С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 9 апр 2019, 11:01, 3958 прочитания

Логиката сочи, че антикорупционният закон се прекроява за конкретен човек

В редица държави органи като КПКОНПИ могат да се ръководят и от неюристи, навсякъде обаче се иска безупречен морал

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Биляна Гяурова-Вегертседер е изпълнителен директор на Българския институт за правни инициативи (БИПИ)
Когато за по-малко от година от приемането на един закон се внасят повече от 10 предложения за промени и допълнения по него, това може да означава само две неща: 1/ приетият закон е бил изготвен без съобразяване със съществуващите обществени взаимоотношения, които той трябва да регулира, и 2/ приетият закон обслужва конкретна политическа конюнктура, а не устойчиви процеси.

Предложения без сериозни аргументи


Внесените на 4 април 2019 г. предложения за промени в Закона за противодействие на корупцията и за отнемана на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), предлагащи изменения по отношение на изискванията за избор на председател на едноименната комисия - КПКОНПИ, насочват общественото мнение към втората хипотеза. Мотивите към тях, състоящи се от едно-единствено изречение, не дават никакво сериозно и аргументирано обяснение за тази толкова важна промяна. От чисто политическа и юридическа страна също не става ясно какво налага промяната точно в този момент. Това не се разбира и от обясненията, дадени в публичното пространство, че предложеното изменение е било замислено много преди да излезе информацията за имотното състояние на сегашния председател на комисията.

Като изключим факта, че предложението се прави отново от група депутати (запазената марка на 44-ото Народно събрание), трябва да обърнем внимание на съдържанието му. Предлага се в чл. 8, ал. 2 сегашните изисквания към председателя да "има висше юридическо образование и най-малко 10 години юридически стаж" да се заменят с "има висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър" и притежава 10-годишен юридически стаж или професионален стаж в службите за сигурност и за обществен ред, от които 5 години на ръководна длъжност". Няма как да не си помислим, че законът отново се прекроява заради конкретна личност, вместо да бъде обратното – законът да работи независимо от личността.
Не е проблем председателят да не е юрист, много по-важно е да има безупречен морал

Ако предложението се разгледа в детайли, в него има два основни елемента. На първо място, отпада изискването председателят на комисията да бъде юрист. Това не е толкова голям дефицит, защото в редица държави, където има подобни органи, също няма категорично изискване те да се управляват само от юристи. В Полша например председателят на Централното антикорупционно бюро трябва да има висше образование, като дори няма изискване за стаж. В Словения Главният комисар на Комисията за превенция на корупцията трябва да бъде с висше образование и поне 10 години професионален опит. В Австрия за директор на Държавната агенция за превенция и справяне с корупцията може да бъде избирано лице, което е с юридическо или икономическо образование и минимум 5 години опит в съответната сфера.

Много по-важно е лицата, избрани на тази позиция, да имат "безупречен морал, гражданско и патриотично поведение" (Полша), за тях "да може обосновано да се направи заключение, че въз основа на предишната си работа, поведение или държание ще могат да осъществят работата си в комисията при спазване на закона и правилата на професията" (Словения), имат "безупречна репутация" (Латвия).



В текста на чл. 8, ал. 2 на ЗПКОНПИ присъства изискването "с високи професионални и нравствени качества", но то не е обвързано с някакви съществени проверки и изглежда изпразнено от съдържание. Нещо повече - изслушванията на кандидатите, които се правят в парламента, са като цяло повърхностни, протичат почти винаги в рамките на 2-3 минути максимум и никога не се задават въпроси, свързани с почтеността, морала и нравствените качества на съответния кандидат.

Вторият елемент от предложението е, че изискването за 10-годишен професионален стаж е обвързано с такъв "в службите за сигурност и за обществен ред, от които 5 години на ръководна длъжност". Кумулативното въвеждане на двете изисквания автоматично води до асоциацията, че промените са intuito personae и че става въпрос за конкретен човек, който в момента е или е бил на служба в ДАНС. Мотивите отново не дават отговор защо е необходимо да се прави паралел между КПКОНПИ и ДАНС, дали КПКОНПИ ще се превърне във втора ДАНС, дали новият (евентуално) председател на комисията няма да наложи съвсем нова линия и политика на поведение и работа, които ще е я обезличат съвсем, свеждайки я до механичен изпълнител на указания, идващи от прокуратурата. Направено по този начин, предложението показва и неразбиране от страна на законодателя за специфичните функции, които притежават институциите, подчинени на принципа за разделението на властите.

Ако отново направим паралел с подобните на КПКОНПИ органи в други държави - членки на ЕС, там такива изисквания не само че не съществуват, а дори са разписани изрични ограничения и забрани. Отново в Полша за председател на антикорупционното бюро не може да бъде избирано лице, което е било професионален войник и е работило за или е кооперирало на службите за държавна сигурност от времето на социализма, или е било съдия и като такъв се е произнасяло, "нарушавайки достойнството на професията и предавайки съдийската независимост". В Латвия за Директор на Антикорупционното бюро не може да бъде избирано лице, което е било държавен служител или служител на свободна практика в Министерството на отбраната на СССР, Държавната комисия по сигурността на СССР и др.

Същественият разговор е за начина, по който се избира КПКОНПИ

Много по-важно е да се говори за начина, по който трябва да се избира ръководството на комисията, и ако ще се предлагат промени в закона, то те трябва да бъдат предимно в тази посока. Както от БИПИ писахме още през лятото на 2017 г., в разгара на дискусиите по законопроекта, "изборът на състава на комисията в предлагания законопроект е изцяло "заключен" в Народното събрание". Ако справянето със и противодействието на корупцията се възприема като държавен приоритет, то би следвало и органът, който е водещ в това отношение, да се избира с участието на институции от различните власти. От разгледаните по-горе държави няма такава, в която изборът/назначението на лицето, управляващо съответния антикорупционен орган, да се осъществява само от една институция. В Латвия например правителството обявява открит конкурс за позицията на ръководител на Бюрото за превенция на корупцията; специална комисия извършва оценка на кандидатите, на чиято база предлага на парламента съкратен списък, от който парламентът избира. В Полша председателят на бюрото се назначава от министър-председателя на страната, като работата му подлежи на контрол от страна на парламента. В Словения се създава изборна комисия, в чийто състав влизат представители на всички власти и на неправителствения сектор, като работата й се организира от администрацията на президента. В Австрия директорът на държавната агенция се назначава от министъра на вътрешните работи след консултации с председателя на Конституционния съд, председателя на Върховния административен съд и председателя на Върховния съд.

В България оставихме ръководството на тази гигантска институция да се избира от най-политизирания орган – парламента, и то без дискреция от страна на изпълнителната власт, съдебната власт, гражданското общество и президента. Липсата на институционален баланс дава отражение не само върху работата на комисията, но и върху нейното ръководство. Независимо от това какви ще са резултатите от проверките, върху КПКОНПИ се хвърли петно, а оттам и върху сегашното Народно събрание и опитите за поредните промени, писани набързо, няма да го изтрият.

Ако се търси стабилизиране на работата на комисията и изграждане на някакво доверие към нея, законодателят следва да обмисли както механизъм за споделен избор на нейното ръководство, така и съответния обществен и политически капитал, които да гарантират нейната независимост.

* Текстът е препечатан от сайта на Български институт за правни инициативи (БИПИ) с незначителни промени, заглавието е на редакцията
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Най-много се лъже по време на война, избори и след лов Мнения Daily - Най-много се лъже по време на война, избори и след лов

И още: Не може ГЕРБ да се крепи на страха от БСП; Интересите на ЕС и Турция са силно преплетени

22 апр 2019, 1381 прочитания

Защо гражданското правосъдие в София ще продължава да бъде бавно? 1 Защо гражданското правосъдие в София ще продължава да бъде бавно?

Раздуването на щата на съдии няма да ускори правосъдието, ако не спре хитруването с насрочването на делата

22 апр 2019, 1284 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Какъв future въобще ни гони

И още: Защо е необходимо обществено разследване за апартаментната сага; Златен лайнян век; Разграждане на правовата държава

Пролет в Лангедок и Гаскония

Пътешествие в част от Южна Франция из земите на катарите, гъшия дроб и родните места на Д'Артанян и Тулуз-Лотрек

Комиците в политиката: Без майтап

Украйна е на път да си избере комедиен артист за президент. И съвсем не е единствената, която удря смешен шамар на статуквото

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Млади градски подкасти

"Градски детектив" навлиза във втория си сезон с още легенди и сюжети - не само от София

След Хавел и потоп

Чешкият журналист Даниел Кайзер за кнгите си "Дисидент" и "Президент" и състоянието на журналистиката в Централна и Източна Европа