"Чернобил" и смъртоносната система на лъжите

Андрей Архангелский в текст за руското електронно издание "Република"

Докато поредицата "Чернобил" на канала HBO и британската тв мрежа Sky излиза на челно място в рейтингите на телевизионните сериали, проправителствените медии в Русия очаквано го громят. Без да се задълбочават кой знае колко, те наричат филма "безупречна пропаганда", част от заговор срещу "Росатом". Това е своеобразен съветски инстинкт. За руската идеология, която се опира основно на телевизията и киното, този филм наистина е опасен.

С помощта именно на проправителствените кино и телевизия през последното десетилетие страната се превърна в почти херметически затворен пашкул, така че съзнанието на мнозинството й граждани да се промени. С тяхна помощ беше създаден образът на "поднебесния СССР", в който не е имало проблеми със свободата, храната и дрехите, а най-голямото събитие е било загадъчната смърт на групата на Дятлов (герой от сериала).

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Всички тези телевизионни сериали сякаш казват на бившия съветски човек: в миналото всичко беше нормално, няма причина да се тревожите и да се чувствате отговорни. Така с помощта на телевизията беше възможно да се замени колективната памет на няколко поколения. Формулата "имаше репресии, но също така беше и добре" не дойде от въздуха, а е резултат от същата серийна пропаганда. Вместо съветската травма да бъде лекувана, беше превърната в забавление. Тази победа над разума се наложи като универсално оръжие. Но изведнъж се оказа, че един друг поглед върху историята е е способен да унищожи този пашкул за един миг.

Когато говорим за съветската система, говорим преди всичко за лъжа, която от механизъм се превръща в свръхценност

Сериалът "Чернобил" започва с думите "Каква е цената на една лъжа?". Всъщност, когато говорим за съветската система, говорим преди всичко за лъжа, която от механизъм се превръща в свръхценност. "Целият свят знае", казва с ужас съветският служител Борис Щербин, когато в западната преса се появяват съобщения за аварията в Чернобил. И това изглежда по-ужасно дори от заплахата от радиоактивно замърсяване и смърт на стотици хиляди хора. Светът знае истината - това е най-страшното. Радиацията е всепроникваща, но държавната лъжа е още по-могъща - тя е заразила всичко наоколо. Заради лъжата хората са готови да жертват и себе си, и другите.

Докато гледаш "Чернобил", разбираш, че за 10-15 години нашите сериали не са казали почти нищо - руското кино избира само удобни и безопасни теми, избягвайки да говори за наистина ключовите събития от съветската епоха, включително катастрофата в Чернобил.

Тайната на успеха на поредицата HBO не е, че създателите й имат повече пари, а че няма цензура. Авторите не трябва да мислят за това какво може и какво не може да се каже, за да се угоди на главния шеф. Те гледат на съветската епоха не като на музей, а като на универсална история за конфронтацията между индивида и държавата, за съпротивлението на човека на обстоятелствата - и са открили огромен екзистенциален материал. Този интерес към съветския свят не е продиктуван от носталгия, а е опит да се разбере какво не е наред с нас днес, откъде идва това колективно "влечение към смъртта". "Чернобил" е преди всичко история за нас, сегашните, и за това на какво морално равнище се намира обществото ни днес.



Разбира се, и символизмът. Всичко, което е било подготвяно, трупано с десетилетия - за да победим Запада, да се противопоставим на Америка, да я настигнем и изпреварим - армадата от коли и танкове, дори луноходи, накрая беше използвано за потушаване на собствения пожар. Така "Чернобил" се превръща и в разказ за това как е бил изграден СССР и защо се разпадна.

За съжаление този сериал не би могъл да бъде сниман у нас - при сегашното равнище на допустимост на истината и творческата свобода появата на произведения с такава степен на критичност и сериозност в Русия просто е невъзможна. Затова ще се наложи да се гледаме в чуждо огледало.