С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 12 апр 2019, 10:30, 5897 прочитания

Нов икономически модел? Не бъдете оптимисти

Практиката показва, че ролята на подобни инициативи е да бъдат витрина и често – параван на големи публични разходи без правила

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Иванина Манчева в анализ в economix.bg*
През последните седмици нараснаха призивите за разработване на нов модел на икономиката на България. В края на март темата бе "вдигната" и от премиера Бойко Борисов, който каза по време на среща с Германо-българската индустриално-търговска камара: "Всички политици носим грях, че рекламирахме България като страна с квалифицирана и евтина работна ръка. Квалифицирани, но евтини, ни изигра лоша шега и те отидоха там, където ще им плащат добре. Хората свикнаха с новите магистрали, с метрото, сега искат доходите да се вдигнат. Българите се съизмерват с австрийци, германци и ако не бъдат повишени заплатите, миграцията ще продължава."

През 2019 г. разбирането, че е нужен модел на икономиката, който не се основава на евтин труд, вече е закъсняло. Хората, които имаха уменията, за да променят картината на пазара на труда, емигрираха. И не можаха да бъдат заменени с внос на работници от Украйна или Молдова. Много инвестиции, разчитащи на прогнозите за конкурентоспособност, базирана на евтиния труд, потънаха или бяха замразени. Със задълбочаването на демографския проблем и докато няма изгледи да се обърне посоката на емиграцията, това ще продължи да ограничава потенциала на икономиката, а заплатите вероятно ще продължат да изпреварват производителността на труда.


В капана на средните доходи

През десетилетието след отварянето към европейския пазар на стоки, услуги и хора икономиката нарасна номинално с 48.5% (17% по съпоставими цени), а средната работна заплата – със 104% (два пъти). Заплатите все още не са достатъчно високи, за да оставят квалифицираните работници в страната. Но вече не са достатъчно ниски, за да правят страната привлекателна за инвеститори въпреки другите трудности, с които се сблъскват.

България се намира в капана на средните доходи – състояние на застой, характерно и за повечето страни от Източна Европа. Това прави доста по-трудно догонването на доходите в ЕС, което води до емиграция, а тя на свой ред – до намаляване на потенциала на икономиката, и кръгът се затваря. За да се излезе от този капан, твърдят икономистите, са нужни инвестиции в производства с висока добавена стойност, увеличаване на дела на средната класа и върховенство на закона.



Не зная доколко се осъзнават пълните последици от тази ситуация. Изпреварващият ръст на заплатите спрямо производителността скоро ще се превърне и в макроикономическо предизвикателство. А маргинализацията в комбинация със застаряването ще изключва все повече хора от активния пазар.

Отражение на други проблеми

Недостигът на кадри е отражение на много други проблеми. Ако той беше единствената конюнктурна спирачка на българската икономика, можеше да бъде третиран с краткосрочни и средносрочни мерки, като например съкращаване на излишни работни места в държавната администрация и неефективни държавни предприятия, образование за възрастни и ваучъри за преквалификация (но не за формалните програми на Агенцията за заетостта), инвестиции в електронно управление, автоматизация и роботизация. Да се обърне посоката на емиграцията изисква добри условия за работа и живот в България и няма да стане бързо. Много хора напускат, отвратени от корупцията и системата, която възнаграждава с постове и обществени поръчки само лоялните към властта. Битови неуредици и провали в публичните услуги също влияят. Наблюдаваме низходяща спирала – лошите публични услуги карат хората да напускат, а това води до още по-лоши публични услуги (или липса на такива – например в здравеопазването). Ето защо новият икономически модел зависи от нов политически такъв.

Ако една икономика не може да расте чрез увеличаване на заетостта, остават инвестициите и производителността. Периодът на по-нисък растеж съвпада със забавяне на инвестициите (въпреки еврофондовете). Доколкото този компонент на разходите пряко и косвено зависи от правителството, неговата роля за насърчаване на растежа не носи оптимизъм.

Нямаме нужда от нов икономически модел, само за да преоткрием общовалидни принципи като върховенство на закона, разделение на властите, обвързано с резултати финансиране на публичния сектор, проследими правила за големите публични проекти, незаобикаляне на закона за публичните финанси с инициативи като т.нар. безплатно саниране и непрозрачно извънбюджетно финансиране.

Познати идеи в новговор

Новите икономически модели са на почит сред икономистите, които стоят близо до властта, тъй като им осигуряват възможност за изява и доходи. Техните предписания обикновено са смесица от познати принципи и новговора, възприет от евроинституциите. Накратко се свеждат до следното:

- Стимулиране на секторите с висока добавена стойност
- Стимулиране на секторите, в които има сравнителни предимства
- Стимулиране на иновациите
- Инвестиции в инфраструктура
- Намаляване на административната тежест
- Инвестиции в човешки капитал.

Трудно е да се отхвърлят подобни рецепти. Те бяха изпробвани в различни пропорции през последните години, но не донесоха видими резултати. Заради формализъм и липса на обвързаност между целите, както и поради изкривяване на стимулите. В резултат на Иновационната стратегия за интелигентна специализация (изискване на Европейската комисия) са определени приоритетните сектори, към които се насочват голяма част от средствата по ОП "Иновации и конкурентоспособност" и други европрограми.

Любопитно е да се проследи как от сектори със сравнителни предимства като производство на моновлакна и метални соли, кабели, лекарства и уреди за измерване се достига до идеята за сравнителни предимства в производството на филми и реклама. Да се надяваме, че ще има оценка на ефекта от подкрепата им.

Проблемът на този предварителен подбор на победители не е само съмнението в критериите за селекция, а и липсата на гъвкавост. Практиката показва също, че ролята на подобни инициативи е да бъдат витрина и често – параван на големи публични разходи без правила.

Министерството на финансите оценява периодично ефекта от еврофондовете, като в последния си доклад посочи, че към края на 2018 г. те са допринесли за ръст на БВП (по цени от 2010 г.) с 4%. Тази оценка поражда въпроси. Освен че ефектът се изчерпва в годината на усвояване на средствата (няма мултиплициране) той се дължи основно на програмата за развитие на човешките ресурси, която често се свежда до раздаване на пари без особени изисквания за качество.

Шампиони на стероиди

От различни изявления на вицепремиера Томислав Дончев, който е движещата сила на идеите за нов икономически модел, става ясно, че подготвяният план включва развитие на индустриални зони, лаборатории и бизнес инкубатори, вероятно отново подкрепа за клъстерите и т.н. Всичко това в една или друга степен бе изпробвано досега, без резултатът да впечатлява. И водеше до странна симбиоза между добре звучащи стратегии със слабо практическо приложение, и големи проекти без правила или отстъпки в полза на определени бизнеси.

Не е изключено сега правителството да предприеме по-силна намеса в икономиката. В последните години бяха натрупани солидни държавни средства и активи в непрозрачно управлявани мастодонти като ДКК, ренационализираха "Авионамс", спряха всяка приватизация, и успяха да изопачат напълно идеята за държавна насърчителна банка. При такъв опит идеята за индустриални шампиони, която се възражда в Германия и Франция, лесно може да се превърне в новото "саниране".

"Производството трябва да се насочи към нещо с по-висока добавена стойност", казва Томислав Дончев (пред БНТ и БНР). От думите му се подразбира, че има предвид реиндустриализация и "неща", свързани с преработващата индустрия и машиностроенето. За малка икономика като българската това предполага специализация и привличане на производители на крайни стоки и услуги, вместо на стоки за междинно потребление и аутсорсинг на рутинни операции.

Излизането от капана на средните доходи не изисква върхови постижения, а повече хора да имат достъп до добро образование, перспективна професия, стабилни доходи, които да им позволят да правят дългосрочни планове. Не съм оптимист, че ще стане лесно. Първо, такъв подход изисква критична маса. У нас могат да се открият добри примери само в отделни ниши и около тях рядко има мрежа от свързани компании. Нямат дори имитатори. Второ, необходими са бизнес култура, респект към правилата и отношение към риска, на каквито малцина българи са научени.

* Препечатва се със значителни съкращения
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Партиите вият на умряло за субсидиите 1 Мнения Daily - Партиите вият на умряло за субсидиите

И още: Държи ли на думата си БСП; Демокрацията в Турция все още е жива

25 юни 2019, 1199 прочитания

Мнения Daily - Сетивата срещу автокрацията остават изострени Мнения Daily - Сетивата срещу автокрацията остават изострени

И още: Как да се намалят олигархичните зависимости; В Европа доминира държавното финансиране на партиите

24 юни 2019, 1208 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - В казуса в Габрово няма нищо случайно

И още: Има умора от ГЕРБ; Капачки за кувьози - системните проблеми остават

Поизтънелите възглавници на банките

Показателите за капиталова адекватност се понижават заради ръста в кредитирането, раздаваните дивиденти и нови регулации

Зелената вълна в Германия

Партията на Зелените натрупа точки на европейските избори, а въпросът сега е дали може да задържи преднината си и на парламентарни избори

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Хубаво е, но е фалшиво

Как изложба с фалшификати почти предизвика дебат за черния пазар на изкуство у нас

Календар и домашно кино

По-интересните събития през уикенда и предстоящата седмица