Живеем във време на плутопопулизъм
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Живеем във време на плутопопулизъм

Когато нещата станат елементарни, разликата между развиващите се и т.нар. напреднали демокрации може да се стопи

Живеем във време на плутопопулизъм

Политиката на страха и гнева

3466 прочитания

Когато нещата станат елементарни, разликата между развиващите се и т.нар. напреднали демокрации може да се стопи

© Reuters


Мартин Улф главен икономически коментатор на "Файненшъл таймс", в анализ за вестника

Те са политиците на страха и гнева. Не би било изненадващо да се появят след някаква революционна промяна. Много повече е обаче, когато се появяват в утвърдени демокрации. Сега виждаме избраните "силни" навсякъде. Те се различават по качествата си, страните им също. Но всички са герои в една история, разказвана от независимата американска организация Freedom House. Последният й доклад регистрира за 13-а поредна година влошаващо се здраве на демокрациите по света и особено в тези, които се появиха след студената война. Случва се и във водещи западни демокрации като САЩ.

Такива лидери се представят като защитници на "обикновените хора" - от чужденците, малцинствата и продажните елити. Те са подвластни на параноята - за всички проблеми е виновен някакъв външен или вътрешен враг. За да е успешен, популисткият демагог трябва да внушава вяра, че е избран от съдбата. От съществена важност е да е обсебен от себе си, мегаломанията също помага. В книгата си "Разстроени умове" ирландският писател Йън Хюс предполага, че такъв човек е нарцисист или психопат. Как иначе може да "продава" на другите идеята, че той е тяхното спасение?

Ако искате да разрушите демокрацията, уви, не е толкова трудно да го направите, пишат Стивън Левицки и Даниел Зибълт от Харвард в "Как умират демокрациите". Първо, овладейте съдебната и данъчната власт, разузнавателните служби, правоприлагащите органи. Второ, "обезвредете" политическите опоненти и преди всичко медиите. Трето, лишете от смисъл изборните правила. Паралелно с тези покушения ожесточено нападайте нелегитимността на опозицията и "фалшивостта" на информацията, различна от твърденията ви.

Части от елита използват емоциите на хората, за да постигнат огромни данъчни облаги и премахване на регулации.

Хората ще поискат такъв лидер, ако отчаяно желаят да вярват, че някой силен е на тяхна страна в един несправедлив свят. Това се случва, когато доверието в институциите и нормите на сложната по характера си демокрация се срине. Когато изчезне вярата в трезвата политика, харизматичната фигура се появява като най-стария вид лидер: племенният вожд. Когато нещата станат елементарни, разликата между развиващите се и т. нар. напреднали демокрации може да се стопи. Вярно е, че последните имат по-силни институции и норми и по-образован електорат. Някои твърдят, че това е достатъчно за демокрацията да устои. Но ние сме хора. А хората винаги са обожавали харизматични деспоти.

Разкритото в доклада на специалния съветник Робърт Мълър поведение на американския президент в предишни времена би било неприемливо. Защо тогава г-н Тръмп все още има доверието на толкова много хора? Отговорът е с две части. Едната е в силата на страха и гнева, дължаща се на продължителни икономически несгоди, финансовата криза и културни промени. Другата е в желанието на части от елита да използват тези емоции, за да постигнат огромни данъчни облаги и премахване на регулации. Аз наричам този подход "плутопопулизъм".

САЩ са най-важният случай, защото са основният защитник на либералната демокрация в света. Но и в други страни с високи доходи чувствата не са много по-различни.

Деинституционализираното управление на избрания "силен човек" може да е по-лошо от институционализираното управление на назначен лидер като китайския Си Дзинпин.

Политиката на страха и гнева клони към тирания. Институциите сами не могат да я възпрат. Както смяташе Ейбрахам Линкълн, една демократична република ще издържи само ако са призовани "по-добрите ангели на нашата природа".

Мартин Улф главен икономически коментатор на "Файненшъл таймс", в анализ за вестника

Те са политиците на страха и гнева. Не би било изненадващо да се появят след някаква революционна промяна. Много повече е обаче, когато се появяват в утвърдени демокрации. Сега виждаме избраните "силни" навсякъде. Те се различават по качествата си, страните им също. Но всички са герои в една история, разказвана от независимата американска организация Freedom House. Последният й доклад регистрира за 13-а поредна година влошаващо се здраве на демокрациите по света и особено в тези, които се появиха след студената война. Случва се и във водещи западни демокрации като САЩ.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK