За висшето образование са нужни целенасочени мерки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За висшето образование са нужни целенасочени мерки

В България няма ефективна система за средносрочно и дългосрочно прогнозиране на търсенето на пазара на труда

За висшето образование са нужни целенасочени мерки

Няма механизъм за управление на уменията, който да служи като основа за планиране

3216 прочитания

В България няма ефективна система за средносрочно и дългосрочно прогнозиране на търсенето на пазара на труда

© Мария Съботинова


Асенка Христова основател и изпълнителен директор на Институт за изследвания в образованието

Част от предложените промени в Закона за висшето образование, свързани с оптимизация на университетската мрежа и насърчаване на профилираната специализация, стоят на дневен ред многo отдавна. Факт е, че съотношението на броя на държавните висши училища спрямо броя на населението е едно от най-високите в ЕС. През 2018 г. Европейската комисия финансира независим експертен преглед на изследователската система в България, след който беше направена препоръка за радикално намаляване на тази фрагментация чрез сливане и окрупняване.

Съвсем друг е въпросът с търсенето и предлагането пазара на труда и този проблем няма как да бъде решен само с административни мерки. В България няма изградена ефективна система за средносрочно и дългосрочно прогнозиране на търсенето, която да отчита целия комплекс от фактори, влияещи върху него - тенденциите в преструктурирането на икономиката, технологичното развитие, ръста на производителността вследствие на автоматизацията и оптимизацията на процеси, появата на нови професии и промяната в характера на съществуващите професии.

Все още няма адекватно партньорство между бизнеса и университетите за трансфер на знание и достъп до технологии.

При това положение не е ясно доколко стимулирането на приоритетни направления и защитаването на специалности по одобряван от правителството списък на практика решава потенциални дефицити. Няма и механизъм за управление на уменията, който да служи като основа за планиране във висшето образование, за целенасочени промени в учебните програми и учебното съдържание, за прилагане на нови методи на преподаване и иновации в процеса на обучение – все ключови условия за обвързването на висшето образование с търсенето на пазара на труда. Няма адекватна система за развитие на партньорства между бизнеса и университетите за трансфер на знание, достъп на студентите до нови технологии и придобиване на опит в реална работна среда (в някои държави обучението се осъществява по т.нар. сандвич програми, включващи задължителен стаж по изучаваната специалност в рамките на семестър или цяла година).

Същото се отнася и за втората амбициозна цел на промените – повишаването на качеството на висшето образование. Макар и да имат потенциал да повлияят до известна степен върху проблемите, свързани с масовизацията му, само с предложените мерки няма как да се случи драматично повишаване на качеството. То е функция на много други решения, сред които преориентиране на системите за управление на качеството (вътрешна и външна) от процеси към резултати, създаване на гъвкави пътеки за учене, подобряване на академичните програми и на учебното съдържание, повишаване на качеството на преподаването, изграждане на ефективна екосистема между университетите и бизнеса и т.н.

Регламентирането на модел за управление, основан на прозрачност и ясна институционална отговорност с отчитане на показатели за изпълнение, е добро решение. Но и сериозно предизвикателство. Например всички университети в България имат формални стратегии за управление на качеството, но в доклад на ЕК от януари т.г. се констатира, че тези стратегии съществуват основно като формалност и в много малко български университети се прилагат реално.

Има и една промяна, която остава малко встрани от вниманието на медиите, но е много важна – предоставяне на правото на университетите да осъществяват съвместна учебна дейност с профилирани и професионални гимназии. За необходимостта от подобно развитие говорим отдавна, защото така се създават реални предпоставки за появата на нови модели в преподаването и в разработването на учебни програми в средното образование, съответно и за повишаване на неговото качество. Това е важно, защото качеството на висшето образование до голяма степен зависи от качеството на средното. Това са две пряко свързани системи.

Асенка Христова основател и изпълнителен директор на Институт за изследвания в образованието

Част от предложените промени в Закона за висшето образование, свързани с оптимизация на университетската мрежа и насърчаване на профилираната специализация, стоят на дневен ред многo отдавна. Факт е, че съотношението на броя на държавните висши училища спрямо броя на населението е едно от най-високите в ЕС. През 2018 г. Европейската комисия финансира независим експертен преглед на изследователската система в България, след който беше направена препоръка за радикално намаляване на тази фрагментация чрез сливане и окрупняване.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    olg05611268 avatar :-P
    olg05611268

    Надявам се повече хора да прочетат тази статия, понеже е важна. Засягам няколко основни момента, които успявам да уловя с моя прост ум:

    - В България се правят оценки на висшето образование от ЕК, от 'Института за изследвания в образованието', но и от самите участници, а най-вече от бизнеса. Тенденцията, потвърдена от мониторинга през 2018 г., е да се казва колко е зле и как за нищо не става.

    - това налага въпросният 'Институт' да излезе с предложение за изменения в закона за висшето образование. И тук съвсем ясната заявка: 'Регламентирането на модел за управление, основан на прозрачност и ясна институционална отговорност с отчитане на показатели за изпълнение, е добро решение. Но и сериозно предизвикателство.' Вкарването в рамка - ще правите нещата по този начин, защото е съобразен с Европейските изисквания (препратка към бившата министърка Меглена Кунева??).

    - г-жа Асенка Христова прави генерализации на базата на доклада от ЕК. Не е цитирано нито едно собствено изследване или проект, по който да се видят реалните изследвания за изтъкването на очевидното. Добре че е ЕК и нейната оценката.


    - 'Стратегия за управление на качеството' - формална и проформа. Отново е цитирано очевадното. Да, Captain Obvious, в България посредствеността е пропила всички институции. Тя е издигната в култ. Формалното правене на нещата, отбиването на номер е начин на живот.

    ----
    След тези три момента, нека да задам няколко въпроса:
    - защо вярвате, че вкарването в 'модел' на цялата система за средно и висше образование ще доведе до по-добри резултати? Налице е ниска раждаемост, огромно количество университети (51 ако не ме лъже простият ми ум), липса на свободно време при среднистите (понеже са заети да изпълняват Европейските изисквания). Единен модел не е ли като да накараш маймуната, слона и птицата да се изкатерят по едно и също дърво? Вярата, че една институция може да наложи и подобри нещо в дългосрочен или краткосрочен план е измамна.

    - защо не си задавате въпроса - как образованието да бъде регулирано от пазара? Самият факт, че не давате нито един пример за добра практика сред университетите, за нито едно партньорство между университет и фирми, г-жо Христова, говори за това, че статията ви е до голяма степен, как да се изразя - манипулативна. Да, вие сте Институцията, изпълняваща волята на институциите в Брюксел. Ако ви слушаме, ще въведем модел на висше образование, съответстващ на Европейските стандарти.

    - има ли начин да се даде такава автономия и да се играе внимателно със субсидиите, че на университети без перспектива и без връзка с бизнеса да се закрият? Иначе,вярвам, 'формално' всички ще съответстват на предложения 'модел'

    благодаря, на този който имаше търпението да изчете коментара. На г-жа Христова - успех в усвояването на средствата от ЕК и приемането на законите.



Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK