С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 7 юни 2019, 10:06, 2886 прочитания

За висшето образование са нужни целенасочени мерки

Няма механизъм за управление на уменията, който да служи като основа за планиране

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Асенка Христова основател и изпълнителен директор на Институт за изследвания в образованието

Част от предложените промени в Закона за висшето образование, свързани с оптимизация на университетската мрежа и насърчаване на профилираната специализация, стоят на дневен ред многo отдавна. Факт е, че съотношението на броя на държавните висши училища спрямо броя на населението е едно от най-високите в ЕС. През 2018 г. Европейската комисия финансира независим експертен преглед на изследователската система в България, след който беше направена препоръка за радикално намаляване на тази фрагментация чрез сливане и окрупняване.

Съвсем друг е въпросът с търсенето и предлагането пазара на труда и този проблем няма как да бъде решен само с административни мерки. В България няма изградена ефективна система за средносрочно и дългосрочно прогнозиране на търсенето, която да отчита целия комплекс от фактори, влияещи върху него - тенденциите в преструктурирането на икономиката, технологичното развитие, ръста на производителността вследствие на автоматизацията и оптимизацията на процеси, появата на нови професии и промяната в характера на съществуващите професии.


Все още няма адекватно партньорство между бизнеса и университетите за трансфер на знание и достъп до технологии.

При това положение не е ясно доколко стимулирането на приоритетни направления и защитаването на специалности по одобряван от правителството списък на практика решава потенциални дефицити. Няма и механизъм за управление на уменията, който да служи като основа за планиране във висшето образование, за целенасочени промени в учебните програми и учебното съдържание, за прилагане на нови методи на преподаване и иновации в процеса на обучение – все ключови условия за обвързването на висшето образование с търсенето на пазара на труда. Няма адекватна система за развитие на партньорства между бизнеса и университетите за трансфер на знание, достъп на студентите до нови технологии и придобиване на опит в реална работна среда (в някои държави обучението се осъществява по т.нар. сандвич програми, включващи задължителен стаж по изучаваната специалност в рамките на семестър или цяла година).

Същото се отнася и за втората амбициозна цел на промените – повишаването на качеството на висшето образование. Макар и да имат потенциал да повлияят до известна степен върху проблемите, свързани с масовизацията му, само с предложените мерки няма как да се случи драматично повишаване на качеството. То е функция на много други решения, сред които преориентиране на системите за управление на качеството (вътрешна и външна) от процеси към резултати, създаване на гъвкави пътеки за учене, подобряване на академичните програми и на учебното съдържание, повишаване на качеството на преподаването, изграждане на ефективна екосистема между университетите и бизнеса и т.н.

Регламентирането на модел за управление, основан на прозрачност и ясна институционална отговорност с отчитане на показатели за изпълнение, е добро решение. Но и сериозно предизвикателство. Например всички университети в България имат формални стратегии за управление на качеството, но в доклад на ЕК от януари т.г. се констатира, че тези стратегии съществуват основно като формалност и в много малко български университети се прилагат реално.



Има и една промяна, която остава малко встрани от вниманието на медиите, но е много важна – предоставяне на правото на университетите да осъществяват съвместна учебна дейност с профилирани и професионални гимназии. За необходимостта от подобно развитие говорим отдавна, защото така се създават реални предпоставки за появата на нови модели в преподаването и в разработването на учебни програми в средното образование, съответно и за повишаване на неговото качество. Това е важно, защото качеството на висшето образование до голяма степен зависи от качеството на средното. Това са две пряко свързани системи.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 3537 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2834 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
"Чернобил" и смъртоносната система на лъжите

Поредицата на НВО за съветския свят е опит да се разбере какво не е наред с нас днес

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10