Мнения Daily - Приключиха изгледите Цветанов да наследи Борисов

Лоша работа. Изнервяща. Така е, като ти светнат синята лампа...

(Не)мирен преход

Приключиха изгледите Цветанов да наследи Борисов

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

От коментар на лидера на "Да, България" Христо Иванов в неговия фейсбук-профил

Гледам, че ГЕРБаджийската пропагандна машина е обхваната от тотална истерия и почват да леят всевъзможни лъжи във всички посоки, с надеждата да замажат скандала с Артекс. Знаят добре, че Цветанов и другите любители на псалмите и ВИП-траповете от върховете на партийната номенклатура са политически трупове. Замесените се бранят с невъобразими тъпотии. Артекс тепърва ще се очертават като "приятели на партията", ще изплуват още гешефти, пасове и обвързаности. Медийният бараж се пропуква. ВИП асансьорът ще остане част от бранда на ГЕРБ като лъвчето е част от този на СДС.

Разбира се, аз няма да гадая кога точно ще приключи политическата дейност на Цветанов. Възможно е да е след часове, но може да успеят да смачкат историята медийно и институционално и той да се закрепи номинално. Например, вече под името "Цецо-асансьора". Българската политика и така е пълна с ходещи политически трупове. Това, което приключва, са изгледите Цветанов да наследи Борисов на партийните и държавни постове или дори да може да обслужи плановете за плавно оттегляне на патрона си. По същество, заплашена е възможността за гладък преход в ГЕРБ и в рамките на режима. От там е и паниката.



В ГЕРБ знаят, че Борисов е изчерпан и търси изход за себе си. Човек го вижда на екрана и просто разбира това. При подобни джамахирии като тази на Борисов, най-големият проблем е прехвърлянето на властта при осигуряване на континюитет на режима (демек- непрекъснатост на суджука). Голямата част от партията не може да си представи света без Цветанов. Другата, която винаги е мечтала да се спаси от него, няма никаква готовност за такъв свят, но ще започне трескаво да се готви и да клати лодката хаотично. Така се изпуска власт на пода.

Още по-лошо е положението, като се има предвид, че това става точно преди избори. Те номинално са за европарламент, но всъщност ще бъдат решителен вот на доверие за управлението и предверие за парламентарни избори. И без този скандал в ГЕРБ се чувстваха толкова слаби и дезориентирани, че за първи път влизат в предизборна коалиция и практически се опитват да излъчат СДС за свой символичен водещ кандидат и "коректив"- т.е. за нещо като синдик или настойник. Знаят, че изборът е лош, но просто няма зад какво повече да скрият поглъщането си от ДПС и тоталната си липса на посока. И сега това с Артекс заплашва главния изборен машинатор на ГЕРБ. А и няма как да не повлече към дъното и стокиращата Габриел...

Но вероятно най-лошото е, че този скандал става точно в момента, в който се случва още един властови преход: осигуряването на нов пост за Цацаров и избор на нов лоялен главен прокурор.

Лоша работа. Изнервяща. Така е, като ти светнат синята лампа...

Износът на инвестиционни стоки трайно върви нагоре.

Експорт

Суровинна ли е икономиката ни

От коментар на Десислава Николова за седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика

България изнася само суровини. Чували сте тази фраза, нали? Обикновено е съпроводена от жалба по светлото социалистическо минало, когато страната е имала заводи и е изнасяла електрокари, компютри и други световно признати продукти на местната индустрия.


Или пък следва сравнение с развитите страни на запад от нас, които произвеждат и изнасят "стоки с висока добавена стойност", за разлика от България, която можела да се похвали само със суровините си. Ще каже човек, че страната е класическа суровинна икономика ала латиноамериканските страни.

Всъщност икономическата статистика е съвсем прозаична. Данните на БНБ показват, че делът на суровините и материалите в износа на страната стабилно пада – от 53,1% през 1995 г. (най-старата година, за която БНБ е публикувала данни за външната търговия) до 39,0% през 2017 г. Това идва да покаже, че преди 22 години повече от половината износ на стоки от България е бил суровини и материали (в стойностно изражение), а сега това се отнася за по-малко от 40%. Т.е. очевидно по-голямата част от износа на страната вече не е суровини.

Това преструктуриране в стоковия износ върви ръка за ръка с още един изключително положителен процес, а именно – увеличаване на дела на инвестиционните стоки. Този дял нараства като трайна тенденция, от 13,9% през 1995 г. до 25,2% през 2017 г. Именно инвестиционните стоки традиционно стоят зад клишето "стоки с висока добавена стойност" – тук влизат машините, уредите и апаратите; електрическите машини; транспортните средства; резервните части и оборудването и други.

При енергийните ресурси също се вижда нарастване на дела спрямо 1995 г., докато при потребителските стоки, въпреки известно нарастване в началото на хилядолетието, делът остава почти без промяна спрямо базовата 1995 г.

Като цяло, промените в структурата на българския износ на стоки са изключително позитивни през последните 2-3 десетилетия.

-----------

Партията на унгарския премиер би приближила евроскептиците до заветните 1/3 от местата в Европейския парламент.

Нелиберализъм

Защо европейската десница не изключи Орбан

От коментар на проф. Ивайло Дичев за "Дойче Веле"

Висшият талант на политика е да балансира между ценности и резултати. Идеалните ценности вдъхновяват и увличат, без тях не може да тръгне никакъв политически проект. Ако обаче една власт не побеждава, започваме да се оглеждаме за друг водач. Но за да побеждава, той трябва да прави и компромис с ценностите.


Компромисите разочароват, последователите се отдръпват, появяват се призиви политическата сила да се върне към ценностите и тъй нататък. Разбирате защо говоря това: става дума за дилемата на Европейската народна партия, изправена пред скандала, наречен Виктор Орбан.

От едната страна са ценностите на европейската християндемокрация, с които този ловък популист се подиграва от години. Той прекрои избирателната система, за да заздрави властта си, овладя правосъдието и медиите, притисна неправителствените организации, изгони цял университет и беше хванат да разпределя еврофондове сред приближените си. И на всичкото отгоре лъже по начин, на който могат да завидят брекситърите и дори самият Доналд Тръмп - основната му пропагандна теза е, че Европейската комисия в комбина с филантропа Сорос пращали мигранти, за да подменят християнското ДНК на гордите маджари. Сламката, която счупи гърба на камилата, беше предизборният плакат със Сорос и Юнкер - изобразени като грозни, подли конспиратори и агенти на глобализацията.

Добре, в ценностно отношение нещата отдавна са ясни. Да изключат Фидес поискаха редица северни партии; такава позиция заяви нашата извънпарламентарна десница.

Но как изглежда проблемът откъм политическата прагматика? Приближават избори, ЕНП рискува да загуби унгарските 11 гласа и всичко това в една сложна ситуация, в която се очаква спад в доверието към системните партии. Къде биха отишли хората на Орбан, ако не при Льо Пен и Салвини? Така антиевропейските партии ще се озоват по-близо до заветната една трета депутатски места, която ще им позволи да блокират всяко решение и да викат "искаме друга Европа". А в същото време да спират всеки опит за промяната ѝ, за да могат необезпокоявано да усвояват фондове и да безчинстват у дома.

А може Фидес да повлече след себе си и някои източноевропейци, които предпочитат ЕС много-много да не им се меси. Вземете нашите ГЕРБ – те май не бяха особено принципни във вижданията си за Орбан, нали помним? Има и друго: ако изключиш една партия, губиш последния си лост на въздействие върху нея. Докато Фидес са вътре в ЕНП, все още има някакъв шанс да им се въздейства, па макар и само със заплахата, че могат да бъдат изключени, а като излязат – върви, че им влияй!

Ето как се стигна до компромиса: членството на Фидес се замразява до след изборите. Компромисът е ужасно разочароващ, но няма ли да се разочароват повече десните избиратели, ако загубят председателския пост в Комисията и водещата си роля в Европа? Сега поне онези, които така или иначе са решили да гласуват за дясното, могат да намерят оправдание за пред съвестта си - е добре де, нашите поне направиха нещо, докато социалистите не изключиха Нинова, а либералите търпят Пеевски.