// К1: Средата / Мнения
Кризата с УНСС като отражение на управлението на висшето образование
Случаят е симптоматичен за начина, по който общуват институциите у нас и и как се усвояват средствата по европрограми
С две думи казусът (описан в отворено писмо на УНСС до медиите) е, че в края на 2016 г. е започнал строежът на разширението на основната сграда, финансирана отчасти по европейската програма "Региони в растеж" (4,5 милиона лева) и отчасти - от държавния бюджет (7,5 милиона лева). Тъй като държавата, в лицето на министерствата на финансите и на образованието, обаче не изпълнява своята част от сделката, през 2018 г. изпълнението на проекта е спряно, а преди дни изпълнителят решава да си поиска дължимото за извършената досега работа. Тъй като УНСС обаче не разполага нито със средствата от европейското финансиране, нито със съфинансирането от държавата, днес той е изправен пред запориране на сметки и фалит, което пък от своя страна води и до неспособност да плаща заплатите на персонала и стипендиите на студентите си. Характерно за всяка криза, която получи публичност, лично премиерът се зае с разрешаването на казуса, а финансовото министерство реши да направи проверка.
Това безизходно положение е симптоматично за начина, по който общуват институциите у нас. От една страна правителството поема задължение, без да са ясно зададени параметрите на това задължение, а става дума за немалка сума. От друга, радващ се на академична свобода университет е на мнение, че държавата има задължение да решава проблемите му и да го спасява, в случай, че сгази лука с планирането на проектите си.
Симптоматично е и за начина, по който се усвояват средствата по европейски програми. Днес нямаше да стоим пред този казус, ако университетът беше в състояние самостоятелно да извърши от край до край одобрения проект и разполагаше с достатъчно средства за това. Не е без значение и обстоятелството, че от времето на поемане на ангажимента за дофинансиране от държавата до днес обемът му е нараснал с още 1,2 милиона лева за самия строеж и 1,5 милиона лева за обзавеждане на новите зали. Това от своя страна говори или за неспособност на администрацията да оцени реалната стойност на разширението (което е доста ключова способност при провеждането на такъв тип дейности с публично финансиране), или за приоритизиране на усвояването на малко пари от европейски фондове и малко повече пари от държавния бюджет, без значение дребните детайли точно как са похарчени и какви ще са ефектите.
Добре е да се замислим и дали има нужда изобщо от изграждането на такова разширение. През последните години броят на студентите в България намалява значително – по данни на НСИ, през учебната 2017/18 студентите в страната са били 230 хиляди, на фона на 277 хиляди пет години по-рано, благодарение отчасти на демографските тенденции, отчасти на все по-лесния достъп до по-качествено образование в чужбина. Въпреки че няма достъпни данни за самия УНСС[1], данните на НСИ позволяват сравнение на броя студенти в няколкото специалности, върху които се фокусира икономическият университет – графика 1 представя сумата от броя бакалаври, магистри в направленията "Стопански науки и администрация", "Право", "Науки за обществото и човешкото поведение" и "Хуманитарни науки".
Инфографика |
Изводът от динамиката на броя студенти е повече от очевиден, а най-големият спад се наблюдава именно в групата специалности във фокуса на УНСС – стопанските науки. В този контекст изглежда все по-съмнително дали на фона на свиващия се брой студенти университетът изобщо има нужда от ново разширение, и дали, предвид че няма изгледи тази тенденция да се обърне в близко бъдеще, скоро ще има кой да учи в новите зали. Да не говорим, че последните години условията за прием се снижиха дотолкова, че общо взето няма кандидат -студент, който да не е успял да влезе след n-то на брой класиране[3].
Изглежда, че администрацията на УНСС е забравила и още една особеност – новите, модерни сгради и техника не означават непременно подобряване на качеството на образователния процес и резултатите от него, което би трябвало да е основната ѝ цел. Вниманието ѝ би трябвало да се съсредоточи именно там – в модернизирането на учебното съдържание и на методите на преподаване, в привличането на преподаватели, които да развиват и научна дейност, както и в привличането на най-добрите студенти. Това са (предимно, но не изключително) елементите, които правят едно добро и смислено висше училище, а не стените, банките и компютрите.
В заключение, кризата с УНСС тази седмица е доста подходяща метафора на цялостното състояние на управлението на висшето образование. Институциите се намират в състояние на постоянен сблъсък, който възспира развитието, планирането е лошо и се съсредоточава върху грешните цели, а добавянето на европейско финансиране само усложнява, но не подобрява условията и резултатите. Потърпевшите от това, разбира се, са най-вече студентите и техните знания и умения, които са причината изобщо да има университети.
[1] За съжаление, не знаем динамиката на самия УНСС, тъй като от известно време Регистърът
на действащите и прекъсналите студенти на МОН е в ремонт с цел съобразяване с GDPR.
[2] НСИ предоставя данни и за учебната 2017/18 година, но поради смяна на класификацията на специалностите те не са сравними с предишния период.
[3] Виж, например, тук https://bit.ly/2USUmVC
Текстът е публикувана в Бюлетина на Института за пазарна икономика
Още по темата
Студентите намаляват, но стават по-рационални
Тазгодишния рейтинг на българските университети отчита повече лекари, инженери и учители и по-малко икономисти и администратори
5 дек 2019МОН предлага да ограничи автономията на университетите
Идеята е да се спре бълването на ненужни кадри, но се прави с административни мерки, а не чрез оценка на качеството на учене
29 май 2019Или как УНСС се опита да си построи нов корпус и почти фалира
10 май 2019Бюджетният излишък набъбна до нивото от предкризисната 2008 г.
Приходите превишават разходите с почти 2.7 млрд. лв. през април според предварителните данни на финансовото ведомство
1 май 2019Правителството отпусна 7.5 млн. лева за новия корпус на УНСС
След тригодишно институционално неразбирателство по разплащане решението пак дойде с благоволението на премиера Борисов
30 апр 2019Големите световни компании търсят все по-малко висшисти
Дипломата отстъпва като значение спрямо качествата и фокусираното образование чрез стажове и програми
27 апр 2019Мнения Daily - Половината висшисти не ползват образованието си
И още: Стига с това съединение; Свободата на словото ще се превърне в изключение
21 яну 2019
И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа
14 окт 2019, 3333 прочитания

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване
9 окт 2019, 2712 прочитания
11 дек 2019, 12690 прочитания
11 дек 2019, 2488 прочитания
11 дек 2019, 1716 прочитания
11 дек 2019, 1522 прочитания
11 дек 2019, 1107 прочитания
Законопроект на управляващите дава надежда за реализиране на отговорността на държавата, но повдига и много въпроси