С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 16 апр 2019, 16:42, 3191 прочитания

Мнения Daily: Е ли провалът на Нинова шанс за "нормална лява партия"?

И още: "Апартаментгейт" влиза във фаза усилено замазване. Но няма да мине.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
От текст на Евгений Дайнов в "Дневник"
Нинова поведе БСП към крайната десница, доближаваща се до моделите на почти фашизъм


Преди известно време стана ясно, че Нинова е разработила план, с помощта на който да превърне БСП в еднолично владение – а ла Орбан. Целта на плана беше двояка: първо, да отстрани най-видимата проевропейска фигура - Сергей Станишев, и неговите съмишленици в БСП, за да – второ, превърне БСП в антиевропейска националистическа партия от типа на Орбановата.


Този план се разби рано. Нинова просто не си даде сметка за някои базисни изисквания, необходими за успеха на подобни начинания. А именно: можеш да станеш едноличен вожд на една партия, само ако ти лично си я основал; или ако тя е структурирана на племенен принцип, та да понася отгоре си вождове.

БСП не е основана от Нинова. От друга страна, тя не е и отгледана от червеното племе. Не е била член на БКП, не е била от страната на БСП по време на големите битки от 90-те години. Напротив, тя прекарва това бурно десетилетие като кадър на СДС. Тя е чужденец, "приходант", не принадлежи изцяло.
Тактическият й провал обаче е сигнал и за стратегически такъв.

След финансовата криза от 2008 г. европейските общества се оглеждат за леви алтернативи. Някакви такива се родиха – "Сириза" в Гърция, "Подемос" в Испания; Лейбъристката партия в Британия и Демократическата в САЩ завиха рязко наляво. Дори в България повечето активни хора на възраст под 40 клонят вляво. Леви политики, ако бяха представени, щяха да се радват на подкрепа.



Станишев обаче въпреки евролевия си профил не беше в кондиция след скандала "Пеевски" да намери обществена подкрепа за каквито и да е политики. Наследилият го Миков просто чакаше нещо да се случи. С появата на Нинова се отвори възможността БСП да "олевее" по тертипа на англичаните и американците и да намери нова публика.

Нинова обаче, тъй като никога не е била ляв човек, не идентифицира наличната възможност. Тя тръгна в обратната посока – към крайната десница, плътно доближаваща се до моделите на почти фашизъм, доминиращи Източна Европа преди войната. "Орбан в пола"...

Резкият завой към националсоциализма лиши БСП от перспективата да привлече съвременните леви хора. Нинова насочи партията си към ксенофобското гето сред българските избиратели, което в най-добрата си кондиция не стига 15 процента. В това гето обаче вече вършеят партии, които са доста по-автентично ксенофобски, отколкото би могла да бъде БСП, която все пак е наследник на интернационалистична идеология.

За да убеди максимално количество хора да я последват в нейния крайнодесен завой, Нинова беше длъжна да им демонстрира онази власт и увереност, която би дошла с постигането на еднолична власт в БСП. Затова тя отдели на това си занимание толкова много време и планиране. Спъвайки се в Националния си съвет обаче, Нинова започва да изглежда неспособна да превърне БСП в националсоциалистическа формация, както и убедително да представя себе си като "Орбан в пола".

Отваря ли се възможността за появата на "нормална лява партия" на мястото, в момента заето от БСП?
Задаваме си този въпрос от десетилетия, защото какво по-добро за едно европейско общество от това гражданите в него да са представени от нормална левица, нормална десница, нормален център и пр.? Какво по-добро от това гражданите да бъдат представлявани от сериозни, умерени хора, предлагащи политики за общото благо (всеки от своя си ъгъл) – вместо от кряскащи палячовци и квартални фюрерчета, сеещи омраза и борещи се единствено за удовлетворяването на собствената си алчност с обществени средства?

А на принципа на скачените съдове някаква нормализация на БСП би повлякла след себе си процеси на нормализация и в другия наследник на БКП – ГЕРБ.

Защото, съгласете се, не можем да влизаме в европейски избори, докато от едната страна ни гледа лошо (да не би да сме някакви прикрити джендъри...) "Орбан в пола", а от другата говорят за развъртане с чукове и трошене на покриви и тераси...

"Апартаментгейт"

Имотният скандал влиза във фаза усилено замазване

От текст на Ясен Бояджиев за Deutsche Welle


Фотограф: Георги Кожухаров


Скандалът с апартаментите на хора от властта е в етап на усилено замазване. Първоначалните разкрития (които всъщност са резултат от сравняване и анализ на достъпни за всеки публични данни), бяха залети и изместени с поток от всякакви други "сигнали". А пък обявените най-напред (след известно умуване) проверки на тези разкрития бяха пометени и затрупани с лавина от подобни съобщения за други "съмнителни случаи".

Накрая - проверяват "куцо и сакато" за "щяло и нещяло". Всъщност не е ясно дали въобще някой проверява някого. Но така или иначе в парламата публиката трябва да остане с впечатлението, че в тази държава всеки имот е съмнителен и всички са "една стока".

Какво ще излезе от проверките, ще видим - обикновено те се проточват, докато всички забравят за тях. През това време обаче (а и винаги в подобни ситуации) най-често чуваната фраза е: "Да оставим компетентните органи (на спокойствие) да си свършат работата".

Абсолютно правилно. Точно така се прави в демокрациите - те са си създали и отгледали институции, на които може да се вярва и да се разчита, че ще си свършат работата като въведат ред и поставят всичко и всекиго на мястото му.

Нашият случай обаче не е такъв. В България такива институции няма. Или по-скоро - има, но, както е показал опитът, на тях нито може да се вярва, нито да се разчита, че ще си свършат работата. Защото в България "компетентните органи" или не са достатъчно компетентни, или "работата" им е друга.

Ако сега, например, попитате десет души какво ще излезе от тези проверки, девет от тях ще отговорят, че всичко ще се окаже законно и "компетентните органи" няма да открият нищо - нито разминаване между доходи и разходи, нито данъчни нарушения, нито конфликт на интереси. Още по-малко - пране на пари или търговия с влияние. А дори и да открият "нещо", поне за някого, мнозинството пак няма да повярва. И ще продължи да се съмнява, че някого са покрили, а другиго са натопили. Защото проверяващи и проверявани са свързани и зависими едни от други. Проверяващите се проверяват взаимно - например антикорупционната комисия проверява министъра на финансите, а после подчинените на министъра проверяват шефа на комисията. Някои пък въобще си нямат кой да ги провери и трябва да проверяват сами себе си.

Какво например може да се очаква от проверките на антикорупционната комисия? В случая съмнението даже е свързано не толкова с факта, че самите ѝ шефове блеснаха в главни роли в имотния скандал, колкото че именно тази комисия е "компетентният орган", който би трябвало да направи разкритията, от които тръгна целият скандал. Вместо някакви медии и неправителствени организации да се ровят в събираните от самия него данни. Но не е направил нищо подобно. Назначен и снабден с огромни правомощия от политиците, които трябва да проверява, този орган е достоен продължител на "делото" на своя първообраз - "независимата" комисия, чийто председател си беше записвал в едно тефтерче по чие нареждане (ИФ, ЦЦ, ББ, ДП) кого трябва "да удари" и кого "да оправи". Така сега и новият орган "удря" едни и "оправя" други. А може дори и спрямо един и същ човек да прави ту едното, ту другото, според това кога какво се налага.

В автентичния си вид всъщност тази схема действа в прокуратурата. Най-красноречивите примери за това са няколкото проверки и разследвания срещу премиера и няколкото дела срещу неговия партиен заместник (с апартаментите), които започваха, спираха и се възобновяваха паралелно с тяхното качване и слизане от властта.
Какво може да се очаква от данъчните? Те, както се оказа, могат системно да не забелязват купените в пъти под пазарните цени имоти на едни. И същевременно да преследват друг, като оценяват имота му в пъти над реално платеното за него.

За ДНСК ("независимият" национален строителен контрол) пък се оказа, че една и съща сграда може да е едновременно законна и незаконна.

Заради всичко това замазването на скандала с апартаментите няма да е никак лесно. Залъгването с купищата проверки няма да мине. Даже - колкото повече проверки, толкова по-малко доверие. Няма да помогне и дежурната фраза "Да оставим компетентните органи да си свършат работата". Да ги оставим, но всички знаят, че те работят друго. И работата им е малко "пунта мара", казано на "преводния език" на премиера.

Капачки за кувьози

От позиция на Лазар Радков, основател на инициативата "Капачки за бъдеще", на страницата й във фейсбук

"Има предостатъчно кувьози!" Това е критика, която все по-често чуваме по наш адрес и смятаме, че е крайно време да разкажем как реално стои ситуацията с кувьозите в България.

За първи път тази критика (тогава под формата на препоръка) беше отправена към нас миналото лято и звучеше долу-горе така: "Няма смисъл да дарявате кувьози. Преди няколко години бяха дарени много по една Норвежка програма и сега болниците имат предостатъчно."

Още тогава това ни се стори изключително странно, понеже имахме справка от Министерство на здравеопазването (МЗ) за десетина болници, в която ясно се виждаше, че повечето налични кувьози са на по 20-30 години и или са неработещи, или са силно амортизирани.

След като се поразровихме в документите на МЗ, открихме следното: действително преди няколко години 33 лечебни заведения са получили общо 436 високотехнологични медицински апарата (почти половината от които кувьози с различни спецификации) по програмата "Подобрено качество на пренаталната диагностика и неонаталните грижи" финансирана по "Норвежкия финансов механизъм" на обща стойност над 12 млн. лева. Но, забележете, тези 33 лечебни заведения се намираха изключително и само в областните градове.

Да, чудесно е, че големите ни болници получават първокласно оборудване (разбира се, след като преглътнем горчивия хап, че това става с пари от Норвегия, а не от България ), обаче това също така означаваше, че в малките болници оборудването не е подменено! Което ще рече, че въпросното продължава да е старо и амортизирано?!

Тогава разбрахме, че в болниците в малките населени места има проблем с апаратурата. Поискахме справка от МЗ за всички болници. След като на два пъти ни отказаха - започнахме да си събираме информацията сами и само за няколко дни имахме данните за 25% от болниците с АГ в България. Накрая МЗ ни дадоха данните и пак станахме приятели. Обаче данните бяха по-зле дори отколкото бяхме очаквали.

А междувременно продължавахме да получаваме съвети как "няма нужда от кувьози и да се насочим към друга техника". И наистина - в големите болници имаше недостиг на не едно и две неща, но кувьози имаше. В малките общински болници обаче даже и това беше под въпрос .

Наясно сме, че в здравеопазването проблемите са много, а тези с недоносените деца не са един и два. Знаем, че самата структура на здравната каса е силно сбъркана и трябва да се промени из основи. Знаем, че за 20 години значимите реформи се броят на пръстите на едната ръка. Наясно сме с намаляващия брой специалисти, знаем за недостига на специфични препарати за недоносените бебенца. И се радваме, че има и други неправителствени организации, които се борят с тези проблеми от още преди нас да ни има.

Ние сме открили, че има проблем с кувьозите в малките общински болници и се борим да го решим.
Лошата новина е, че има още 15-тина болници с апаратура в подобно състояние. Добрата е, че почти сигурно ще успеем да подменим тези кувьози до края на годината.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Заблудихме ЕК, че сме транспонирали директива 2 Заблудихме ЕК, че сме транспонирали директива

Презумпцията за невиновност и прокуратурата

16 авг 2019, 1468 прочитания

Сблъсъкът между климата и търговията Сблъсъкът между климата и търговията

Глобалните предизвикателства

16 авг 2019, 987 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Лозан Панов: Мракобесните времена тепърва предстоят

Реч на председателя на ВКС на форума "Независим съд - свободна държава! За правото и справедливостта" в сряда, организиран от Инициатива "Правосъдие за всеки" и сдружение "Боец"

Защо се бавят бързите влакове

КЗК връща в спечелени от чужди компании търгове за нови жп линии играчи като Ковачки, "Водстрой" и "Джи Пи груп"

Как Су-25 полетя към Беларус "през задния вход"

Ремонтът на щурмовите самолети продължава след сложен парламентарен лупинг

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Тарантино с филмово густо за носталгията и нихилизма

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда