Кой ще ни даде пари, или изгубеното десетилетие за икономиката

България вече има изгубено десетилетие – на "усвояването" на еврофондове, и е време да преосмисли грешките в стратегията си и да се разбере къде бъркаме. Да се върнем към А и Б на икономиката - уроци, които премиерът и голяма част от кабинета му са пропуснали. Там пише, че безплатен обяд няма и че лесните пари се харчат най-неефективно. Те не са панацея за една икономическа политика, най-много могат да имат спомагателни функции за изграждане на инфраструктура и екология – там, където пазарните процеси действат трудно.
Започнат ли обаче безплатните пари да изместват нормалния бизнес, се получават схеми като къщите за гости, които всъщност са вили; като стадиони, спортни зали и школи за балет по села, които пустеят; като медийна свобода на 111-о място в света и като служебно определяне на лидерите в много отрасли на икономиката.

Трагедията на десетилетието даже не са толкова кражбите. А това, че изкушени от безплатните пари, хиляди стойностни хора хабят потенциала си в бизнеса с еврофондовете, от които няма как да дойдат растеж и нови технологии. Защото, за да получиш лесния ресурс, трябва да отговаряш на спуснати отгоре условия, да влезеш в шаблона на чиновниците. Там въображение не се допуска. Така България е на път да пропилее потенциала си да стане технологичен или какъвто и да било лидер.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Текущият скандал с къщите на гости е един от многото, които могат да бъдат произведени. Борисов се прави на безкомпромисен, но ще се преследват основно тези, които нямат достатъчно стабилни връзки. Всъщност скандалът е на съвсем друго място. Оказва се, че фонд "Земеделие" променя правилата за санкции по програмата за селските райони по свое усмотрение, непрозрачно и със задна дата. Това е перфектната корупционна буря. На практика няма как да си невинен. Глобяват се фирми, защото за три години не са изпълнили бизнес план, който е за пет (петилетката за три години) и в първоначалния му вид е бил за двойно по-голяма инвестиция. И то фирми, които наистина правят нещо реално, имат приходи, плащат десетки хиляди лева данъци в едни от най-бедните райони на България. Това внася допълнителна несигурност в модела на усвояването и на практика в него ще останат само "нашите хора". Само такива, които са неспособни на нищо друго освен на кухи схеми и за които рискът да бъдат ошамарени е приемлив.

Наивно е схващането, че като се променят правилата и се затегне контролът, фондовете наистина ще играят централна роля във възраждането на България. На борсата има един лаф - "Този път е различно". Употребява се главно от новаците, които вярват, че са хванали златната рибка и поредният балон няма да гръмне в ръцете им. По-опитните го казват с ирония. Няма да е различно. Историята на Южна Европа го доказва. Цели държави фалираха, защото не могат да поддържат всички безумно построени обекти. Супер е, че Европа дава пари за магистрали, железници, пречиствателни станции и поддържане на биоразнообразието. Но до там. Всичко над това води до бягство на нормалните инвеститори, корупция и олигархичен тип икономика. Те и числата го говорят. Спадът на инвестициите е факт и парите от фондове и на емигранти не могат да ги заместят по създаване на добавена стойност. Не е нужно да се гони бройка на усвоените фондове, а да се гледа КПД-то им. Другото често играе отрицателна роля за пазара и държавата като цяло.

Въобще не е случайна деградацията на цяла Централна и Източна Европа през това изгубено десетилетие. Повечето страни в региона са на принципа "Кой ще ни да даде пари". Миналата седмица поредният патриотичен гуру говори разпалено, че ще принуди Европа да ни дава още повече социални помощи, за да повишим минималната работна заплата. И същите тези патриоти разпалено говорят срещу цели групи в нашето общество, че живеели наготово.



Парадоксът на политиката на ЕС спрямо източния блок е, че поощрява точно такива патриотари и полудиктаторски режими, които на всичко отгоре и са евроскептични. Защото фондовете в масовата си част са пари, които се вземат от бедните граждани на богатите държави и се дават на богатите от бедните страни. Те всъщност не изпълняват уж заложената си роля да преодоляват неравенствата. И чиновниците, които лобират за повече преразпределение, и евродепутатите, които измислят нови регулации, в крайна сметка се оказват истинските врагове на ЕС. С понякога безумните си идеи те настройват срещу съюза иначе трудолюбиви и порядъчни хора. И дават хляб в ръцете на "патриотични" дилъри на омраза. Например, преведено на български - ГЕРБ товари с нови регулации (спомнете си опашките пред ДАНС през февруари), за да могат едни опортюнисти да обясняват колко лош е Европейският съюз.

Членството в ЕС беше оправдана мечта за поколения българи. Благодарение на него гражданите на страната могат да пътуват, да живеят, да работят, да учат, да инвестират където си поискат и където им е изгодно. Страхотно е, че имаме толкова много право на избор в живота си. Тази свобода и достъп до пазари носи благоденствие, просперитет и постига истинската конвергенция. Пътят на затварянето и т. нар. Европа на нациите води до ограничаване на избора и бедност. Той е вреден. Обаче за да избегнем тази катастрофа, е нужно да си вземем поука за това какво точно не харесват хората в ЕС. И да го поправим.

Важно е да имаме и нова Българска мечта, за да не се говори през 2029 г. за 20 години застой. За мен това означава преодоляване на демографската катастрофа, което може да се случи със свобода, качествено образование и добри условия за живот и бизнес. Когато повече чужди студенти идват да учат в нашите университети, отколкото български в чуждите. Когато идват да се лекуват в наши болници. Когато пенсионери предпочитат България за място, където да прекарат старините си - защото е със запазена природа, хубава и евтина храна и дружелюбни хора. Тогава ще можем да кажем, че сме постигнали Българската мечта. Имаме потенциала и условията да го направим, но трябва да спрем да разчитаме на илюзията за лесните пари като начин за излизане от криза. Ще стане по трудния, но единствен начин.