При Бай Тошо нямаше престъпления....
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

При Бай Тошо нямаше престъпления....

При Бай Тошо нямаше престъпления....

За носталгията по тежките наказания и ниската престъпност

26883 прочитания

© LostBulgaria


Андрей Янкулов е прокурор в Софийската градска прокуратура. През 2014 г. е служебен зам.-министър на вътрешните работи, а от края на 2014 г. до февруари 2016 г. е зам.-министър на правосъдието, където отговаря за местата за лишаване от свобода. Работата му в тази сфера е високо ценена от Съвета на Европа. Публикуваме негов коментар във facebook. Заглавието е на редакцията.

В масовото съвременно съзнание престъпност през комунизма като че почти е нямало, а сигурността, в която живеели хората, била едно от големите предимства на "онова време", заради която човек е бил склонен да преглътне лишението от тази или онази индивидуална свобода. Прилаганото смъртно наказание, от което неразумно сме се отказали, пипащите здраво институции и пр., се грижели добре за защитата на обикновения човек от престъпниците, пък макар и всичко в държавата съвсем да не е било каквото е трябвало да бъде.

Обратно, в днешно време чувстваме, че престъпността е не просто с покъртителни размери, но и расте лавинообразно. Ежедневно ставаме свидетели на брутални престъпления, кое от кое по-страшни и "без аналог" до следващото още по-зловещо.

Какво обаче казват обективните числа, а не личните опит и усещане? Ако сравним данните от 80-те и сегашното десетилетие (чувствителна разлика няма, която и година да се избере) за най-същественото - загубата на живот:

През 1985г. умишлените убийства в България са 2.1 на 100 000 души (данни от проучване за престъпността на Центъра за изследване на демокрацията), през 2016г. - 1.8 на 100 000 души (Евростат). През 1985г. загиналите при ПТП са 1113 (МВР), през 2016г. - 708 (пак МВР).

Безпристрастният прочит на достъпните данни за престъпността в България за последните около 30 години показва, че състоянието към днешна дата, след отбелязания пик през 90-те години на миналия век, се е върнало до сходно с това през 80-те.

Кое тогава обяснява разликата в обществените нагласи?

Едно нещо е много различно в средата сега в сравнение с преди 30 години - достъпът до информация за извършваните престъпления.

Всяко тежко престъпление в днешно време се отразява като първа новина в масмедиите. Със социалните медии пък навлезе друг феномен - дават не просто възможност на потребителите си (на практика активните хора) да комуникират помежду си за всяко обществено значимо престъпление, но и да превърнат в обществено значима някоя случка, която ги е засегнала лично. Да си представим кога друг път в историята дребно сбиване на улицата, завършило с окървавен нос или няколко драскотини, би могло да бъде важна тема, която да вълнува значителен процент от хората за продължителен период от време и от която да се генерализира за ценности, народопсихология и пр.

Точно обратното е било в сравнявания период. Почти никаква масово разпространявана информация, особено пък за тежки престъпления. Каквито случаи е имало много, но никога не са широко оповестявани, а камо ли с всяка смразяваща подробност - почти напълно неизвестни са документални свидетелства за масови убийства, например в армията от отбиващи редовната военна служба. В книгата си "Моят живот" дългогодишният началник на затворите в Пазарджик и София Ангел Топкаров описва няколко случая на именно такива масови убийства, както и много други истории за жестоки престъпления, които биха се сторили на съвременниците му като художествена литература, защото не са живели ежедневно с тези разкази.

Личните опит и усещания на хората биха отхвърлили всяко такова твърдение като неистина: "аз или близките ми не сме виждали или знаели за подобни неща, т.е. не са се случвали". А днес "аз виждам постоянно подобни неща, т.е. случват се".

Не трябва да се подминава с лека ръка и друг мит - за наличието на пряка връзка между тежестта на налаганите наказания и намаляването на престъпността при равни други условия. Огромен процент от хората биха отхвърлили като неолиберална утопия самото подлагане на съмнение на това твърдение, просто защото им се струва невероятно. Но фактите казват, че през 80-те, в сравнение със сегашното десетилетие, са се налагали много по-тежки наказания, включително и смъртното, но това по никакъв начин не съответства на по-малко тежки насилствени престъпления, в сравнение с днешно време, когато наказателната политика е чувствително либерализирана. А с голяма степен на сигурност може да се твърди, че броят на затворници, отнесен към общия брой на населението, е бил поне два пъти по-висок, отколкото е сега.

Изследването на факторите, които влияят върху нивата на престъпност, без съмнение е една от най-сложните задачи в социалните науки, съвсем не всичко е толкова ясно, колкото изглежда на пръв поглед.

Така че, малко повече критично отношение към популисткото предлагане на лесни решения за сложни, изначално дори не съвсем дефинирани, проблеми, хич не би навредило.

Андрей Янкулов е прокурор в Софийската градска прокуратура. През 2014 г. е служебен зам.-министър на вътрешните работи, а от края на 2014 г. до февруари 2016 г. е зам.-министър на правосъдието, където отговаря за местата за лишаване от свобода. Работата му в тази сфера е високо ценена от Съвета на Европа. Публикуваме негов коментар във facebook. Заглавието е на редакцията.

В масовото съвременно съзнание престъпност през комунизма като че почти е нямало, а сигурността, в която живеели хората, била едно от големите предимства на "онова време", заради която човек е бил склонен да преглътне лишението от тази или онази индивидуална свобода. Прилаганото смъртно наказание, от което неразумно сме се отказали, пипащите здраво институции и пр., се грижели добре за защитата на обикновения човек от престъпниците, пък макар и всичко в държавата съвсем да не е било каквото е трябвало да бъде.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

36 коментара
  • 1
    peni_nikol.53. avatar :-|
    Peni Nikol

    Да бе да, защото се криеше всичко и всички бяха щастливи един виц за бае тоше не смеехме да кажем, че Белене ни зове.

  • 2
    kilgore avatar :-|
    kilgore

    Призовавам автора на статията да пусне посред бял ден децата си сами да поиграят на площада в с. Бежаново, Ловешко, където през 80-те е минало детството ми и съм играл по цели нощи, без никакво притеснение от страна на баба ми.
    Та баба ми и дядо ми никога не заключваха къщата.
    В момента селото е пълно с тъмнозелени, няма неразбита къща, непребита баба, а през площада ме е страх да мина.
    Много е лесно да се цитират статистики за сходни нива за убийства, които в момента, а и тогава са били предимно битови и няма как да се елиминират, щото хората винаги ще убиват от ревност и завист, но защо не се казва нищо за тази битова престъпност, която полицията отказва да регистрира, за да не развали статистиката на господина?

  • 3
    beky avatar :-|
    beky

    При Тато имаше чувство за справедливост - и шофьорът за източени 2 туби нафта, и шефът на Тексим за друго лежаха. Нямаше как да дадеш 5 лв на катаджията. Циганите работеха, а не бродеха по селата да изнасилват бабички. Милицията биеше...

  • 4
    petkata1 avatar :-|
    petkata1

    До коментар [#3] от "beky":

    Милицията не биеше. Тя убедително възпитаваше. А сега полицията пази престъпниците по всички социални и икономически нива от искрените изрази на народна любов.

  • 5
    ahj21578679 avatar :-|
    ahj21578679


    Глупаво е това със статистиката! Коя е най-демократичната страна? Швеция? САЩ? Непал? Там престанали ли са да се убиват?
    Онова време отмина, но не можем да му отричаме всичкото накуп и като ще сравняваме на кило : майка ми през 70-те получаваше 76 лв заплата като моделиер, ама билета за трамвая беше 6 ст. това са 1267 билета, които при Фандъкова отговарят на 2000 лв заплата.
    При соца нямаще:
    - организирана престъпност;
    - мафия;
    - корупция;
    - недосегаеми партийци;
    - битова престъпност - най-много да ти откраднат чистачките.
    Нямаше за недосегаеми партийните лидери апартаменти с асансьори, частни покриви, цял блок тераса. Райсъветите бутаха дори остъклените балкони.

    Сгазилите лука партийци ги гонеха от партията, ама ги и съдеха и лежаха. Сега само ги махат от хранилката и не им барват накраденото.
    ГЕРБ е по-зле от БКП.

  • borodino

    Абе, редакторите, не ви ли е неудобно да преписвате всякакви гербаджийски глупости? Я да питам: при Тошо някой окраде ли банка, продаваше ли българско гражданство, стреляха ли се бандити насред София, имаше ли Пеевски? Имало било...

  • 7
    fec32306340 avatar :-|
    fec32306340

    До коментар [#6] от "borodino":

    При бай Тошо фалира не банка, а цялата държава.

  • 8
    olga_kokoshkina avatar :-|
    olga_kokoshkina

    Дори и с официална статистика и факти, кремълските тролове продължават да обясняват колко "по-хубаво" е било по времето на комунистическата диктатура. Все някой млад и зелен, който не знае и не помни, ще се хване на въдицата им.

  • 9
    fec32306340 avatar :-|
    fec32306340

    "Той(подкупът) започна да придобива своя негласна тарифа:
    за да получиш жителство с подкуп таксата е 3 до 5 хиляди лева;
    за да получиш жилище без ред - 2-3 хиляди лева;
    за назначаване на барман - 5 хиляди лева;
    за да ти поставят телефонен пост - 300 лева;
    за да ти се "загуби" съдебното дело - 300-500 лева;
    за да ти изчезне документ от делото - 200 лева;
    за да вземе съдът благоприятно решение в зависимост от случая - от 300 до 3 хиляди лева и т.н."
    Тодор Живков, Протокол № 790 от 13 август 1985 г. заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП

  • 10
    fzj53311090 avatar :-|
    fzj53311090

    Прави се сравнение само на убийства и ПТП. Обаче 99% от убийствата са битови.Винаги е имало и ще има завист и ревност. Сега има мафиотски убийства, но те са няколко в годината.Тогава пък е имало "шпионски", които са се покривали. Колкото до ПТП, 30г по-късно , колите са далеч по сигурни. И въпреки това, преди да построят магистрала "Тракия" жертвите бяха около 1000 на година. За намалянето на жертвите от ПТП, МВР няма грам принос. Като построят и другите магистрали, вероятно жертвите ще паднат под 300 на година.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK