Гледам, че ГЕРБаджийската пропагандна машина е обхваната от тотална истерия и почват да леят всевъзможни лъжи във всички посоки, с надеждата да замажат скандала с Артекс. Знаят добре, че Цветанов и другите любители на псалмите и ВИП-траповете от върховете на партийната номенклатура са политически трупове. Замесените се бранят с невъобразими тъпотии. Артекс тепърва ще се очертават като "приятели на партията", ще изплуват още гешефти, пасове и обвързаности. Медийният бараж се пропуква. ВИП асансьорът ще остане част от бранда на ГЕРБ като лъвчето е част от този на СДС.

Разбира се, аз няма да гадая кога точно ще приключи политическата дейност на Цветанов. Възможно е да е след часове, но може да успеят да смачкат историята медийно и институционално и той да се закрепи номинално. Например, вече под името "Цецо-асансьора". Българската политика и така е пълна с ходещи политически трупове. Това, което приключва, са изгледите Цветанов да наследи Борисов на партийните и държавни постове или дори да може да обслужи плановете за плавно оттегляне на патрона си. По същество, заплашена е възможността за гладък преход в ГЕРБ и в рамките на режима. От там е и паниката.

В ГЕРБ знаят, че Борисов е изчерпан и търси изход за себе си. Човек го вижда на екрана и просто разбира това. При подобни джамахирии като тази на Борисов, най-големият проблем е прехвърлянето на властта при осигуряване на континюитет на режима (демек- непрекъснатост на суджука). Голямата част от партията не може да си представи света без Цветанов. Другата, която винаги е мечтала да се спаси от него, няма никаква готовност за такъв свят, но ще започне трескаво да се готви и да клати лодката хаотично. Така се изпуска власт на пода.

Още по-лошо е положението, като се има предвид, че това става точно преди избори. Те номинално са за европарламент, но всъщност ще бъдат решителен вот на доверие за управлението и предверие за парламентарни избори. И без този скандал в ГЕРБ се чувстваха толкова слаби и дезориентирани, че за първи път влизат в предизборна коалиция и практически се опитват да излъчат СДС за свой символичен водещ кандидат и "коректив"- т.е. за нещо като синдик или настойник. Знаят, че изборът е лош, но просто няма зад какво повече да скрият поглъщането си от ДПС и тоталната си липса на посока. И сега това с Артекс заплашва главния изборен машинатор на ГЕРБ. А и няма как да не повлече към дъното и стокиращата Габриел...

Но вероятно най-лошото е, че този скандал става точно в момента, в който се случва още един властови преход: осигуряването на нов пост за Цацаров и избор на нов лоялен главен прокурор.

Лоша работа. Изнервяща. Така е, като ти светнат синята лампа...

Експорт

Суровинна ли е икономиката ни

От коментар на Десислава Николова за седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика

България изнася само суровини. Чували сте тази фраза, нали? Обикновено е съпроводена от жалба по светлото социалистическо минало, когато страната е имала заводи и е изнасяла електрокари, компютри и други световно признати продукти на местната индустрия.

Фотограф: Надежда Чипева

Или пък следва сравнение с развитите страни на запад от нас, които произвеждат и изнасят "стоки с висока добавена стойност", за разлика от България, която можела да се похвали само със суровините си. Ще каже човек, че страната е класическа суровинна икономика ала латиноамериканските страни.

Всъщност икономическата статистика е съвсем прозаична. Данните на БНБ показват, че делът на суровините и материалите в износа на страната стабилно пада – от 53,1% през 1995 г. (най-старата година, за която БНБ е публикувала данни за външната търговия) до 39,0% през 2017 г. Това идва да покаже, че преди 22 години повече от половината износ на стоки от България е бил суровини и материали (в стойностно изражение), а сега това се отнася за по-малко от 40%. Т.е. очевидно по-голямата част от износа на страната вече не е суровини.

Това преструктуриране в стоковия износ върви ръка за ръка с още един изключително положителен процес, а именно – увеличаване на дела на инвестиционните стоки. Този дял нараства като трайна тенденция, от 13,9% през 1995 г. до 25,2% през 2017 г. Именно инвестиционните стоки традиционно стоят зад клишето "стоки с висока добавена стойност" – тук влизат машините, уредите и апаратите; електрическите машини; транспортните средства; резервните части и оборудването и други.

При енергийните ресурси също се вижда нарастване на дела спрямо 1995 г., докато при потребителските стоки, въпреки известно нарастване в началото на хилядолетието, делът остава почти без промяна спрямо базовата 1995 г.

Като цяло, промените в структурата на българския износ на стоки са изключително позитивни през последните 2-3 десетилетия.

-----------

Нелиберализъм

Защо европейската десница не изключи Орбан

От коментар на проф. Ивайло Дичев за "Дойче Веле"

Висшият талант на политика е да балансира между ценности и резултати. Идеалните ценности вдъхновяват и увличат, без тях не може да тръгне никакъв политически проект. Ако обаче една власт не побеждава, започваме да се оглеждаме за друг водач. Но за да побеждава, той трябва да прави и компромис с ценностите.

Източник: Reuters

Компромисите разочароват, последователите се отдръпват, появяват се призиви политическата сила да се върне към ценностите и тъй нататък. Разбирате защо говоря това: става дума за дилемата на Европейската народна партия, изправена пред скандала, наречен Виктор Орбан.

От едната страна са ценностите на европейската християндемокрация, с които този ловък популист се подиграва от години. Той прекрои избирателната система, за да заздрави властта си, овладя правосъдието и медиите, притисна неправителствените организации, изгони цял университет и беше хванат да разпределя еврофондове сред приближените си. И на всичкото отгоре лъже по начин, на който могат да завидят брекситърите и дори самият Доналд Тръмп - основната му пропагандна теза е, че Европейската комисия в комбина с филантропа Сорос пращали мигранти, за да подменят християнското ДНК на гордите маджари. Сламката, която счупи гърба на камилата, беше предизборният плакат със Сорос и Юнкер - изобразени като грозни, подли конспиратори и агенти на глобализацията.

Добре, в ценностно отношение нещата отдавна са ясни. Да изключат Фидес поискаха редица северни партии; такава позиция заяви нашата извънпарламентарна десница.

Но как изглежда проблемът откъм политическата прагматика? Приближават избори, ЕНП рискува да загуби унгарските 11 гласа и всичко това в една сложна ситуация, в която се очаква спад в доверието към системните партии. Къде биха отишли хората на Орбан, ако не при Льо Пен и Салвини? Така антиевропейските партии ще се озоват по-близо до заветната една трета депутатски места, която ще им позволи да блокират всяко решение и да викат "искаме друга Европа". А в същото време да спират всеки опит за промяната ѝ, за да могат необезпокоявано да усвояват фондове и да безчинстват у дома.

А може Фидес да повлече след себе си и някои източноевропейци, които предпочитат ЕС много-много да не им се меси. Вземете нашите ГЕРБ – те май не бяха особено принципни във вижданията си за Орбан, нали помним? Има и друго: ако изключиш една партия, губиш последния си лост на въздействие върху нея. Докато Фидес са вътре в ЕНП, все още има някакъв шанс да им се въздейства, па макар и само със заплахата, че могат да бъдат изключени, а като излязат – върви, че им влияй!

Ето как се стигна до компромиса: членството на Фидес се замразява до след изборите. Компромисът е ужасно разочароващ, но няма ли да се разочароват повече десните избиратели, ако загубят председателския пост в Комисията и водещата си роля в Европа? Сега поне онези, които така или иначе са решили да гласуват за дясното, могат да намерят оправдание за пред съвестта си - е добре де, нашите поне направиха нещо, докато социалистите не изключиха Нинова, а либералите търпят Пеевски.