкрайно. Най-забележителната част от епизода беше, че главният проурор каза истината за сметка на спасяването на правителството си, а най-потискащата част е, че смятаме това за забележително.



Гласуването в парламента изисква също и от опонентите на Мей да декларират какво всъщност мислят, вместо да се крият зад правителството. Предполагаемите защитници на оставането в ЕС в него ще трябва да изберат между отговорното взимане на решения и успокояването на партийните хардлайнери. И така, за да повторим, сега правителството буквално поставя вътрешната политика над живота на хората.

След още една брутална нощ нека най-накрая да кажем истината за нашето нещастие. Brexit никога не може да бъде неговото лекарство, защото Brexit е причината. И не може да помири мечтите на онези, които го искат, с тези, които не го искат. Не можем да намерим начин да преодолеем вредата, докато отказваме да я идентифицираме. Ако тези в парламента не могат да намеря изход, обществото ще трябва да го направи вместо тях. Сега избирателите трябва да решат дали Brexit все е жив. Ако не е, трябва да го погребем - преди той да ни е погребал.

Проектът "Европа говори" цели да събере хора с различни политически възгледи от цяла Европа, за да разговарят лице в лице. Ако искате да участвате, попълнете въпросника:Сори, ама бъдещето не е на младите, а на будните и отговорните

От коментар на Данаил Пенев в "Клуб Z"

"Младите са бъдещето" е сред най-популярните клишета в родната действителност. Не, приятели, бъдещето не принадлежи на младите, ана будните и отговорни граждани без значение от възрастта им. Изследванено "Българската младеж 2018/2019", проведено от "Галъп интернешънъл", съдържа някои много добри новини. Над 80% от младите българи оценяват здравето си като отлично или много добро. Близо 70% очакват след 10 години да живеят по-добре от днес и близо половината имат същото виждане за българското общество като цяло. Мнозинството от тях се доверяват на семейството, роднините и приятелите си и се възприемат едновременно като българи и европейци. Може би най-обнадеждаващото е, че делът на нежелаещите да емигрират продължава да расте и достига 61% през 2018 г. в сравнение с 47% през 2014 г. и 14% през 2002 г.

Мога само да се радвам на тези положителни тенденции. В същото време аз се стремя да гледам трезво на нещата и смятам, че това проучване ни дава както поводи за оптимизъм, така и за песимизъм. Казвам ви го като човек, попадащ в групата на младите.

Добрата новина, че демокрацията е в топ 3 на ценностите (след свободата и печалбата - бел. ред.), но това не трябва да ни успокява. Авторите на изследването посочват, че свободата и демокрацията се ценят най-много в случаите, в които са дефицитни. Те могат да са дефицитни заради ограничен достъп до тях или заради друг външен фактор, но те могат да страдат и заради собствените ни избори и усилия. Демокрацията никога не е била и няма да бъде дар, а отговорност. Тя изисква активно гражданско участие и всекидневни действия – не само (или основно) в социалните мрежи, а на улицата, на площада, в университета, в работата, в сдружения и при взимането на важни решения на местно и национално ниво.

Макар че ценят демокрацията поне на думи, мнозинството от младите българи не правят нищо за нейното опазване, утвърждаване и обогатяване. Според изследването едва 7% от тях се интересуват от политика като цяло, 14% – от политиката на България (спрямо 40% през 2014 г.), и 11% – от политиката на Европейския съюз (ЕС).

Комбинацията от слаб интерес към политиката и слабо политическо участие е взривоопасна, защото, както пишат авторите на изследавнето, тя позволява на случайни хора да заемат политически постове и да вземат решения, които засягат всички ни, без да имат необходимите знания и способности. Тази апатия е добре дошла за властимащите, защото безразличните и неинформираните хора се манипулират далеч по-лесно.

Според мен младите са бъдещето единствено и само в смисъла, че те са тези, които ще прекарат активната част от живота си в него. Това не означава, че някой ще им поднесе светло бъдеще наготово. Светлото бъдеще е отговорност на всеки от нас и на усилията ни като част от общност, изградена около общи ценности и цели. Светът, в който ще живеем след години, зависи не от възрастта ни, а от изборите, действията, съзидателността и стремежите ни.

Номенклатурата конфликт на интереси не я лови

От коментар на Петя Владимирова в "Дневник"

Поводът е новината, че главният директор в управление "Банков надзор" по времето, когато КТБ беше поставена под специален надзор, Нели Кордовска, която изтегли влога си от банката в последния момент на 19 юни 2014, не е била в конфликт на интереси. В момента тя е зам.-председател на Фонда за гарантиране на влоговете, което предизвика реакции, че поне била доказала, че може да се грижи за собствения си влог.

В решението на съда се набива на очи един мотив: "Налице е била достатъчно публична информация, която е можела да информира достатъчно количество граждани да осъществят правата си и да изтеглят депозираните в КТБ влогове." И още: "Жалбоподателката не е направила нищо по-различно от останалите няколко хиляди граждани, търговски организации и държавни дружества, които, и без да разполагат с т.нар. вътрешна информация, са започнали изтегляне на средствата си."

За сведение на съда - а "публична информация" на гражданите служеше влизането на полицията в централата на собственика на банката Цветан Василев, както и скандалният арест на трима души, придружен от официално съобщение на прокуратурата, че се готвели да убият Делян Пеевски - бизнесмена депутат, който беше вече във война с банкера. Война, обслужвана от институциите на държавата. Тази е видимата информация, която събра пред банката опашки от вложители.

А официалната публична информация е онова прочуто писмо на УС на БНБ от 17 юни 2014, което успокояваше гражданите с твърдението, че всичко с КТБ е наред: "По повод на публикации и предположения в медиите относно Корпоративна търговска банка БНБ заявява, че внимателно и отблизо следи развитието на целия банков сектор, включително и на споменатата банка. На базата на тази информация БНБ категорично потвърждава, че банковата система, включително и КТБ, е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално. /.../"

Това изключва ръководителката на "Банков надзор" Нели Кордовска от редиците на обикновените вложители. Да разбираме ли, че вътрешната информация, с която тя е разполагала, е различна от тази, която БНБ официално ни съобщава? Съдът не вижда нищо осъдително. Да разбираме ли, че с цитирания мотив съдът потвърждава, че БНБ е излъгала?

Само в рамките на седмица бившият ръководител на "Банков надзор" е вторият чист високопоставен откъм властнически функции човек. След дълго мотаене преди дни антикорупционната комисия ни уведоми, че финансовият министър Владимир Горанов не се намирал в конфликт на интерес, макар че обитава безвъзмездно апартамент на кръстника си (бизнесмен), който се намира в комплекс, собственост на двама братя (други представители на едрия бизнес), които междувременно станаха собственици и на най-голямата медийна група в България около "Нова тв", а синът на кръстника пък е бил по някои време на работа във... финансовото ведомство, оглавявано от министъра. Но съвсем заслужено, разбира се, защото бил квалифициран.

Аз пък най-свободно ще изкажа убеждението си, че в територията България днес не друг, а властта срути всички скрупули и задръжки. Впрочем чакам с любопитство да видя мотивите на КПКОНПИ, с които ще обжалва пред Върховния административен съд решението за Кордовска. И дали и как там представител на прокуратурата ще защити обществения интерес. Особено на фона на "публичната информация", както се изразява съдът, според която в грандиозния обществен скандал КТБ прокуратурата слезе на терена в полза на едната страна, тази на Пеевски. А той по думите на председателя на КПКОНПИ е най-проверяваният (и винаги най-чист) бизнесмен...