Защо гражданското правосъдие в София ще продължава да бъде бавно

Това е смисления начин за съдебна реформа - анализ на проблема, на сегашното положение и предложение за решение. А не заклинани и обвинения.

Нямам против против болезнените, остри, критични към вътрешнопрофесионалния („еснафския“) етос тези. Няма лошо и изводите да са контраинтуитивни – т.е. да разкриват на повърхността иначе скрит свързан (обратнопорционален) фактор, без който съпоставката „при равни други условия“ би била безсмислена. Не мога да приема обаче, когато тези тези са просто и показно критични, а в дълбината си – необосновани.

Несподелима е прозиращата зад статията теза, че не трябва да се предприемат мерки за изравняване на количеството работа между работещите в системата и че може да се очаква еднакво бързодействие и резултатност при нееднакво количество. В примера от статията простата математика показва, че не е реално 5 и 20 дела да се решат за едно и също време от един човек. (Впрочем не е оправдано и за различна работа да се разходва един и същ финансов ресурс.) Същевременно липсва някакъв значим контрафактор, който да обръща цялостното уравнение и да прави простата математика невалидна..

Тезата на автора всъщност не е контраинтуитивна, а вътрешно противоречива и полвинчата. Макар да се признава и опримерява, че разкриването на нови щатове в долната инстанция е довело до забързване на работата в долната инстанция, изведнъж се прави нелогичния прескок, че делата не са били поети от горната – все едно някой е твърдял, че разкриването на щатове в проблематичната долна инстанция е целяло ефект в горната инстанция, или все едно забързването на долната по предложения в статията начин (ако беше възможно) също не би имало камшичен ефект върху горната. При това авторът пропуска, че далеч не всички съдебни решения са обжалваеми или биват обжалвани на втора инстанция. Пропуска, че гражданското правораздаване е триинстанционно и евентуално временно увеличаване на делата от първите две инстанции може да бъде поето от третата, тъй като може да се компенсира от относително ниския брой дела от други съдебни места.

Всъщност, ако обобщим и доведем до край написаното, излиза, че увеличаването на щатовете в една брънка от системата, няма да доведе до голямо цялостно забързване на друга брънка, което е вярно, но тъкмо защото в нея няма своевременно увеличаване на щатовете. А това по никакъв начин не оборва извода, че сумарното количество работа е функция от броя на работещите.

Спекулативно и недоказано е твърдението, че новодошлите съдии в СГС няма да се опитват да спазват стандартите си за бързина от предходната си месторабота, или няма поне да достигнат до тази на средния стар съдия в СГС. А тогава логично по-големият брой съдии ще доведе до ускоряване на съдопроизводството.

Трябва да се отбележи, признае и сподели, че на други места същият автор е изтъквал, че реалният фактор вкл. за бързината на правосъдието е равномерното и посилно разпределение на натовареността – т.е. количеството време, необходимо за решаване на дело от съответен вид.

От тази гледна точка е илюзорно да се счита, че единствено с поставянето на инструктивен срок за извършване на дадено действие, то ще бъде извършено, ако реално липсва чисто физическо време за това. Образно казано, ако каруцата е прекомерно тежка, магарето няма да я мъкне по-бързо, само защото сте нарисували пред него тебеширена стрелка. Авторът (изгодно) е премълчал, че и в момента има законови инструктивни срокове, които обаче не могат и не се спазват при условията на свръхнатовареност. Добавянето на нови такива преди всичко ще доведе просто до по-голямо неизпълнение по обективни причини. Интересен в тази връзка е и личният избор на автора: вместо –щом само от това зависи – да си постави срокове за по-бързо насрочване и пр., да вземе да се премести в отделение с два пъти по-ниска натовареност (без да твърдя, че това е бил основният му мотив).

Макар голословна и необоснована, тезата на автора няма да е погрешна, ако се зачита казаното по-горе. Когато натовареността (и то нека определена обективно, от външни лица) е нормална, тогава може да се стимулират работещите и посредством инструктивни срокове. Когато натовареността спадне, може да се мисли и за намаляване предходно увеличени щатове посредством закриването им или насочването им към оказали се натоварени поради промяна в житейската динамика съдилища. В това отношение ВСС действително е в дълг – в момента военните съдии получават по 6 наказателни дела от общ характер, но на годишна база. (Впрочем последните промени в измерването на натовареността, при които тя се отчита за всеки отделен етап, сами по себе си създават стимул за бързо извършване на работата.)

С Определение № 324/15.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2591/2019 г. на ВКС, III г. о., е оставена без уважение молба за определяне на срок при бавност, като касационният състав е посочил, че не е допуснато необосновано забавяне в определянето на 06.04.2020 г. като дата на следващото насрочено по делото открито съдебно заседание по въззивно производство, образувано по описа на Софийски градски съд, I възз. бр. състав, тъй като тя е била първата възможна към момента на определянето ѝ. Въпреки това ВКС намира за нужно да укаже на състава, че с оглед интереса на детето и правосъдието като цяло е нужно своевременно да предвиди в графика си според възможностите на същия по-близка дата в случай на възникнала необходимост от следващо отлагане на делото.