С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
36 26 апр 2019, 17:27, 23690 прочитания

При Бай Тошо нямаше престъпления....

За носталгията по тежките наказания и ниската престъпност

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Андрей Янкулов е прокурор в Софийската градска прокуратура. През 2014 г. е служебен зам.-министър на вътрешните работи, а от края на 2014 г. до февруари 2016 г. е зам.-министър на правосъдието, където отговаря за местата за лишаване от свобода. Работата му в тази сфера е високо ценена от Съвета на Европа. Публикуваме негов коментар във facebook. Заглавието е на редакцията.

В масовото съвременно съзнание престъпност през комунизма като че почти е нямало, а сигурността, в която живеели хората, била едно от големите предимства на "онова време", заради която човек е бил склонен да преглътне лишението от тази или онази индивидуална свобода. Прилаганото смъртно наказание, от което неразумно сме се отказали, пипащите здраво институции и пр., се грижели добре за защитата на обикновения човек от престъпниците, пък макар и всичко в държавата съвсем да не е било каквото е трябвало да бъде.
Обратно, в днешно време чувстваме, че престъпността е не просто с покъртителни размери, но и расте лавинообразно. Ежедневно ставаме свидетели на брутални престъпления, кое от кое по-страшни и "без аналог" до следващото още по-зловещо.


Какво обаче казват обективните числа, а не личните опит и усещане? Ако сравним данните от 80-те и сегашното десетилетие (чувствителна разлика няма, която и година да се избере) за най-същественото - загубата на живот:
През 1985г. умишлените убийства в България са 2.1 на 100 000 души (данни от проучване за престъпността на Центъра за изследване на демокрацията), през 2016г. - 1.8 на 100 000 души (Евростат). През 1985г. загиналите при ПТП са 1113 (МВР), през 2016г. - 708 (пак МВР).

Безпристрастният прочит на достъпните данни за престъпността в България за последните около 30 години показва, че състоянието към днешна дата, след отбелязания пик през 90-те години на миналия век, се е върнало до сходно с това през 80-те.

Кое тогава обяснява разликата в обществените нагласи?



Едно нещо е много различно в средата сега в сравнение с преди 30 години - достъпът до информация за извършваните престъпления.

Всяко тежко престъпление в днешно време се отразява като първа новина в масмедиите. Със социалните медии пък навлезе друг феномен - дават не просто възможност на потребителите си (на практика активните хора) да комуникират помежду си за всяко обществено значимо престъпление, но и да превърнат в обществено значима някоя случка, която ги е засегнала лично. Да си представим кога друг път в историята дребно сбиване на улицата, завършило с окървавен нос или няколко драскотини, би могло да бъде важна тема, която да вълнува значителен процент от хората за продължителен период от време и от която да се генерализира за ценности, народопсихология и пр.

Точно обратното е било в сравнявания период. Почти никаква масово разпространявана информация, особено пък за тежки престъпления. Каквито случаи е имало много, но никога не са широко оповестявани, а камо ли с всяка смразяваща подробност - почти напълно неизвестни са документални свидетелства за масови убийства, например в армията от отбиващи редовната военна служба. В книгата си "Моят живот" дългогодишният началник на затворите в Пазарджик и София Ангел Топкаров описва няколко случая на именно такива масови убийства, както и много други истории за жестоки престъпления, които биха се сторили на съвременниците му като художествена литература, защото не са живели ежедневно с тези разкази.

Личните опит и усещания на хората биха отхвърлили всяко такова твърдение като неистина: "аз или близките ми не сме виждали или знаели за подобни неща, т.е. не са се случвали". А днес "аз виждам постоянно подобни неща, т.е. случват се".

Не трябва да се подминава с лека ръка и друг мит - за наличието на пряка връзка между тежестта на налаганите наказания и намаляването на престъпността при равни други условия. Огромен процент от хората биха отхвърлили като неолиберална утопия самото подлагане на съмнение на това твърдение, просто защото им се струва невероятно. Но фактите казват, че през 80-те, в сравнение със сегашното десетилетие, са се налагали много по-тежки наказания, включително и смъртното, но това по никакъв начин не съответства на по-малко тежки насилствени престъпления, в сравнение с днешно време, когато наказателната политика е чувствително либерализирана. А с голяма степен на сигурност може да се твърди, че броят на затворници, отнесен към общия брой на населението, е бил поне два пъти по-висок, отколкото е сега.

Изследването на факторите, които влияят върху нивата на престъпност, без съмнение е една от най-сложните задачи в социалните науки, съвсем не всичко е толкова ясно, колкото изглежда на пръв поглед.

Така че, малко повече критично отношение към популисткото предлагане на лесни решения за сложни, изначално дори не съвсем дефинирани, проблеми, хич не би навредило.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 2378 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2179 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Кризата с УНСС като отражение на управлението на висшето образование

Случаят е симптоматичен за начина, по който общуват институциите у нас и и как се усвояват средствата по европрограми

Още от Капитал
Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10