С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 10 май 2019, 9:58, 5293 прочитания

Битката за изкуствения интелект вместо трета световна война

Европа в XXI век

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Евгений Кънев доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционно-финансова консултантска компания Maconis LLC
Когато стане дума за новите технологии днес, едва ли има по-често използван термин – и то не само в технически, а в икономически и геополитически контекст, от "изкуствен интелект". Макар да има различни дефиниции и аспекти на неговото развитие, в широк смисъл той се свързва с компютърни програми, правещи нещо "умно", а в тесен с т.н. machine learning - обучение на машините чрез използването на големи данни (big data) от минала човешка дейност с цел подобряване на нейната ефективност.

Не само българите, но и повечето европейци вероятно не си дават сметка за начина, по който нашият живот вече се обърна с навлизането на изкуствения интелект. Засега това е най-видно в социалните мрежи, където ни вкарват в информационни балони и ни облъчват с реклама, благодарение на сложни компютърни алгоритми. Но все повече разчитаме на "Интернет на нещата" за управление на дома си, пазаруването, финансовите дела и т.н. И все пак засега повечето хора държат контрола на живота си в собствени ръце. Парадоксално, но колкото повече те са технически грамотни, толкова повече разчитат на технологиите и толкова по-зависими стават от тях.


Но голямата битка за нашето бъдеще не е за или против нахлуването на изкуствения интелект в нашия живот, което е неминуемо. А за начина, по който това ще стане. Голямата дилема е дали този процес няма да разруши ценностната система, етичните стандарти, свободата и демокрацията – на чиято основа функционира Европейският Съюз. Защото наред с чисто потребителските и бизнес аспекти, все по-важни стават геополитическите и военни аспекти на приложението на изкуствения интелект.

Всички станахме свидетели как Cambridge Analytica чрез въздействие върху изборния процес доведе до драстични промени в политическата и икономическата среда на двата основни стожера на либералната демокрация – САЩ и Великобритания. А фалшивите новини, благодарение на възможностите на социалните медии сериозно разклатиха доверието в европейските институции, които бяха "безпогрешно" посочени за виновника - от икономическите кризи до миграцията.

Моделът на неговото развитие ще очертае бъдещето на човечеството.

Европа трябва да наваксва

Към днешна дата Европа е по-скоро консуматор на технологии, платформи и дори съдържание в началото на дигиталната революция: китайска 5G, американски комуникационни платформи и много често руско повлияно съдържание. Ясно е, че Европа сериозно изостава в развитието на изкуствения интелект от САЩ и Китай. Сред най-големите технологични компании в света няма нито една европейска. Финансирането за изследвания и рисков капитал е в пъти по-малко от това на основните конкуренти.
Следователно задачата пред ЕС е двояка: от една страна да изгради защитни механизми срещу потенциално вредното влияние върху европейските ценности на вносните дигитални технологии; а от друга – да стимулира създаването и интелектуално защити собствени конкурентоспособни решения в областта на изкуствения интелект.



В този контекст заслужава внимание подготовката на един стратегически документ , който Европейската комисия комуникира на 7 декемрви 2018 г за създаването на "етичен, сигурен и авангарден изкуствен интелект, създаден в Европа". Тази визия дефинира три стълба на този процес: (1) увеличаване на публичните и частните инвестиции, стимулиращи развитието на изкуствен интелект; (2) подготовка за социално-икономическите промени и (3) осигуряване на етична и правна рамка за укрепване на европейските ценности. Изрично се уточнява, че новите правила ще засягат не само създадения в Европа изкуствен интелект, но и всички вносни технологии.

Това, което е важно да се отбележи, че целта е създаването на изкуствен интелект, в чийто център са интересите на човека, индивида; т.е. отдолу-нагоре. Този подход съществено се отличава от примерно, китайския подход, където изкуственият интелект се създава да обслужва първо държавата и след това бизнеса и хората; т.е. отгоре-надолу. Така например, именно заради целите на сигурността Китай се смята за най-напреднал в разработването на технологии за лицев контрол, който позволява в рамките на минути да се разкриват престъпления.

Същевременно, населението там е длъжно да спазва определено социално поведение чрез точкова система, която определя свободата на движение, а милиони камери следят обществения ред. С други думи, държавната сигурност е в центъра на технологиите, а подходът е отгоре-надолу.
Общото и в двата случая е, че изкуственият интелект не може да се развива извън контекста на националната или общностната геополитическа сигурност.

Европейският съюз няма бъдеще без обща политика на сигурност не толкова дори за физическите, колкото за виртуалните си граници. Мисията е изключително трудна, защото освен чисто технологичното наваксване, развитието на надежден изкуствен интелект следва да става в условията на спазването на ограниченията, произтичащи от фундаментални права като човешкото достойнство, свободата на индивида, върховенството на правото, недискриминацията и солидарността.

Факторът big data

Ключов за създаването на изкуствен интелект е достъпът до големи данни. Това е вероятно основната причина за невероятния прогрес на САЩ и Китай, които използват не само данни от своите огромни пазари, но и от цял свят, вкл. Европа, където тази информация често се предоставя безплатно (Facebook) или срещу минимално заплащане. Примерно, технологични компании в сектора "Интернет на нещата" предоставят безплатно на потребителите технологии за дистанционно управление на дома (електически уреди, системи за сигурност и др.) само срещу лична информация за режима на ползването им.

С други думи, развитието на изкуствения интелект е в голяма степен функция на наличието на големи данни, чрез които се програмират моделите на човешко поведение. Такива данни вече са най-ценната стока и е въпрос на време да се развият бизнес моделите, които да комерсиализират тази информация. Както беше посочено, към момента по-често данните се набират безплатно или цената им се заплаща в натура срещу услуга (споделено съдържание) или стока (хардуера на дигиталните технологии), но тепърва ще ставаме свидетели на истински пазар на данни. От достъпа до големите данни за потребителските навици на населението ще зависи не само скоростта на развитие на изкуствения интелект, а и модела, по който това ще се случва – в защита интересите на човешката личност-потребител или на държавните елити.

Европейският съюз влиза в това съревнование с най-мощните държави в света, без самият той дори да е квази-държава. В рамките на своите правомощия, европейските институции вече драстично увеличиха финансирането на развойната дейност и рисковия капитал. Форматът на еврофондовете през новия програмен период е проектиран изцяло в насока подкрепа на стартиращи предприятия от рисков капитал, вкл. за проекти в областта на изкуствения интелект.

Какво още биха могли да направят новата Европейска комисия и националните правителства, за да насърчат развитието на изкуствения интелект в Европа? Ето някои идеи, които могат да бъдат предложени или подкрепени от новите български евродепутати.

На първо място, трябва да се създаде общностна правна рамка относно третирането на базите данни на потребителите и бизнесите като стратегически ценен актив, който облекчено да се търгува или директно споделя само в рамките на единния пазар, но не и към трети страни. Примерно, налагане на тарифни/данъчни и нетарифни ограничения, а в някои случаи дори забрани за достъп до определени данни на чужди компании и правителства. Това е фундаментален въпрос за общностната сигурност.

На второ място, следва да се засилят регулациите в защита на интелектуалната собственост, която да ограничи пазаруването "на килограм" или дори кражбата й от чужди компании и правителства, както е в момента.

На трето място, следва да се създадат специални условия за отглеждане на "юникорни" (бизнеси с оценка над 1 млрд. евро), какъвто е примерът на Швеция. Но за да не избяга компания като Spotify в чужда юрисдикция, този опит трябва да се мултиплицира, а пречките (регулаторни, данъчни, инфраструктурни) за растеж отстранят, така че компаниите във високите технологии, вкл. изкуствения интелект да нямат нужда от примерно, американския пазар или финансиране.

Четвърто, да се насърчи създаването на изследователски центрове за събиране, съхранение, обработка на големи бази данни от всички страни на ЕС и да се улесни достъпът на европейските технологични компании до тях.

Пето, всички национални правителства да транспонират европейските законодателни инициативи в тази посока и да отстранят всякакви административни пречки за вътрешно-общностния трансфер на данни и развитието на изкуствения интелект.

Къде е България в тази голяма игра

Български ИТ компании отдавна участват в създаването на решение в областта на изкуствения интелект. Макар по-често да са подизпълнители на чужди компании, вече съществуват и български решения и продукти, които се предлагат по целия свят. Благодарение на този безценен опит, България има натрупана технологична експертиза и експерти в различни направления, особено в ключова област като лингвистиката. Най-проблемен е именно достъпът до големи бази данни, който би бил улеснен с европейска регулация. С това България може да заеме своята ниша в общия европейски пазар и да играе роля, която би позволила на българската икономика да компенсира своето технологично изоставане от развитите страни.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily – Пушек и смрад от трупове: така мирише България Мнения Daily – Пушек и смрад от трупове: така мирише България

И още: "Новата" линия на бедност – естество и последствия

19 авг 2019, 1133 прочитания

Заблудихме ЕК, че сме транспонирали директива 2 Заблудихме ЕК, че сме транспонирали директива

Презумпцията за невиновност и прокуратурата

16 авг 2019, 2781 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Законодателят стимулира саморазправи и фатален избор на средства за защита

Неизбежната отбрана не означава защита с "неограничена интензивност", както приема законодателят в мотивите си

Бързи, спортни, дигитални

Пазарът на спортни карти бързо набра скорост и се появиха още две нови компании

Българската реклама в чужбина

Българските рекламни агенции все повече се ориентират към обслужването на клиент на чужди пазари

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

БАЗА данни

Какво показва годишната изложба в СГХГ на номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА

Вдъхновението Хидра

Малкият, но изключително красив гръцки остров е не просто ваканционна дестинация, но и център на модерното изкуство