С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 8 апр 2019, 14:43, 3113 прочитания

Европа променя живота на хората

Членство в ЕС беше силен стимул за реформи в България и за съжаление - последната обединяваща национална и политическа кауза

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В навечерието на новата 2007 година бях на площад "Батенберг" в София заедно с хиляди българи. Имаше великолепен концерт, а картата на Европа беше основен декор. Този концерт се излъчваше на живо по всички национални телевизии. Тази вечер беше специална - не ставаше дума само за посрещане на новата година, беше много повече от това. Тази вечер щеше да отбележи присъединяването на България към европейското семейство - исторически момент, може би най-значимото събитие за България след падането на комунизма през 1989 г.

Текстът на Илияна Цанова, зам.-управляващ директор на Европейския фонд за стратегически инвестиции, е включен в електронния сборник "Лицата на сближаването", посветен на 15-ата годишнина от разширяването на ЕС на изток

Фотограф: Надежда Чипева
Това беше много емоционален момент за нас, българите. Имаше сълзи от радост, защото знаехме, че от този момент нататък страната ни и животът ни ще се променят за добро. След 45 години комунистически режим, в който основните лични свободи бяха ограничени, последвани от 17 години на болезнен преход, накрая се върнахме там, където винаги сме принадлежали - в Европа. Дванайсет години по-късно можем да осмислим реалността, която може би е малко по-различна от тези големи очаквания.


Предприсъединяването - период на интензивна модернизация

Присъединяването към ЕС беше обща цел на всички бивши комунистически страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). За България това беше национална кауза, която обедини всички обществени групи и целия политически спектър. Перспективата за присъединяване към европейския клуб на свободните и демократични общества, за приемане на европейските закони, за достигане на западния жизнен стандарт и за свободно пътуване в Европа беше нещо, което всеки разбираше и желаеше.Членството в ЕС беше силен стимул за реформите, провеждани от три последователни правителства в България. За съжаление това беше и последната ясна обединяваща национална и политическа кауза.

Отворената възможност за членство в ЕС донесе много ползи за страните от ЦИЕ. Притокът на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) беше основен катализатор за растеж, заетост и иновации в региона. Условията за присъединяването дадоха силен стимул на политиците да подобрят законодателството, да реформират институциите и да създадат функционираща пазарна икономика. Редица финансови инструменти на ЕС - като ИСПА, ФАР и САПАРД, бяха на разположение за подпомагане на инвестициите в екологична инфраструктура, развитие на селските райони и административни реформи. В обобщение, това беше интензивен период на модернизация на страните от ЦИЕ.



Появиха се обаче и някои тревожни въпроси. Cтана ясно, че административният капацитет на тези страни да планират, изготвят и изпълняват проекти е недостатъчен. Това постави под значителен риск постигането на целите и изискваше спешно решение. В отговор, международни институции, като Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската комисия (ЕК), обединиха усилията си, за да помогнат на страните да изградят капацитет.

По това време работех в отдел инфраструктура в ЕБВР. На базата на този опит смятам, че един от най-ефективните подходи за насърчаване на реформите и гарантиране на устойчивост на инвестициите е инвестиционните гранотве да се комбинират с кредити, вместо да са изцяло безвъзмездна подкрепа. Използването на заеми прави кредитополучателите финансово по-отговорни. Нещо повече - допълнителният контрол от страна на кредиторите гарантира, че средствата са използвани за инвестиции, които водят до по-висока ефективност, подобрено качество на услугите и дългосрочна устойчивост. Специфичните условия в споразуменията за заем наложиха добро корпоративно управление на държавните и общински предприятия заемополучятели.

Инвестициите, финансирани от ЕС, промениха живота на хората

След като станаха членки на ЕС страните от ЦИЕ получиха достъп до структурните и кохезионни фондове на ЕС. Тези фондове са основен източник на инвестиции в инфраструктура, околна среда, умения, култура, научни изследвания и иновации, които подобряват качеството на нашия живот.

По време на световната финансова криза, финансовата подкрепата на ЕС имаше ключова роля за поддържане на инвестиционната активност в региона и смекчи въздействието на кризата върху икономиката. Структурните фондове на ЕС стимулираха инвестиционната екосистема и дадоха началото на инвестициите в рисков капитал. Станахме свидетели на значителен бум на рисков капитал в България, Полша и Балтийските страни, като инвестициите по програмата JEREMIE имаха много положителен дълготраен ефект върху иновационния климат в региона.

Нееднозначна реалност

Без съмнение световната финансова криза забави процеса на конвергенция между Изтока и Запада. Въпреки, че представянето на различните страни варира в широки граници, появиха се три общи предизвикателства:

- Първо, усвояването на средствата от ЕС стана основен фокус. Въпреки, че нуждите от инвестиции бяха много по-големи от наличните бюджети по програмите от структурните и кохезионни фондове, правителствата не полагаха достатъчно усилия, за да привлекат допълнителни източници на инвестиции и по този начин да намалят зависимостта от финансирането от ЕС.

- Второ, темпът на реформите значително се забави, а корупцията се разрасна. В резултат на това, финансираните от ЕС инвестиции не постигнаха изцяло първоначалната цел за намаляване на икономическите, социалните и териториалните различия между Изтока и Запада. Това доведе до разочарование сред хората, които вярваха, че членството в ЕС ще предложи бързо решение на някои от дългосрочните проблеми на управлението и повишаване на жизнения стандарт.

- Трето, милиони хора се преместиха от изток на запад, за да търсят по-добри възможности за работа. Това изправи ЕС пред нови сериозни предизвикателства - тежък недостиг на работна ръка на изток и възмущение от дъмпинга на заплатите, заедно с нарастването на национализма на запад.

Бъдещето се базира на основните ценности

1. Инвестиране в човешки капитал и иновации. По-ниската цена на труда , която беше един от основните фактори за привлекателността на региона като инвестиционна дестинация, доведе до недостиг на работна ръка, който сега застрашава производителността и перспективите за икономически растеж. Затова за нас е важно да успеем да преминем към модел, който би осигурил икономическо и социално сближаване със Запада и справяне с проблема със загубата на работна ръка.
Без съмнение ние трябва да продължим да модернизираме нашата инфраструктура. Но ако искаме да настигнем по-богатите държави-членки и да намалим разликата в доходите, трябва да подобрим производителността си. Затова е нужно да се фокусиране върху критичните фактори които стоят в основата - инвестиране в човешки капитал и иновации. В това отношение няма "универсално решение" и всяка страна ще трябва да избработи собствена стратегия за развитие въз основа на нейните компетенции и конкурентни предимства. Най-важната задача пред нас е да превърнем региона в привлекателно място за талант и инвестиции. Предизвикателството е не само да привличам знаещи и можещи хора, но и да ги задържим.

2. Добро управление. Брюксел често е обвиняван за налагане на бюрокрация и ненужни стандарти за различните дейности. Истината е, че националните политици са отговорни за осъществяването на необходимите реформи и намаляването на бюрокрацията, за да направят своите страни атрактивни за живеене и инвестиране. Негативното въздействие върху икономиката от лошо управление, ниско качество на публичните услуги и корупцията не може да бъде компенсирано с финансовите инструменти на ЕС. И докато отговорността е на националните правителства, ЕС би могъл да подсили политиките и инструментите си в такава посока, че да няма отклоняващи се или изоставащи страни.

3. Придържане към основните ценности. По-голяма загриженост поражда фактът, че днес държавите-членки вземат решения, основани повече на краткосрочни интереси, отколкото на общите основни ценности на съюза, като човешки права, демокрация, равенство и правова държава. Това представлява сериозен риск за целостта на съюза, който благодарение именно на тези ценности, остава обединен от 60 години.

Трябва да избегнем ново разделение между изток и запад. Затова придържането към основните ценности трябва да бъде подкрепено от обективни и прозрачни политики на ЕС. Те трябва да се прилагат еднакво за всички, независимо от политическата принадлежност на правителствата или дневния ред на отделни политици.

Днес ЕС е изправен пред множество предизвикателства и по-нататъшното сближаване на страните от ЦИЕ е само едно от тях. Когато мислим за нашето общо бъдеще, добре е да избягваме разделения като "нетен платец" срещу "нетен бенефициент" или "ядро" спрямо "периферия" и вместо това да се фокусираме върху факта, че е наш национален интерес е да работим за просперитета и конкурентоспособността на ЕС като цяло. Истината е, че никоя европейска страна няма достатъчна тежест, за да се конкурира самостоятелно на световната сцена.

И накрая, връщайки се отново към онази новогодишна вечер в навечерието на 2007 г., можем да се съгласим, че пътуването до днес не е беше гладко. Но аз вярвам, че присъединяването на България към ЕС е най-доброто, което се случи на моята държава и остава единствената алтернатива за нашето бъдеще. Но ако искаме да поставим ЕС в позиция на глообално икономическо и политическо лидерство, всички ние трябва да се обединим около една по-мащабна визия, с която да постигнем това. България, която заедно с другите страни от ЦИЕ е неразделна част от ЕС и трябва да намери своята роля в този важен процес.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Партиите в България - по пътя на медиите Партиите в България - по пътя на медиите

Партийното финансиране

20 сеп 2019, 245 прочитания

Брюксел трябва да сведе до минимум вредите от Брекзит Брюксел трябва да сведе до минимум вредите от Брекзит

Преговорите с Лондон

20 сеп 2019, 450 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Защо мерките на Борисов за имотния скандал не работят

И още: Има корупционно вмешателство на властта на имотния пазар; Какво ни отне либерализмът

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Форма, идея и протест

Андрей Врабчев предизвиква отношението ни към настоящето и миналото с проектите си в публичното пространство

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев