С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
1 3 май 2019, 11:26, 3566 прочитания

Ще се състои ли някога реформата на юридическото образование

Защо Министерството на правосъдието пак отложи новите правила за изучаване на право

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Авторът доц. д-р Христо Христев е преподавател по право на ЕС в ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски", член на работната група за промени на юридическото образование в екипа на министрите на правосъдието Христо Иванов и Екатерина Захариева.

В дните преди началото на празниците стана ясно, че Министерството на правосъдието ще предложи за поредна година да бъде отложено ефективното прилагане на новата правна уредба на юридическото образование, установена с Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на специалност "Право" и професионалната квалификация "юрист", приета през април 2017 година.


Като основна причина за поредното отлагане отново се изтъкват неяснотите и затрудненията, които произтичат от предвиденото с новата Наредба отпадане на задочната форма на обучение по право. Задочното обучение по право ли представлява обаче най-големият проблем на българското юридическо образование? И за какво точно говори невъзможността повече от две години след като е приета, новата рамка на юридическото образование да намери ефективно приложение?


Как е уредено досега юридическото образование в България

Действащият понастоящем модел на юридическо образование е установен няколко години след началото на демократичните промени, започнали през 1989 г. Той възпроизвежда в значителна степен съществувалия преди това през годините на тоталитарния комунизъм модел на обучение, като, разбира се, в него са внесени някои нови елементи, насочени към това да отговорят на настъпилите или очаквани промени в българското общество. През следващите повече от две десетилетия в уредбата на специалност "Право" неколкократно са внасяни промени по отделни въпроси, без да се измени съществено общият модел на юридическо образование, който тя установява.



Kъм настоящия момент в България функционират девет юридически факултета, три в столицата и шест в различни областни градове в страната. Шест от факултетите са в държавни висши училища, три в частни. За сравнение - в държави, съпоставими по броя на населението си с България, функционират значително по-малко юридически факултети – в Австрия – пет, в Гърция - четири, в Норвегия – три. Приемът на студенти в юридическите факултети у нас се осъществява чрез полагане на приемни изпити, които се организират от висшите училища. Броят на студентите в специалност "Право" е предварително определен, като той зависи от утвърдения капацитет на съответния факултет и от отпуснатата от държавата бройка студенти, за които се предоставя държавно финансиране. През последните години общият брой на приеманите ежегодно във всички юридически факултета студенти е приблизително 2000. Според трайната тенденция специалност "Право" завършват около 95% от приетите в първи курс студенти.

Юридическото образование в България се осъществява в единна магистърска програма, организирана в десет семестъра с не по-малко от 3500 часа учебен хорариум. България е последната държава в Европейския съюз, с която не съществуват специализирани магистърски програми по право. Обучението се извършва по обща програма, която включва задължителни, избираеми и факултативни дисциплини. Централно място и тежест в обучението във всички юридически факултети закономерно заемат задължителните дисциплини, като по редица от тях отделните факултети са определили дори по-голям хорариум от минимално установения. Във всички юридически факултети са въведени различни избираеми дисциплини, като студентите са задължени да следват определен миниум от тях. В практиката обаче избираемите дисциплини не се характеризират с такава тежест и значимост, каквато имат задължителните. Немалко преподаватели не подхождат по избираемите дисциплини със същата степен на взискателност, която имат по задължителните дисциплини. Основната причина за това следва да се търси в зависимостта на броя на студентите, които избират съответната дисциплина от критериите и взискателността на преподавателя, и най-вече от тежестта на изпита, който той прилага. Наблюдава се ясна тенденция на насочването на студентите към по-леките дисциплини, по които могат да имат получат по-високи оценки.

Студентите в специалност "Право" завършват своето обучение с полагане на три държавни изпита – по публичноправни, наказателноправни и гражданскоправни науки. Държавните изпити се провеждат от комисии в състав от двама преподаватели от съответното висше училище и един магистрат – съдия във Върховния касационен съд, Върховния административен съд или прокурор от Върховната касационна или административна прокуратура. Организирани самостоятелно от различните висши училища обаче, държавните изпити нямат равностойна тежест във всички юридически факултети.

Какви са дефицитите на юридическото образование

При изготвяне на предложенията за изменения в уредбата на юридическото образование, които са в основата на новата Наредбата от 2017 г., беше проведено широко социологическо проучване, както и серия консултации със заинтересовани субекти, които откроиха няколко основни елементи на мнение в гилдията относно актуалното състояние на юридическото образование. Поискана беше и външна оценка от експерти от Франция, Германия, Белгия, Нидерландия и Норвегия. Предвид на резултатите от този преглед, можем да изведем следните заключения за слабостите на юридическото образование и основните промени, от които то се нуждае.

На първо място, прави впечатление, че оценката на анкетираните студенти и наскоро завършили юристи за подготовката в специалност "Право" през последните години е по-скоро критична, отколкото положителна. Тя е диференцирана по отношение на познанията и подготовката по различните дисциплини. Като цяло по-високо са оценени формираните знания по конкретни юридически дисциплини, основно от гражданскоправната област, като гражданско, облигационно и търговско право. Наблюдава се и ясна тенденция на връзка между предвидения минимален задължителен хорариум и по високата оценка за различните дисциплини, изучавани в специалност "Право".

Като основен проблем при формирането на знания и умения по конкретни дисциплини се очерта приложимостта на знанията спрямо конкретни ситуации в практиката. Според голяма част от отговорите на социологическата анкета и според редица от консултираните субекти, обучението в специалност "Право" се характеризира с висока степен на общотеоретична насоченост и не формира достатъчно познания и умения за работа в реална среда, за решаване на възникващи в практиката казуси и за пълноценно приложение на правната уредба. При модела, на който юридическото образование почива от 1996 година насам, то води до висока степен на правен формализъм, ясно изразена склонност към автоматизъм в правоприлагането и ограничаване на способността за критично мислене. Това положение затруднява силно интегрирането на завършващите юристи в работна среда и съответно влияе неблагоприятно на правоприлагането, особено при включване на нови кадри в системата на правораздаване.

Друг общ проблем, които се очертава, е неудовлетвореността от дефицити в подготовката и познанията в области като международното право, правото на ЕС, нормативната уредба за използване на структурните фондове на ЕС, защитата на потребителите, правото на интелектуалната собственост, уредбата на защита на околната среда, защитата на конкуренцията, обществените поръчки, здравеопазването и други области на специални административни регулации като телекомуникациите или енергетиката. В рамките на проведените консултации беше ясно застъпена и позицията, че сред слабостите на действащия модел на юридическо образование, е още липсата на задълбочено и практически насочено обучение по защита на основните права. Осъществяването на това обучение в рамките на ограничен брой въпроси в обхвата на предмета конституционно право и евентуалното закрепване на избираеми дисциплини, включващи проблематиката на защита на основните права, не води до удовлетворителни резултати. Сред завършващите юридическите факултети се наблюдава сериозен дефицит на пълноценни познания относно материалната уредба на правата на човека и относно възможните способи за тяхната конкретна защита във вътрешно правен или международен план. В частност липсват познания относно уредбата на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, юриспруденцията на Европейския съд по правата на човека и ефекта на решенията на съда върху защитата на основните права на национално равнище. Подобно положение е особено притеснително, предвид на проблемите, които среща страната ни с утвърждаването на правовата държава и преодоляването на слабостите, които съдебната система разкрива в това отношение. То е изключителен рисков фактор и предвид това, че обучението по права на човека има изключително значение за утвърждаването на жизнена демократична култура в българското общество, особена отговорност за което носи юридическата професия.

Като слабост на досегашния модел на юридическо образование следва да се отчете и слабата чуждоезикова подготовка на преобладаващата част от завършващите специалност "Право". В същото време владеенето на чужд език и юридическа терминология, в частност на английски език, се явява ключова предпоставка за пълноценна работа в международна среда, за посрещане нуждите на нарастващия брой правоотношения с международен елемент и за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика и резултатното вписване на страната ни в глобалните икономически отношения и вътрешния пазар на Европейския съюз.

Какви промени в българското юридическо образование

На основата на проведеното проучване, оценките на външни експерти и допитването до юридическите факултети и различни професионални организации на юридическата гилдия беше изготвен и проект за нова правна уредба на юридическото образование, който след повече от две години обсъждане в най-различни формати по време на трима министри на правосъдието, беше окончателно приет от служебното правителство през май 2017 година. При отчитане на мнението на най-широк кръг заинтересовани субекти и при намирането на трудни баланси между противоречащи си позиции на преподавателския състав, на професионалните организации на различните форми на юридическата професия и на самите потребители на юридическо образование, новата Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" успя да установи един балансиран модел, който се опитва да преодолее дефицитите, откроили се досега и да гарантира необходимата основа за модернизирането на юридическото образование. Сред основните промени, заложени в новата наредба, са редица мерки, насочени към по-тясна специализация на обучението по право, чрез въвеждането на възможност за създаване на специализирани магистърски програми по право след основата обща магистърска степен и чрез засилване на обучението по различни профилиращи дисциплини. Предвидено беше също засилване на чуждоезиковото обучение, въвеждането на изисквания за задължително отчитане на мнението на студентите при промени в учебната програма, въвеждането на нов единен ред за провеждане на държавните изпити.

Сред предвидените промени е също отпадането на възможността за осъществяване на обучение по право в задочна форма. В хода на изготвянето на новата Наредба предложение в този смисъл дойде от представители на съдебната система и беше отстоявано последователно от тях при всички обсъждания на предложената нова правна рамка на специалност "Право". То съвпадна и с впечатлението на преподаватели от водещите юридически факултети, че между нивото на студентите в редовна и задочна форма на обучение е налице чувствителна разлика. За съжаление, макар да не може да се разглежда като централна или най-важна мярка на новата правна уредба, премахването на задочното обучение по право се превърна в подводен камък, който вече втора година препятства ефективното прилагане на новата рамка на юридическото образование. В същото време, съществуването на задочното обучение по право не може по никакъв начин да се разглежда като основен или определящ въпрос за развитието на юридическото образование. Като оставим настрани положението, че подобна форма на обучение не съществува в почти никоя европейска държава, защото задочно и дистанционно обучение не са едно и също нещо, не може да не признаем, че задочното обучение има особено значение преди всички за формиране на заетостта на отделни преподаватели в някои юридически факултети, или за поддържането на определен модел на привличане на студенти в някои юридически факултети, най-вече чрез възможността за по-бързо или по-лесно завършване на право. С оглед на това превръщането на задочното обучение в препъникамък за прилагане на новата уредба не говори за нищо друго освен за нежеланието или неспособността да бъдат оценени реалните дефицити на юридическото образование и да бъде открит пътят за неговото модернизиране и приближаване до достиженията на юридическото образование в Европа и развития свят 30 години след падането на тоталитарната система у нас.

Същевременно фиксирането във въпроса за задочното обучение по право не просто пречи да бъдат ефективно приложени предвидените мерки за преодоляване на очерталите се дефицити на юридическото образование, издържано в модел отпреди няколко десетилетия. То отклонява вниманието от централните и може би най-важни проблеми, които не могат да бъдат решени с наредба относно общите изисквания за обучение в специалност "Право" и които остават открити включително след приемането на новата Наредба от 2017 г. Такъв проблем несъмнено е прекомерният брой юридически факултети спрямо мащабите и нуждите на страната ни. И най-вече, такъв проблем е действащият модел на финансиране на висшето образование в България и в частност, на държавните висши училища, при който ангажирането с преподавателска и изследователска работа на най-добрите юристи е силно затруднено. Постигането на качествено юридическо образование не е възможно без достатъчна степен на отдаденост на академичния състав в осъществяването на преподавателска и изследователска работа, а такава не може реалистично да се очаква без промяна в актуалното равнище на заплащане, което съществено се разминава с равнището на възнаграждения в съдебната система, в адвокатската професия или нотариалната професия. Затова, вместо да търсим проблеми там, където те не съществуват, и да разбираме състоянието на обучението по право единствено през собствената си заетост и тесни интереси, нека се съсредоточим върху намирането на необходимите решения, за да не позволим юридическата професия да девалвира окончателно, а страната ни да бъде обречена над подразвитие за десетилетия напред поради липсата на юридически капацитет за съществуването на пълноценна правова държава, на сигурен граждански оборот и на ефективна публична администрация.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 1373 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 1981 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Oпитът на Португалия: Хуманизъм и прагматизъм в политиката срещу дрогата

Успешна стъпка е наркотиците да се класифицират според вредите от тяхната употреба.

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма