Здравната реформа се връща в изходна позиция
46 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Здравната реформа се връща в изходна позиция

Услугите на частните болници са търсени и заради по-добрата материална база, включително оборудване, стаи, условия, по-добро отношение и т.н.

Здравната реформа се връща в изходна позиция

20 години по-късно

4653 прочитания

Услугите на частните болници са търсени и заради по-добрата материална база, включително оборудване, стаи, условия, по-добро отношение и т.н.

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА






Калоян Стайков икономист в Института по пазарна икономика

Вече над пет години управляващите трескаво се опитват да реформират здравеопазването в България и все не успяват, защото фокусът винаги е върху свиване на разходите, а не върху предоставяне на качествени и ефикасни услуги. През миналата година дори беше представена революционно нова визия за сектора, която предвиждаше цялостна промяна на модела на финансиране, която да бъде облечена в нормативна рамка през 2019 г. и да влезе в сила от началото на 2020 г. След острите критики на предложените промени и липсата на консенсус относно бъдещето на сектора активността на министерството затихна единствено за да бъде заместена от нови идеи от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Основната идея всъщност е стара, не работи, противоречи на националното и европейското законодателство и няма да подобри качеството на здравните услуги, но със сигурност може да влоши работата в сектора и да нанесе дълготрайни щети. Предложението е касата да сключва договори за предоставяне на здравни услуги само с изпълнители на медицинска помощ с държавна и общинска собственост, а частните болници да се финансират от пациентите. Идеята е сбъркана на толкова много нива, че е трудно да се обхванат всички проблеми, свързани с нея, затова ще се фокусираме върху основните.

Логически проблем

Наличието на частни болници не е самоцел – те се създават, защото има търсене за тях. Причините са много – по-високо квалифицирани медицински специалисти, по-добра материална база (включително оборудване, стаи, условия), по-добро отношение и т.н. Накратко – по-високо качество и удовлетвореност от медицинските услуги. Ако нямаше търсене за този вид услуги новосъздадените частни болници биха фалирали.

Правни проблеми

Според чл. 6 и 17 от конституцията на България различните видове собственост се ползват с еднаква закрила от закона и с равни възможности за развитие. Ограничението НЗОК да сключва договори с частни болници означава, че държавните и общинските ще са в привилегировано положение спрямо всичко останали болници, което противоречи на конституцията.

Идеята НЗОК да работи само с държавни и общински болници е сбъркана на толкова много нива, че трудно се обхващат всички проблеми.

Противоречие има още със Закона за здравното осигуряване, според който задължителното здравно осигуряване дава свободно право на избор на изпълнител в страната, което "не може да бъде ограничавано по географски и/или административни основания". Противоречие има и по отношение на европейското законодателство както за неравноправно третиране на юридически лица, така и за условията, при които е допустимо предоставяне на държавна помощ.

Икономически проблеми

Стесняването на обхвата на изпълнителите на медицинска помощ, с които НЗОК може да сключва договор, реално ограничава конкуренцията и избора от страна на пациентите. Търсенето на по-качествени услуги, което е причината за създаване и на частни болници, ще остане неудовлетворено. Нещо повече – при намаляване на конкуренцията намалява и стимулът за предоставяне на по-качествени медицински услуги и стремежът към по-висока удовлетвореност на пациента. Казано накратко, пациентите ще бъдат принудени да плащат същата цена, но срещу нея по-ниско качество на услугите и ще са по-малко удовлетворени от тях.

Проблемът, който НЗОК се опитва да реши, е, че публичният ресурс за здравеопазване е ограничен и следва да се изразходва по най-ефективния и най-ефикасния начин. Не става ясно обаче защо касата смята, че една болница е по-ефективна или по-ефикасна от друга. Вместо парите да следват пациентите, т.е. финансирането да зависи от избора им, НЗОК смята, че знае по-добре от един пациент дали за него/нея е по-добре да се лекува в държавна, общинска или частна болница.

Ако касата иска ограниченият публичен ресурс за здравеопазване да се харчи по-добре, би трябвало да се фокусира върху намаляване на злоупотребите

(например изкуствено търсене, генерирано от наличието на изпълнители на медицинска дейност), насърчаване на конкуренцията и насочване на ресурси към изпълнители, чието лечение постига желания резултат на възможно най-ниска цена. За целта следва да се обновят критериите за сключване на договор с НЗОК. По този начин болниците, които предоставят качествени медицински услуги и които са предпочитани от пациентите, независимо от собствеността им ще сключат договор с НЗОК, а останалите – не, което спестява всякакви правни, институционални, икономически, логически и какви ли още не проблеми.

Без ефективност

Проблемът е, че администрацията много рядко търси ефективност или ефикасност, защото ако го правеше, голяма част от общинските и държавните болници щяха или да са закрити, или преструктурирани, или приватизирани и нямаше да е необходимо в момента да се търси решение за тях. Формулата е много проста: държавна или общинска болница не работи много добре -> предприемач смята, че може да се справи по-добре и създава частна болница -> в следващите години пациенти, които са се лекували в държавната/общинската болница, предпочитат да го правят в частната -> паричният поток на държавната/общинската болница намалява до ниво, при което тя не може да покрива оперативните и финансовите си разходи.

След това би трябвало да се приеме план за преструктуриране и оздравяване на болницата, който, ако не сработи, да бъде последван от приватизация или фалит и ликвидация. Да, обаче премиерът каза, че няма да се закриват държавни и общински болници. Затова излиза, че вместо да се въведе електронна здравна карта и рейтинг на болниците и пациентът сам да избира къде да се лекува, следващото най-логично нещо, поне в главите на управляващите, е

да се спре финансирането на работещите частни болници и да се дадат парите на тези, от които пациентите са избягали. Умно, нали?


4 коментара
  • 1
    fyb1439887506471923 avatar :-|

    Умно е да. В тиквата на един милицеонеро-мутрофон мисълта не следва логическия път, а този как да се прехвърлят облаги от единия на нашия. Без значение дали това ще продължи още много време или ще пресъхне до година две. Сиреч дали ще има дълготраен ефект.

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Икономистът от Отворено общество си знае едно - пазарна икономика та пазарна икономика. Да, това е приложимо при бакалиите, автосервизите и на Женския пазар. В здравепазването пазарните механизми не са аксиома, защото по дефииниция то първо е обществена услуга, а чак после бизнес.

    Противопоставянето на частни срещу държавни/университетски/общински болниици разбира се е безумие. Но не то е причината за безнадеждния хал на здравеопазването в БГ.

    Моделът е тотално сгрешен. А сбърканият модел налага незаинтересованост: лекарят не се интересува от състоянието на пациента след като приключи времето по клиничната пътека, а пациентът не се интересува какво подписва тук, и тук, и тук.

    Болниците са търговски дружества. Нещо като някогашните битови комбинати, но вместо с ателиета за ремонт на хладилници, готварски печки, ВиК, климатици и т.н, са с отделения: хирургическо, кардиологично, АГ и пр.
    Единствената разлика от гледна точка на клиента/пациента е, че когато си оставиш телевизора/пералнята за ремонт, питаш колко ще струва, а когато влизаш в болница - това изобщо не те интересува, защото не плащаш ти, а НЗОК. И без да се интересуваш подписваш никога неправени ти, но изписани като правени ЯМР, вливания, скъпи медикаменти, консултации с професори и пр, с което реално болниците търговски дружества източват касата.

    И това се прави от десетилетия! Затова каквито и пари да се наливат в този модел на здравеопазване, те ще се открадват по обикнатата схема и качеството на здравната грижа ще става все по-ниско.

    Много по-адекватен е моделът, който ползва допълнителното здравно осигуряване, което като социален пакет предлагат на служителите си по-големите фирми.
    При необходимост от преглед и лечение пациентът заплаща всичко сам, взема амбулаторни листове, фактури за всяко плащане, епикризи и т.н., които му се осребряват от здравния фонд. В случая пациентът сам контролира плащанията и заплаща само за реално извършени прегледи, изследвания, лечение и медикаменти и взема документи, срещу които му се възстановят разходите.
    Пациентът трябва да стане част от контрола върху извършваните върху него медицински а не безгрижно да поставя подппроцедури, а не незаинтересовано да оторизира с подписа си два пръста документи, които дори не поглежда.

    Смяна на модела!
    И на министъра, естествено.
    И като е тръгнал той - да ходи по дяволите и цялата гербаджийска организирана престъпна група!

  • 3
    mariaih58 avatar :-|
    mariaih58

    Един простичък въпрос: Защо няма частна болница на загуба/дългове/, а в същото време парите, които получават за лечение на едни и същи диагнози са същите, както в държавните/общински болници? И още по-простичък отговор: там не се краде и не се разхищава. Мнението ми е базирано на опит о Онкологията в София и Унихоспитал в Панагюрище. Моля се, чиновниците да имат разум и да не унищогат малкото работещи институции в България!

  • 4
    filipmutafis avatar :-|
    filipmutafis

    по-скоро в частните болници отказват всичко недоходоносно и се фокусират върху доходоносните болежки, включително на база най-леки съмнения или бегла симптоматика = пазарна икономика.

    така и так сме тук, питанка към отворено общество: как разглеждат същите принципи, в контекста на частното образование, където финансирането е 100% частно? Още повече, че “нуждите” на частното здравеопазване не са равни за всеки гражданин, а и са субективни до голяма степен, както по преценка на лекувания, така и по преценка на лекаря.
    До коментар [#3] от "
    mariaih58
    ":


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK