Нов икономически модел? Не бъдете оптимисти
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нов икономически модел? Не бъдете оптимисти

През последните седмици нараснаха призивите за разработване на нов модел на икономиката на България. Темата бе "вдигната" и от премиера Бойко Борисов, а движещата сила на идеите е вицепремиерът Томислав Дончев

Нов икономически модел? Не бъдете оптимисти

Практиката показва, че ролята на подобни инициативи е да бъдат витрина и често – параван на големи публични разходи без правила

7543 прочитания

През последните седмици нараснаха призивите за разработване на нов модел на икономиката на България. Темата бе "вдигната" и от премиера Бойко Борисов, а движещата сила на идеите е вицепремиерът Томислав Дончев

© Юлия Лазарова


Иванина Манчева в анализ в economix.bg*

През последните седмици нараснаха призивите за разработване на нов модел на икономиката на България. В края на март темата бе "вдигната" и от премиера Бойко Борисов, който каза по време на среща с Германо-българската индустриално-търговска камара: "Всички политици носим грях, че рекламирахме България като страна с квалифицирана и евтина работна ръка. Квалифицирани, но евтини, ни изигра лоша шега и те отидоха там, където ще им плащат добре. Хората свикнаха с новите магистрали, с метрото, сега искат доходите да се вдигнат. Българите се съизмерват с австрийци, германци и ако не бъдат повишени заплатите, миграцията ще продължава."

През 2019 г. разбирането, че е нужен модел на икономиката, който не се основава на евтин труд, вече е закъсняло. Хората, които имаха уменията, за да променят картината на пазара на труда, емигрираха. И не можаха да бъдат заменени с внос на работници от Украйна или Молдова. Много инвестиции, разчитащи на прогнозите за конкурентоспособност, базирана на евтиния труд, потънаха или бяха замразени. Със задълбочаването на демографския проблем и докато няма изгледи да се обърне посоката на емиграцията, това ще продължи да ограничава потенциала на икономиката, а заплатите вероятно ще продължат да изпреварват производителността на труда.

В капана на средните доходи

През десетилетието след отварянето към европейския пазар на стоки, услуги и хора икономиката нарасна номинално с 48.5% (17% по съпоставими цени), а средната работна заплата – със 104% (два пъти). Заплатите все още не са достатъчно високи, за да оставят квалифицираните работници в страната. Но вече не са достатъчно ниски, за да правят страната привлекателна за инвеститори въпреки другите трудности, с които се сблъскват.

България се намира в капана на средните доходи – състояние на застой, характерно и за повечето страни от Източна Европа. Това прави доста по-трудно догонването на доходите в ЕС, което води до емиграция, а тя на свой ред – до намаляване на потенциала на икономиката, и кръгът се затваря. За да се излезе от този капан, твърдят икономистите, са нужни инвестиции в производства с висока добавена стойност, увеличаване на дела на средната класа и върховенство на закона.

Не зная доколко се осъзнават пълните последици от тази ситуация. Изпреварващият ръст на заплатите спрямо производителността скоро ще се превърне и в макроикономическо предизвикателство. А маргинализацията в комбинация със застаряването ще изключва все повече хора от активния пазар.

Отражение на други проблеми

Автор: Капитал

Недостигът на кадри е отражение на много други проблеми. Ако той беше единствената конюнктурна спирачка на българската икономика, можеше да бъде третиран с краткосрочни и средносрочни мерки, като например съкращаване на излишни работни места в държавната администрация и неефективни държавни предприятия, образование за възрастни и ваучъри за преквалификация (но не за формалните програми на Агенцията за заетостта), инвестиции в електронно управление, автоматизация и роботизация. Да се обърне посоката на емиграцията изисква добри условия за работа и живот в България и няма да стане бързо. Много хора напускат, отвратени от корупцията и системата, която възнаграждава с постове и обществени поръчки само лоялните към властта. Битови неуредици и провали в публичните услуги също влияят. Наблюдаваме низходяща спирала – лошите публични услуги карат хората да напускат, а това води до още по-лоши публични услуги (или липса на такива – например в здравеопазването). Ето защо новият икономически модел зависи от нов политически такъв.

Ако една икономика не може да расте чрез увеличаване на заетостта, остават инвестициите и производителността. Периодът на по-нисък растеж съвпада със забавяне на инвестициите (въпреки еврофондовете). Доколкото този компонент на разходите пряко и косвено зависи от правителството, неговата роля за насърчаване на растежа не носи оптимизъм.

Нямаме нужда от нов икономически модел, само за да преоткрием общовалидни принципи като върховенство на закона, разделение на властите, обвързано с резултати финансиране на публичния сектор, проследими правила за големите публични проекти, незаобикаляне на закона за публичните финанси с инициативи като т.нар. безплатно саниране и непрозрачно извънбюджетно финансиране.

Познати идеи в новговор

Новите икономически модели са на почит сред икономистите, които стоят близо до властта, тъй като им осигуряват възможност за изява и доходи. Техните предписания обикновено са смесица от познати принципи и новговора, възприет от евроинституциите. Накратко се свеждат до следното:

- Стимулиране на секторите с висока добавена стойност

- Стимулиране на секторите, в които има сравнителни предимства - Стимулиране на иновациите - Инвестиции в инфраструктура
- Намаляване на административната тежест

- Инвестиции в човешки капитал.

Трудно е да се отхвърлят подобни рецепти. Те бяха изпробвани в различни пропорции през последните години, но не донесоха видими резултати. Заради формализъм и липса на обвързаност между целите, както и поради изкривяване на стимулите. В резултат на Иновационната стратегия за интелигентна специализация (изискване на Европейската комисия) са определени приоритетните сектори, към които се насочват голяма част от средствата по ОП "Иновации и конкурентоспособност" и други европрограми.

Любопитно е да се проследи как от сектори със сравнителни предимства като производство на моновлакна и метални соли, кабели, лекарства и уреди за измерване се достига до идеята за сравнителни предимства в производството на филми и реклама. Да се надяваме, че ще има оценка на ефекта от подкрепата им.

Проблемът на този предварителен подбор на победители не е само съмнението в критериите за селекция, а и липсата на гъвкавост. Практиката показва също, че ролята на подобни инициативи е да бъдат витрина и често – параван на големи публични разходи без правила.

Автор: Капитал

Министерството на финансите оценява периодично ефекта от еврофондовете, като в последния си доклад посочи, че към края на 2018 г. те са допринесли за ръст на БВП (по цени от 2010 г.) с 4%. Тази оценка поражда въпроси. Освен че ефектът се изчерпва в годината на усвояване на средствата (няма мултиплициране) той се дължи основно на програмата за развитие на човешките ресурси, която често се свежда до раздаване на пари без особени изисквания за качество.

Шампиони на стероиди

От различни изявления на вицепремиера Томислав Дончев, който е движещата сила на идеите за нов икономически модел, става ясно, че подготвяният план включва развитие на индустриални зони, лаборатории и бизнес инкубатори, вероятно отново подкрепа за клъстерите и т.н. Всичко това в една или друга степен бе изпробвано досега, без резултатът да впечатлява. И водеше до странна симбиоза между добре звучащи стратегии със слабо практическо приложение, и големи проекти без правила или отстъпки в полза на определени бизнеси.

Не е изключено сега правителството да предприеме по-силна намеса в икономиката. В последните години бяха натрупани солидни държавни средства и активи в непрозрачно управлявани мастодонти като ДКК, ренационализираха "Авионамс", спряха всяка приватизация, и успяха да изопачат напълно идеята за държавна насърчителна банка. При такъв опит идеята за индустриални шампиони, която се възражда в Германия и Франция, лесно може да се превърне в новото "саниране".

"Производството трябва да се насочи към нещо с по-висока добавена стойност", казва Томислав Дончев (пред БНТ и БНР). От думите му се подразбира, че има предвид реиндустриализация и "неща", свързани с преработващата индустрия и машиностроенето. За малка икономика като българската това предполага специализация и привличане на производители на крайни стоки и услуги, вместо на стоки за междинно потребление и аутсорсинг на рутинни операции.

Излизането от капана на средните доходи не изисква върхови постижения, а повече хора да имат достъп до добро образование, перспективна професия, стабилни доходи, които да им позволят да правят дългосрочни планове. Не съм оптимист, че ще стане лесно. Първо, такъв подход изисква критична маса. У нас могат да се открият добри примери само в отделни ниши и около тях рядко има мрежа от свързани компании. Нямат дори имитатори. Второ, необходими са бизнес култура, респект към правилата и отношение към риска, на каквито малцина българи са научени.

* Препечатва се със значителни съкращения

Иванина Манчева в анализ в economix.bg*

През последните седмици нараснаха призивите за разработване на нов модел на икономиката на България. В края на март темата бе "вдигната" и от премиера Бойко Борисов, който каза по време на среща с Германо-българската индустриално-търговска камара: "Всички политици носим грях, че рекламирахме България като страна с квалифицирана и евтина работна ръка. Квалифицирани, но евтини, ни изигра лоша шега и те отидоха там, където ще им плащат добре. Хората свикнаха с новите магистрали, с метрото, сега искат доходите да се вдигнат. Българите се съизмерват с австрийци, германци и ако не бъдат повишени заплатите, миграцията ще продължава."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    vxa15365434 avatar :-|
    Сатана Ликующий

    Подобен период е изживяла германия в края на 18 век и през 19 век. Тогава поради мизерия страната е напусната от милиони имигранти, който отиват в САЩ. Такива са Йохан Астор, Хайнц / краля на кетчупа и Фредерик Тръмп / дядо на президента Тръмп. Обаче индустриалната революция и развитието на промишлеността спират масовата миграция и създават могъща средна класа. Но за това са нужни минимум 5/6 поколения. В момента отново миграцията безспокои Германия по сходен за България начин - мигрират лекари, мед. сестри и ИТ специалисти. Миграция винаги ще има, застаряване също. Меркел вкара имиграните да се бори със застаряването и липсата на ниско квалифицирана работна ръка. За България това не става, понеже нямаме такава промишленност.

  • 2
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Основните възможности за обществено развитие са:
    1. При запазване на местната проява на разпространена в света държавна грешка за неправилно правителствено подпомагане на централната банка – в съответната държава възникват нови щети и правителството е с подсигуряван провал.
    2. С правилно правителствено подпомагане на централната банка е с условия за устойчив обществен просперитет.
    Сега обществеността е с реално мълчаливо съграсие за първата възможност.

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Аз съм доволен от стандарта, който мога да получа в България. Честно казано, просто парите ми стигат. Вярно, че съм по-квалифициран, вярно e, че в чужбина плащат двойно. Винаги е изкушаващо да приема и да замина на по-добра заплата на Запад.

    Само че ако някога напусна България, няма да е затова. Ще е заради постоянното унижение да съм в държава, управлявана от некадърници. Да съм част от общество, което откровено не му пука и не търси решение на проблемите си. Да се прибирам всеки ден в страх, защото живота ми може преждевременно да бъде приключен от крадци или пък от развързаните агресивни кучета на съседите.

    За нищо от това няма постоянно решение. И няма и да има, докато българите не обичаме държавата си и не започнем да се държим като част от истинско общество. Най-вече да си изпълняваме гражданския дълг - да не хвърляме боклуци по градинките, да не пречим с поведението или любимците си на другите, да се интересуваме от политика.

  • 4
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#1] от "vxa15365434":

    Става, но е забранено. Да вкараш чуждестанен работник е все едно да вкараш доказан престъпник. Такива административни процедури има, че излиза по-евтино да си вдигнеш фабриката и да я преместиш другаде. Благоевград вече го усети на практика.

  • 5
    izt21595181 avatar :-|
    izt21595181

    Освен общи приказки е добре да почне да се работи конкретно и целенасочено, сектор по сектор. Да хванат например туризма, който генерира над 10% от БВП на страната. Там по-лесно може да се работи за промяна на модела, защото не е ограничен до такава степен от покупателната способност на българите. Имаме евтин сезонен туризъм, развиващ се хаотично, който може да предложи само ниски заплати на заетите. Вносът на евтина работна ръка поддържа това състояние. Значи, като първа стъпка спираш сезонните работници от страни извън ЕС. Требва да фалират много некадърни пишман-предприемачи и перачи за да имаме икономика с висока добавена стойност. Да се разпродават и бутат евтини хотели и комплекси с апартаменти и да се вдигат 5-звездни с градини и отопляеми басейни за по-дълъг сезон, с паркинги и пр. Държавата може да повлияе на тоя процес.
    Това е само малък пример, целата ни икономика е сбъркана. Да вземем селското стопанство, самите гербаджии насърчават производството на евтина фуражна пшеница като я субсидират, вместо на суровини за преработка тук в България и последващия им износ като готови продукти. Гърция и Италия например сеят основно твърда пшеница, от която произвеждат висококачествени макаронени изделия за износ, а с нашата си хранят прасетата. Тоест, ние плащаме субсидии за да може други да си хранят евтино добитъка и да произвеждат продукция, която после продават на нас.

  • 6
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Решението е едно и е елементарно - правителството да вземе колкото се може повече заеми. Да станем втора Гърция.

    Само така ще стигнем западните демокрации - вижте им дълговете.. да са се притеснили, че не ги връщат, ами взимат все нови и нови?

    Вместо профицит, трябва да имаме дефицит колкото се може по-голям. И с парите да си оправим държавата. Пък после и да обявим фалит.. голяма работа. Това е новият начин на правене на икономика. Ако не сте забелязали.

  • 7
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Трябва да има пари на корем, да няма канибализъм.. т.е. да не се краде от съседа в България, ами от парите отвън. Тогава лесно и се спазват законите, когато парите текат като река. Това е всъщност - западната демокрация. Яко лесни пари.. и всички са доволни. Естествено някой плаща сметката, но е извън държавата тоя някой.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK