С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 9 апр 2019, 11:01, 4841 прочитания

Логиката сочи, че антикорупционният закон се прекроява за конкретен човек

В редица държави органи като КПКОНПИ могат да се ръководят и от неюристи, навсякъде обаче се иска безупречен морал

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Биляна Гяурова-Вегертседер е изпълнителен директор на Българския институт за правни инициативи (БИПИ)
Когато за по-малко от година от приемането на един закон се внасят повече от 10 предложения за промени и допълнения по него, това може да означава само две неща: 1/ приетият закон е бил изготвен без съобразяване със съществуващите обществени взаимоотношения, които той трябва да регулира, и 2/ приетият закон обслужва конкретна политическа конюнктура, а не устойчиви процеси.

Предложения без сериозни аргументи


Внесените на 4 април 2019 г. предложения за промени в Закона за противодействие на корупцията и за отнемана на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), предлагащи изменения по отношение на изискванията за избор на председател на едноименната комисия - КПКОНПИ, насочват общественото мнение към втората хипотеза. Мотивите към тях, състоящи се от едно-единствено изречение, не дават никакво сериозно и аргументирано обяснение за тази толкова важна промяна. От чисто политическа и юридическа страна също не става ясно какво налага промяната точно в този момент. Това не се разбира и от обясненията, дадени в публичното пространство, че предложеното изменение е било замислено много преди да излезе информацията за имотното състояние на сегашния председател на комисията.

Като изключим факта, че предложението се прави отново от група депутати (запазената марка на 44-ото Народно събрание), трябва да обърнем внимание на съдържанието му. Предлага се в чл. 8, ал. 2 сегашните изисквания към председателя да "има висше юридическо образование и най-малко 10 години юридически стаж" да се заменят с "има висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър" и притежава 10-годишен юридически стаж или професионален стаж в службите за сигурност и за обществен ред, от които 5 години на ръководна длъжност". Няма как да не си помислим, че законът отново се прекроява заради конкретна личност, вместо да бъде обратното – законът да работи независимо от личността.
Не е проблем председателят да не е юрист, много по-важно е да има безупречен морал

Ако предложението се разгледа в детайли, в него има два основни елемента. На първо място, отпада изискването председателят на комисията да бъде юрист. Това не е толкова голям дефицит, защото в редица държави, където има подобни органи, също няма категорично изискване те да се управляват само от юристи. В Полша например председателят на Централното антикорупционно бюро трябва да има висше образование, като дори няма изискване за стаж. В Словения Главният комисар на Комисията за превенция на корупцията трябва да бъде с висше образование и поне 10 години професионален опит. В Австрия за директор на Държавната агенция за превенция и справяне с корупцията може да бъде избирано лице, което е с юридическо или икономическо образование и минимум 5 години опит в съответната сфера.

Много по-важно е лицата, избрани на тази позиция, да имат "безупречен морал, гражданско и патриотично поведение" (Полша), за тях "да може обосновано да се направи заключение, че въз основа на предишната си работа, поведение или държание ще могат да осъществят работата си в комисията при спазване на закона и правилата на професията" (Словения), имат "безупречна репутация" (Латвия).



В текста на чл. 8, ал. 2 на ЗПКОНПИ присъства изискването "с високи професионални и нравствени качества", но то не е обвързано с някакви съществени проверки и изглежда изпразнено от съдържание. Нещо повече - изслушванията на кандидатите, които се правят в парламента, са като цяло повърхностни, протичат почти винаги в рамките на 2-3 минути максимум и никога не се задават въпроси, свързани с почтеността, морала и нравствените качества на съответния кандидат.

Вторият елемент от предложението е, че изискването за 10-годишен професионален стаж е обвързано с такъв "в службите за сигурност и за обществен ред, от които 5 години на ръководна длъжност". Кумулативното въвеждане на двете изисквания автоматично води до асоциацията, че промените са intuito personae и че става въпрос за конкретен човек, който в момента е или е бил на служба в ДАНС. Мотивите отново не дават отговор защо е необходимо да се прави паралел между КПКОНПИ и ДАНС, дали КПКОНПИ ще се превърне във втора ДАНС, дали новият (евентуално) председател на комисията няма да наложи съвсем нова линия и политика на поведение и работа, които ще е я обезличат съвсем, свеждайки я до механичен изпълнител на указания, идващи от прокуратурата. Направено по този начин, предложението показва и неразбиране от страна на законодателя за специфичните функции, които притежават институциите, подчинени на принципа за разделението на властите.

Ако отново направим паралел с подобните на КПКОНПИ органи в други държави - членки на ЕС, там такива изисквания не само че не съществуват, а дори са разписани изрични ограничения и забрани. Отново в Полша за председател на антикорупционното бюро не може да бъде избирано лице, което е било професионален войник и е работило за или е кооперирало на службите за държавна сигурност от времето на социализма, или е било съдия и като такъв се е произнасяло, "нарушавайки достойнството на професията и предавайки съдийската независимост". В Латвия за Директор на Антикорупционното бюро не може да бъде избирано лице, което е било държавен служител или служител на свободна практика в Министерството на отбраната на СССР, Държавната комисия по сигурността на СССР и др.

Същественият разговор е за начина, по който се избира КПКОНПИ

Много по-важно е да се говори за начина, по който трябва да се избира ръководството на комисията, и ако ще се предлагат промени в закона, то те трябва да бъдат предимно в тази посока. Както от БИПИ писахме още през лятото на 2017 г., в разгара на дискусиите по законопроекта, "изборът на състава на комисията в предлагания законопроект е изцяло "заключен" в Народното събрание". Ако справянето със и противодействието на корупцията се възприема като държавен приоритет, то би следвало и органът, който е водещ в това отношение, да се избира с участието на институции от различните власти. От разгледаните по-горе държави няма такава, в която изборът/назначението на лицето, управляващо съответния антикорупционен орган, да се осъществява само от една институция. В Латвия например правителството обявява открит конкурс за позицията на ръководител на Бюрото за превенция на корупцията; специална комисия извършва оценка на кандидатите, на чиято база предлага на парламента съкратен списък, от който парламентът избира. В Полша председателят на бюрото се назначава от министър-председателя на страната, като работата му подлежи на контрол от страна на парламента. В Словения се създава изборна комисия, в чийто състав влизат представители на всички власти и на неправителствения сектор, като работата й се организира от администрацията на президента. В Австрия директорът на държавната агенция се назначава от министъра на вътрешните работи след консултации с председателя на Конституционния съд, председателя на Върховния административен съд и председателя на Върховния съд.

В България оставихме ръководството на тази гигантска институция да се избира от най-политизирания орган – парламента, и то без дискреция от страна на изпълнителната власт, съдебната власт, гражданското общество и президента. Липсата на институционален баланс дава отражение не само върху работата на комисията, но и върху нейното ръководство. Независимо от това какви ще са резултатите от проверките, върху КПКОНПИ се хвърли петно, а оттам и върху сегашното Народно събрание и опитите за поредните промени, писани набързо, няма да го изтрият.

Ако се търси стабилизиране на работата на комисията и изграждане на някакво доверие към нея, законодателят следва да обмисли както механизъм за споделен избор на нейното ръководство, така и съответния обществен и политически капитал, които да гарантират нейната независимост.

* Текстът е препечатан от сайта на Български институт за правни инициативи (БИПИ) с незначителни промени, заглавието е на редакцията
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 2378 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2175 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Какъв future въобще ни гони

И още: Защо е необходимо обществено разследване за апартаментната сага; Златен лайнян век; Разграждане на правовата държава

Още от Капитал
Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10