С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 22 апр 2019, 13:44, 3405 прочитания

Лични данни за правителствена употреба

Или защо се бави изборът на нов състав на Комисията за защита на личните данни, при това преди избори, когато лични данни са особено чувствителен въпрос

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
*Авторите са членове на Българския институт за правни инициативи (БИПИ)

В началото на тази година Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) се оказа основен автор на законови промени, които бяха обявени от журналисти и правозащитници като опит за цензура. Комисията вече има законови основания да санкционира медии, ако прецени, че определени репортажи и разследвания нарушават "неприкосновеността на личния живот": включително и на хората с власт, включително и по отношение на това къде живеят например.


През май месец миналата година влезе в сила Общият регламент за защита на личните данни (GDPR) и се приеха съответните промени в националното законодателство. КЗЛД вече има право да регулира и санкционира институции и фирми за това как обработват личните ни данни. Регламентът е най-мащабното регулиране на интернет пространството от неговото създаване и е опит за политически отговор на редица скандали, свързани с това как и за какво гигантските технологични компании ползват личните ни данни.
В ситуацията на изтекъл мандат председателят и членовете на КЗЛД са зависими и решенията им могат да се влияят от волята на изпълнителната власт.


Пресечна точка на всеки от тези аспекти на защитата на личните данни е именно комисията, която трябва да следи да няма злоупотреби както от страна на държавата, така и от частни субекти. А интересът към личната ни информация е огромен. В разгара на предизборна кампания тези данни са особено чувствителни. Чиста случайност е, че мандатът на настоящия състав на КЗЛД изтече малко преди официалното начало на предизборната кампания за избор на членове на Европейския парламент. Случайност ли е обаче бавенето на избора на нов състав на комисията? Дали правителството не се опитва да окаже нерегламентиран натиск върху иначе независимия регулатор? Дали целта не е да се държат под контрол медии, организации и хора чрез КЗЛД, която да бъде поредната "институция бухалка"? Може ли КЗЛД да се окаже впримчена в предизборната кампания на страната на силния на деня?

Настоящият състав на Комисията за защита на личните данни беше избран преди 5 години от парламентарното мнозинство на кабинета "Орешарски". Процедура нямаше, а от БИПИ критикувахме избора заради съмнения за непотизъм.



За предстоящото изтичане на мандата на комисията сигнализирахме още през март Министерския съвет (МС) и настояхме да се проведе достатъчно отворена, прозрачна и конкурентна процедура. До този момент МС не е обявил (или поне не публично) какво смята да прави по отношение на процедура и номинации.

Втората фаза на тази процедура е изслушването и избора на членове и председател на КЗЛД от Народното събрание. От БИПИ писахме до парламента и настояхме да осъществи парламентарен контрол върху правителството, което нарушава закона. От народните представители поискахме и да направят задълбочен и отговорен избор, като гласуват поотделно всяко предложение на правителството. Отговор от Народното събрание също не сме получили.

Опозицията, която се появи единствено за тържественото заседание на парламента по повод 140-годишнината от приемането на Търновската конституция, очевидно не вижда проблем в това, тъй като също не е реагирала. Необясним е двойният стандарт на БСП – от една страна, се искаше спазване на закона за мандата на ЦИК, а за този на КЗЛД си затварят очите. Като че ли за никого не представлява проблем погазването на основен принцип на демокрацията като мандатността. Като че ли за никого не е от значение и Решение 13/2010 г. на Конституционни съд на РБ, в което се тълкува същият принцип, определен като "защитен механизъм на демокрацията".

В този контекст е нормално да се запитаме защо правителството не проведе избор на нов състав на КЗЛД и наруши закона. Политическата логика сочи, че всяка власт опитва да установи и задържи максимално дълго приближени до нея хора на ключови позиции в иначе по закон независимите регулатори. Обществената логика дава отговор на това питане: очевидно сегашното ръководство и състав на КЗЛД са удобни за властта, т.е. те са й приближени.

Председателят и членовете на КЗЛД в момента са в състояние на "изпреварващо послушаниe". От решението на Бойко Борисов зависи дали те ще са утре на работа, или ще бъдат сменени, тъй като нямат демократичните гаранции, които дава мандатът. В това положение те са зависими, институционално слаби и решенията им могат да се влияят от волята на изпълнителната власт.

Последното всъщност представлява нарушение на правото на Европейския съюз. Съдът на ЕС има практика по въпроса, именно по казус с австрийския орган за защита на личните данни. Съдът намира, че органът за защита на личните данни е в зависимост от правителството, което е недопустимо спрямо вътрешното право на съюза (Решение C‑614/10). В посоченото решение изрично се казва: "В същото решение Съдът уточнява, че тези органи трябва да бъдат защитени от всякакво външно влияние, било то пряко или косвено, което би могло да насочва техните решения (виж в този смисъл Решение по дело "Комисия/Германия", посочено по-горе, точки 19, 25, 30 и 50)".
Съдът на ЕС e бил многократно сезиран по въпроси за установяване независимостта на различни национални регулатори и опитите на конституиращите ги власти да ги нарушават. Практиката му е устойчива в посока защита на институционалната и функционална независимост на тези органи.

Какво следва оттук за България? Реално държавата ни може да бъде осъдена за това, че изпълнителната власт държи в зависимост независим регулатор, който безпристрастно да следи за защитата на личните ни данни. И това в условията на завишена защита на тези данни. И това по време на избори.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Истината и правото нямат автори, но могат да бъдат манипулирани 1 Истината и правото нямат автори, но могат да бъдат манипулирани

Защо има недосегаеми

11 окт 2019, 2613 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 1867 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Защо гражданското правосъдие в София ще продължава да бъде бавно

Раздуването на щата на съдии няма да ускори правосъдието, ако не спре хитруването с насрочването на делата

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма