С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 8 апр 2019, 14:43, 2777 прочитания

Европа променя живота на хората

Членство в ЕС беше силен стимул за реформи в България и за съжаление - последната обединяваща национална и политическа кауза

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В навечерието на новата 2007 година бях на площад "Батенберг" в София заедно с хиляди българи. Имаше великолепен концерт, а картата на Европа беше основен декор. Този концерт се излъчваше на живо по всички национални телевизии. Тази вечер беше специална - не ставаше дума само за посрещане на новата година, беше много повече от това. Тази вечер щеше да отбележи присъединяването на България към европейското семейство - исторически момент, може би най-значимото събитие за България след падането на комунизма през 1989 г.

Текстът на Илияна Цанова, зам.-управляващ директор на Европейския фонд за стратегически инвестиции, е включен в електронния сборник "Лицата на сближаването", посветен на 15-ата годишнина от разширяването на ЕС на изток

Фотограф: Надежда Чипева
Това беше много емоционален момент за нас, българите. Имаше сълзи от радост, защото знаехме, че от този момент нататък страната ни и животът ни ще се променят за добро. След 45 години комунистически режим, в който основните лични свободи бяха ограничени, последвани от 17 години на болезнен преход, накрая се върнахме там, където винаги сме принадлежали - в Европа. Дванайсет години по-късно можем да осмислим реалността, която може би е малко по-различна от тези големи очаквания.


Предприсъединяването - период на интензивна модернизация

Присъединяването към ЕС беше обща цел на всички бивши комунистически страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). За България това беше национална кауза, която обедини всички обществени групи и целия политически спектър. Перспективата за присъединяване към европейския клуб на свободните и демократични общества, за приемане на европейските закони, за достигане на западния жизнен стандарт и за свободно пътуване в Европа беше нещо, което всеки разбираше и желаеше.Членството в ЕС беше силен стимул за реформите, провеждани от три последователни правителства в България. За съжаление това беше и последната ясна обединяваща национална и политическа кауза.

Отворената възможност за членство в ЕС донесе много ползи за страните от ЦИЕ. Притокът на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) беше основен катализатор за растеж, заетост и иновации в региона. Условията за присъединяването дадоха силен стимул на политиците да подобрят законодателството, да реформират институциите и да създадат функционираща пазарна икономика. Редица финансови инструменти на ЕС - като ИСПА, ФАР и САПАРД, бяха на разположение за подпомагане на инвестициите в екологична инфраструктура, развитие на селските райони и административни реформи. В обобщение, това беше интензивен период на модернизация на страните от ЦИЕ.



Появиха се обаче и някои тревожни въпроси. Cтана ясно, че административният капацитет на тези страни да планират, изготвят и изпълняват проекти е недостатъчен. Това постави под значителен риск постигането на целите и изискваше спешно решение. В отговор, международни институции, като Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската комисия (ЕК), обединиха усилията си, за да помогнат на страните да изградят капацитет.

По това време работех в отдел инфраструктура в ЕБВР. На базата на този опит смятам, че един от най-ефективните подходи за насърчаване на реформите и гарантиране на устойчивост на инвестициите е инвестиционните гранотве да се комбинират с кредити, вместо да са изцяло безвъзмездна подкрепа. Използването на заеми прави кредитополучателите финансово по-отговорни. Нещо повече - допълнителният контрол от страна на кредиторите гарантира, че средствата са използвани за инвестиции, които водят до по-висока ефективност, подобрено качество на услугите и дългосрочна устойчивост. Специфичните условия в споразуменията за заем наложиха добро корпоративно управление на държавните и общински предприятия заемополучятели.

Инвестициите, финансирани от ЕС, промениха живота на хората

След като станаха членки на ЕС страните от ЦИЕ получиха достъп до структурните и кохезионни фондове на ЕС. Тези фондове са основен източник на инвестиции в инфраструктура, околна среда, умения, култура, научни изследвания и иновации, които подобряват качеството на нашия живот.

По време на световната финансова криза, финансовата подкрепата на ЕС имаше ключова роля за поддържане на инвестиционната активност в региона и смекчи въздействието на кризата върху икономиката. Структурните фондове на ЕС стимулираха инвестиционната екосистема и дадоха началото на инвестициите в рисков капитал. Станахме свидетели на значителен бум на рисков капитал в България, Полша и Балтийските страни, като инвестициите по програмата JEREMIE имаха много положителен дълготраен ефект върху иновационния климат в региона.

Нееднозначна реалност

Без съмнение световната финансова криза забави процеса на конвергенция между Изтока и Запада. Въпреки, че представянето на различните страни варира в широки граници, появиха се три общи предизвикателства:

- Първо, усвояването на средствата от ЕС стана основен фокус. Въпреки, че нуждите от инвестиции бяха много по-големи от наличните бюджети по програмите от структурните и кохезионни фондове, правителствата не полагаха достатъчно усилия, за да привлекат допълнителни източници на инвестиции и по този начин да намалят зависимостта от финансирането от ЕС.

- Второ, темпът на реформите значително се забави, а корупцията се разрасна. В резултат на това, финансираните от ЕС инвестиции не постигнаха изцяло първоначалната цел за намаляване на икономическите, социалните и териториалните различия между Изтока и Запада. Това доведе до разочарование сред хората, които вярваха, че членството в ЕС ще предложи бързо решение на някои от дългосрочните проблеми на управлението и повишаване на жизнения стандарт.

- Трето, милиони хора се преместиха от изток на запад, за да търсят по-добри възможности за работа. Това изправи ЕС пред нови сериозни предизвикателства - тежък недостиг на работна ръка на изток и възмущение от дъмпинга на заплатите, заедно с нарастването на национализма на запад.

Бъдещето се базира на основните ценности

1. Инвестиране в човешки капитал и иновации. По-ниската цена на труда , която беше един от основните фактори за привлекателността на региона като инвестиционна дестинация, доведе до недостиг на работна ръка, който сега застрашава производителността и перспективите за икономически растеж. Затова за нас е важно да успеем да преминем към модел, който би осигурил икономическо и социално сближаване със Запада и справяне с проблема със загубата на работна ръка.
Без съмнение ние трябва да продължим да модернизираме нашата инфраструктура. Но ако искаме да настигнем по-богатите държави-членки и да намалим разликата в доходите, трябва да подобрим производителността си. Затова е нужно да се фокусиране върху критичните фактори които стоят в основата - инвестиране в човешки капитал и иновации. В това отношение няма "универсално решение" и всяка страна ще трябва да избработи собствена стратегия за развитие въз основа на нейните компетенции и конкурентни предимства. Най-важната задача пред нас е да превърнем региона в привлекателно място за талант и инвестиции. Предизвикателството е не само да привличам знаещи и можещи хора, но и да ги задържим.

2. Добро управление. Брюксел често е обвиняван за налагане на бюрокрация и ненужни стандарти за различните дейности. Истината е, че националните политици са отговорни за осъществяването на необходимите реформи и намаляването на бюрокрацията, за да направят своите страни атрактивни за живеене и инвестиране. Негативното въздействие върху икономиката от лошо управление, ниско качество на публичните услуги и корупцията не може да бъде компенсирано с финансовите инструменти на ЕС. И докато отговорността е на националните правителства, ЕС би могъл да подсили политиките и инструментите си в такава посока, че да няма отклоняващи се или изоставащи страни.

3. Придържане към основните ценности. По-голяма загриженост поражда фактът, че днес държавите-членки вземат решения, основани повече на краткосрочни интереси, отколкото на общите основни ценности на съюза, като човешки права, демокрация, равенство и правова държава. Това представлява сериозен риск за целостта на съюза, който благодарение именно на тези ценности, остава обединен от 60 години.

Трябва да избегнем ново разделение между изток и запад. Затова придържането към основните ценности трябва да бъде подкрепено от обективни и прозрачни политики на ЕС. Те трябва да се прилагат еднакво за всички, независимо от политическата принадлежност на правителствата или дневния ред на отделни политици.

Днес ЕС е изправен пред множество предизвикателства и по-нататъшното сближаване на страните от ЦИЕ е само едно от тях. Когато мислим за нашето общо бъдеще, добре е да избягваме разделения като "нетен платец" срещу "нетен бенефициент" или "ядро" спрямо "периферия" и вместо това да се фокусираме върху факта, че е наш национален интерес е да работим за просперитета и конкурентоспособността на ЕС като цяло. Истината е, че никоя европейска страна няма достатъчна тежест, за да се конкурира самостоятелно на световната сцена.

И накрая, връщайки се отново към онази новогодишна вечер в навечерието на 2007 г., можем да се съгласим, че пътуването до днес не е беше гладко. Но аз вярвам, че присъединяването на България към ЕС е най-доброто, което се случи на моята държава и остава единствената алтернатива за нашето бъдеще. Но ако искаме да поставим ЕС в позиция на глообално икономическо и политическо лидерство, всички ние трябва да се обединим около една по-мащабна визия, с която да постигнем това. България, която заедно с другите страни от ЦИЕ е неразделна част от ЕС и трябва да намери своята роля в този важен процес.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Как БСП да бие ГЕРБ Мнения Daily - Как БСП да бие ГЕРБ

И още: Липсващата нормалност прави българите отчаяни; Как Борисов запазва властта

18 юни 2019, 1758 прочитания

Задкулисни интереси ли стоят зад нелогичните промени за Черноморието Задкулисни интереси ли стоят зад нелогичните промени за Черноморието

Ако премиерът не се намеси, резултатът ще е, че все повече млади хора ще тръгват към Гърция вместо към Бургас

18 юни 2019, 7457 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Защо мерките на Борисов за имотния скандал не работят

И още: Има корупционно вмешателство на властта на имотния пазар; Какво ни отне либерализмът

Garitage Park и казахските милиони

Големият имотен проект в София е собственост семейството на Аслан Мусин, който до 2012 г. е считан за дясна ръка на Назарбаев

Уверените стъпки на Zeazoo

От осем години Гергана Иванова и баща й Йордан Злогошки произвеждат обувки за босо ходене, а продажбите растат

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Ново място: "Домашен Магазин"

Деликатесен магазин и кафене в едно

Пътят към голотата

Изложба с актова фотография на Георги Ст. Георгиев от началото на ХХ век