Защо гражданското правосъдие в София ще продължава да бъде бавно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо гражданското правосъдие в София ще продължава да бъде бавно

Гражданските отделения на Софийския районен съд се намират на бул. Цар Борис III

Защо гражданското правосъдие в София ще продължава да бъде бавно

Раздуването на щата на съдии няма да ускори правосъдието, ако не спре хитруването с насрочването на делата

6254 прочитания

Гражданските отделения на Софийския районен съд се намират на бул. Цар Борис III

© Николай Дойчинов


Софийският районен съд (СРС) е най-натовареният съд в България. И този, и предишният състав на Висшия съдебен съвет се опитаха да решат проблемите, произтичащи от неравномерната натовареност на съдиите, която водеше до забавено правосъдие, но голяма част от проблемите остават. Публикуваме мнението по темата на действащ магистрат от СРС - Васил Петров, който е съдия в трето гражданско отделение на съда и доктор по административно право и процес.

Не само Софийският районен съд е страдал от проблема за значително по-тежка от средната за страната натовареност. От този проблем допреди години страдаха толкова различни съдилища, като например Варненският районен съд, Върховният касационен съд (ВКС), Върховният административен съд (ВАС), Административният съд София-град (АССГ).

Проблемите на тежката натовареност на посочените съдилища бяха в значителна степен разрешени основно по по два начина - раздуване на щата на тези съдилища (назначаване или преместване там на още съдии) и въвеждане на необжалваемост на актове на долните инстанции, което води до намаляване на работата на ВКС и ВАС.

Идеята на този текст е да защити тезата, че раздуването на щата на гражданските отделения на СРС и СГС няма да ускори правосъдието в София по граждански дела (освен в дългосрочен план) и в същото време да даде предложение за ускоряване на гражданското правосъдие.

Тезата, че увеличеният брой съдии не ускорява правосъдието, е контраинтуитивна, но за да я докажа, ще се позова на общоизвестния опит с административните съдилища. Известно е, че на 1 март 2007 г. законодателят създаде 28 първоинстанционни административни съдилища. Тези съдилища започнаха с нула брой стари дела (заварените административни дела в окръжните съдилища останаха за решаване там) и със съдии, избрани на национален конкурс, мнозинството от които не бяха съдии до този момент. Нормално е да се очаква, че тези съдилища бързо и ентусиазирано ще заработят. Така и стана. Административните съдилища работят на бързи обороти. Има административни съдилища в страната, в които от датата на постъпването на жалбата в съда до датата на решението на административния съдия минава по-малко от 3 месеца. Дори АССГ, който допреди няколко години беше свръхнатоварен, след назначаването там на 15-20 нови съдии решава сега много бързо делата. Дотук добре, ще кажете. Радостта обаче секва, когато се сетим, че решението на първоинстанционния административен съдия подлежи на обжалване от загубилата делото страна пред ВАС, който е единствена касационна инстанция над административните съдилища за цялата страна. Резултатът от работещи на бързи обороти първоинстанционни съдилища, които "изстрелват" нагоре голям брой решени дела, в съчетание с работещи също на бързи обороти окръжни съдилища, довършващи старите административни дела, доведе за няколко години до тежко задръстване на ВАС с касационни дела. ВСС реагира адекватно на този проблем, като увеличи щата на съдиите във ВАС със значителен брой нови върховни съдии. За нещастие, ръководството на ВАС (в лицето на бившия му председател Георги Колев и неговите заместници) реагира на проблема по доста първосигнален начин - вместо увеличения брой съдии във ВАС да решават същия голям брой дела на съдия, т.е. съвкупно да приключват по-голям брой дела, то започна целенасочено да "дозира" работата на върховните съдии, като им насрочваше по по-малък брой дела на заседание, оставяйки "излишъка" за заседателни дати в следващата и дори по-следващата година от годината на образуване на касационното дело. Така вашето приключило на първа инстанция в провинциалния ви административен съд дело получаваше дата за заседание във ВАС след 2 или 3 години. Това не беше само политика за справяне с високата натовареност на съдиите във ВАС, това беше и целенасочена политика по спечелване благосклонността на съдиите във ВАС на бившето и настоящото ръководство на ВАС. Като мотив за тази политика следва да се спомене и фактът, че увеличеният щат на съдиите във ВАС идеше от съдии от провинциални административни съдилища, свикнали с малката натовареност на провинциални съдилища, а не с голямата натовареност на съдия от софийски съд или на върховни съдии в страната (отделен и принципен е въпросът трябва ли върховни съдии да имат толкова много дела за решаване). Още по-примитивен и вреден за гражданите начин за решаване проблема с натовареността на съдиите от ВАС намери законодателят - въвеждане на едноистанционност по множество категории дела (т.е. лишаване на гражданите изобщо от достъп до Върховния съд) и тежки държавни такси. Споделям горното не за да критикувам реформата на административното правосъдие, а за да дам нагледен пример на тезата на статията ми, че раздуването на щата на съдиите изобщо и на първоинстанционните съдилища в частност не води непременно до ускоряване на правосъдието.

Да се върнем сега към въпроса с гражданското правосъдие в София. СРС е ноторен със своята свръхнатовареност, а правосъдието по граждански дела в София - като бавно. Каква е политиката на ВСС за справяне с този проблем през последните години? Назначаване на нови съдии чрез процедурата по чл. 194 ЗСВ (преместване на съдии без конкурс). Нормално, като за най-нискостоящия съд в съдебната йерархия съдиите, които са преместени в последните няколко години - повече от 30 на брой, са предимно млади районни съдии от провинциални съдилища. Преместването на тези съдии и изобщо увеличаването на щата на гражданските отделения на СРС няма как в дългосрочен план да не ускори работата на съда. И нормално, ако вашето дело попадне на нов съдебен състав или на стар състав с нормален брой дела като за СРС (ако изобщо може да се говори за нормалност, когато се говори за СРС), вие можете да очаквате, че делото ви ще бъде насрочено за след 2 месеца, ще получите отлагане на делото (ако такова се налага) също за след 2 месеца, а когато бъде обявено за решаване, ще получите решение в рамките на 2-3 месеца. Така и става по масовите дела, всъщност по голям брой от гражданските дела.

Радостта ви обаче, че делото ви е приключило за година или година и половина от регистрирането на исковата молба в СРС до решението, е краткотрайна - при обжалване от противната страна делото ще отиде във въззивното отделение на СГС, което понастоящем наброява 13 въззивни тричленни състава, т.е. 39 съдии (от които понастоящем 13 младши съдии). Както можете да се досетите, повтаря се историята с административните съдилища и ВАС - увеличеният брой на съдии в СРС води до увеличен приток на граждански дела по въззивно обжалване в СГС. За разлика от ВАС, където заседанията се насрочват от ръководството на съда, тук всеки въззивен състав сам определя датата на своите заседания и броя дела, които да си насрочи. И резултатът е, че вашето дело може да получи дата за първо заседание във въззивното отдление на СГС 8 или 10 месеца след постъпване на въззивната жалба, а веднъж отложено - също за след много месеци. Така ефектът на сравнително бързото разглеждане на делото от първата инстанция се губи. Причините за посоченото по-горе поведение на въззивните състави на СГС не е само желание за справяне с голямата натовареност - всъщност натовареността на въззивните състави на СГС намалява. Големият приток дела бе в първите няколко години на действието на ГПК от 2007 г. - когато все още се доглеждаха отлаганите с години граждански въззивни дела по стария ГПК в съчетание с притока на нови дела от СРС по новия ГПК, както и с връщащите се като бумеранг въззивни дела за ново разглеждане от ВКС. Така че сега натовареността на въззивните съдии в СГС, макар и голяма, е по-малка от тази в периода 2008-2013 г. например. А правосъдието не е по-бързо. Причината е в естественото "хитруване" на въззивните съдии - разходете се в заседателен ден на СГС и проверете на таблата пред залите въззивните състави с колко дела заседават - рядко ще видите въззивен състав с повече от 20 дела общо, т.е. с повече от 6-7 дела на съдия. При такава норма на дела на заседание на съдия е нормално делата да се насрочват за след много месеци. А впрочем този начин на справяне с големия брой дела е напълно естествена човешка реакция (аз самият съм го правил). Тогава, когато против съдиите се говори непрестанно за забавени решения по дела и съдиите се преследват дисциплинарно от Инспектората и от ВСС за брой ненаписани решения по дела, тогава съдиите ще мислят за ефективен начин да нямат голям брой дела за писане на решения, включително и като насрочват по-малък брой дела в заседание, а остатъкът - насрочват за след голям период от време.

Какъв изход от тази ситуация търси ВСС? Наскоро ВСС приложи процедурата по чл. 194 ЗСВ по отношение на окръжни съдилища и СГС, т.е. премести без конкурс окръжни съдии от провинциални съдилища в СГС. Напълно неоснователно е каквато и да била надежда обаче, че това в краткосрочен или средносрочен план ще ускори гражданското правосъдие в София. Каква е причината? Добрият окръжен съдия в провинциален град е свикнал да решава по пет въззивни граждански дела на месец. В СГС обаче ще му се наложи да решава например по 15 или 20. Както можете да се досетите, това няма да му е приятно като промяна на трудовите навици (за разлика от преместените в СРС млади районни съдии тук става дума за окръжни съдии с дълъг стаж и съответно формирани трудови навици). Първото нещо, което ще направи един такъв преместен окръжен съдия, е да се адаптира към политиката на въззивното отделение на СГС и да насрочва първо заседание по въззвните дела за след много месеци.

Какво да се прави тогава, за да се ускори правосъдието по граждански дела, вкл. и да се пресече неоправданото бавене на насрочване на делата?

Според мен законодателят трябва да въведе инструктивен срок в ГПК за насрочване на първо заседание и на срок на следващо заседание при отлагане на гражданските дела.

Колкото и странно да е, понастоящем никъде в ГПК няма срок, в който в общия исков процес гражданският съдия - първоинстанционен или въззивен - да е длъжен да насрочи първо заседание по делото. Няма и срок, в който делото да бъде отложено за второ и следващо заседание. Въвеждането на такъв срок (напр. два или три месеца) ще има голям полезен ефект за ускоряване на гражданското правосъдие по три причини:

- редица съдии ще се стремят да го спазват, дори да работят в свръхнатоварен съд, не само от добросъвестност, но и за да получат повече точки в атестациите си;

- страните и адвокатите ще могат да подават жалби за бавност против съдии, които явно злоупотребяват, като не насрочват делото въпреки изтичането на месеци след инструктивния срок;

- Инспекторатът и ВСС ще могат да преследват дисциплинарно съдии, които неоправдано "хитруват" с насрочването на първо заседание по делата. Така акцентът в дисциплинарната политика на ВСС няма да бъде това дали съдията пише бавно решения по делата, а изобщо дали ритмично върши работата си в обема, характерен за съответния съд.

Софийският районен съд (СРС) е най-натовареният съд в България. И този, и предишният състав на Висшия съдебен съвет се опитаха да решат проблемите, произтичащи от неравномерната натовареност на съдиите, която водеше до забавено правосъдие, но голяма част от проблемите остават. Публикуваме мнението по темата на действащ магистрат от СРС - Васил Петров, който е съдия в трето гражданско отделение на съда и доктор по административно право и процес.

Не само Софийският районен съд е страдал от проблема за значително по-тежка от средната за страната натовареност. От този проблем допреди години страдаха толкова различни съдилища, като например Варненският районен съд, Върховният касационен съд (ВКС), Върховният административен съд (ВАС), Административният съд София-град (АССГ).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    m17 avatar :-|
    m17

    Това е смисления начин за съдебна реформа - анализ на проблема, на сегашното положение и предложение за решение. А не заклинани и обвинения.

  • 2
    phips avatar :-(
    Phips

    Нямам против против болезнените, остри, критични към вътрешнопрофесионалния („еснафския“) етос тези. Няма лошо и изводите да са контраинтуитивни – т.е. да разкриват на повърхността иначе скрит свързан (обратнопорционален) фактор, без който съпоставката „при равни други условия“ би била безсмислена. Не мога да приема обаче, когато тези тези са просто и показно критични, а в дълбината си – необосновани.

    Несподелима е прозиращата зад статията теза, че не трябва да се предприемат мерки за изравняване на количеството работа между работещите в системата и че може да се очаква еднакво бързодействие и резултатност при нееднакво количество. В примера от статията простата математика показва, че не е реално 5 и 20 дела да се решат за едно и също време от един човек. (Впрочем не е оправдано и за различна работа да се разходва един и същ финансов ресурс.) Същевременно липсва някакъв значим контрафактор, който да обръща цялостното уравнение и да прави простата математика невалидна..

    Тезата на автора всъщност не е контраинтуитивна, а вътрешно противоречива и полвинчата. Макар да се признава и опримерява, че разкриването на нови щатове в долната инстанция е довело до забързване на работата в долната инстанция, изведнъж се прави нелогичния прескок, че делата не са били поети от горната – все едно някой е твърдял, че разкриването на щатове в проблематичната долна инстанция е целяло ефект в горната инстанция, или все едно забързването на долната по предложения в статията начин (ако беше възможно) също не би имало камшичен ефект върху горната. При това авторът пропуска, че далеч не всички съдебни решения са обжалваеми или биват обжалвани на втора инстанция. Пропуска, че гражданското правораздаване е триинстанционно и евентуално временно увеличаване на делата от първите две инстанции може да бъде поето от третата, тъй като може да се компенсира от относително ниския брой дела от други съдебни места.

    Всъщност, ако обобщим и доведем до край написаното, излиза, че увеличаването на щатовете в една брънка от системата, няма да доведе до голямо цялостно забързване на друга брънка, което е вярно, но тъкмо защото в нея няма своевременно увеличаване на щатовете. А това по никакъв начин не оборва извода, че сумарното количество работа е функция от броя на работещите.

    Спекулативно и недоказано е твърдението, че новодошлите съдии в СГС няма да се опитват да спазват стандартите си за бързина от предходната си месторабота, или няма поне да достигнат до тази на средния стар съдия в СГС. А тогава логично по-големият брой съдии ще доведе до ускоряване на съдопроизводството.

    Трябва да се отбележи, признае и сподели, че на други места същият автор е изтъквал, че реалният фактор вкл. за бързината на правосъдието е равномерното и посилно разпределение на натовареността – т.е. количеството време, необходимо за решаване на дело от съответен вид.

    От тази гледна точка е илюзорно да се счита, че единствено с поставянето на инструктивен срок за извършване на дадено действие, то ще бъде извършено, ако реално липсва чисто физическо време за това. Образно казано, ако каруцата е прекомерно тежка, магарето няма да я мъкне по-бързо, само защото сте нарисували пред него тебеширена стрелка. Авторът (изгодно) е премълчал, че и в момента има законови инструктивни срокове, които обаче не могат и не се спазват при условията на свръхнатовареност. Добавянето на нови такива преди всичко ще доведе просто до по-голямо неизпълнение по обективни причини. Интересен в тази връзка е и личният избор на автора: вместо –щом само от това зависи – да си постави срокове за по-бързо насрочване и пр., да вземе да се премести в отделение с два пъти по-ниска натовареност (без да твърдя, че това е бил основният му мотив).

    Макар голословна и необоснована, тезата на автора няма да е погрешна, ако се зачита казаното по-горе. Когато натовареността (и то нека определена обективно, от външни лица) е нормална, тогава може да се стимулират работещите и посредством инструктивни срокове. Когато натовареността спадне, може да се мисли и за намаляване предходно увеличени щатове посредством закриването им или насочването им към оказали се натоварени поради промяна в житейската динамика съдилища. В това отношение ВСС действително е в дълг – в момента военните съдии получават по 6 наказателни дела от общ характер, но на годишна база. (Впрочем последните промени в измерването на натовареността, при които тя се отчита за всеки отделен етап, сами по себе си създават стимул за бързо извършване на работата.)

  • 3
    albertvenndicey avatar :-|
    albert v. dicey

    С Определение № 324/15.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2591/2019 г. на ВКС, III г. о., е оставена без уважение молба за определяне на срок при бавност, като касационният състав е посочил, че не е допуснато необосновано забавяне в определянето на 06.04.2020 г. като дата на следващото насрочено по делото открито съдебно заседание по въззивно производство, образувано по описа на Софийски градски съд, I възз. бр. състав, тъй като тя е била първата възможна към момента на определянето ѝ. Въпреки това ВКС намира за нужно да укаже на състава, че с оглед интереса на детето и правосъдието като цяло е нужно своевременно да предвиди в графика си според възможностите на същия по-близка дата в случай на възникнала необходимост от следващо отлагане на делото.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK