С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 14 юни 2019, 10:07, 4404 прочитания

Задругата на полуправовата държава

Скоростно приетите от ГЕРБ, ДПС и "Обединените патриоти" промени за отчуждаването на имоти нарушават всички гаранции за защита на частната собственост в конституцията

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Симеон Стойчев адвокат на свободна практика

През месец май в разгара на предизборната кампания за Европейския парламент и в отсъствието на най-голямата опозиционна парламентарна група Народно събрание прие ключови изменения в Закона за държавната собственост (ЗДС) във връзка с режима на отчуждаване на частни недвижими имоти за публични нужди. Въпреки че става дума за едно от фундаменталните права на гражданите – правото на частна собственост, новите текстове бяха приети без обществено обсъждане, без оценка на въздействието и без дебати по същество в правната комисия и в пленарната зала на парламента. Измененията възстановиха разпоредби, вече веднъж обявени за противоконституционни и отменени от Конституционния съд (КС) с Решение № 6 от 2013 г. В допълнение бяха въведени и нови спорни текстове, които допълнително компрометират защитата на частната собственост в България.

Още при приемането на новите текстове стана ясно, че развитието на този казус ще e лакмус тест за бъдещето на правовата държава и защитата на частната собственост в България през следващите години. Към настоящия момент България и нейните институции не издържат тази проверка.


(Полу)частна собственост
Българската конституция прогласява частната собственост за "неприкосновена", а правото на такава за едно от основните човешки права. Ако за юристите е азбучна истина, че фактическата власт върху вещите (владението) е "предната стража" на правото на собственост, то за всеки минимално просветен човек е ясно, че частната собственост е "предна стража" на личната неприкосновеност и свобода, както и условие за ефективно упражняване на всички останали права. Без ефективна защита на частната собственост истинската пазарна икономика е немислима, а съвременна демократична и правова държава - невъзможна. Затова не случайно всички авторитарни и тоталитарни режими в историята погазват първо именно частната собственост, преди да посегнат на личната неприкосновеност и останалите свободи на гражданите. За да предотврати това настъпление на държавата срещу гражданите, българската конституция предвижда строги недвусмислени изисквания за изключенията от "неприкосновена" на частната собственост, а именно за случите, когато принудително се отчуждават недвижими имоти за публични нужди.

Приетите изменения в ЗДС обаче нарушават всички гаранции за защита на частната собственост в случай на отчуждаване, предвидени от конституцията. Докато тя изисква частната собственост да бъде отчуждавана само за публични нужди, измененията в ЗДС предвиждат възможност това да става за задоволяване и за частни, като изграждането на "индустриални зони" и "технопаркове". Докато конституцията предвижда ефектът на отчуждаването да настъпи само след като обезщетението бъде определено окончателно от съда и платено в пълен размер, новите текстове в ЗДС допускат постановяване на предварително изпълнение на актовете за отчуждаване още преди обезщетението да е платено изцяло. Докато конституцията изисква обезщетението да е равностойно на цената на отнетия имот, новите разпоредби на ЗДС въвеждат спорни процедури и методи за определяне на неговия размер.

Тъй като засегнатите граждани не разполагат с правото да сезират КС с искане за отмяната на един противоконституционен закон, те могат единствено да се обърнат към институциите, които са оправомощени да направят това. Това са Министерският съвет, Върховният касационен съд (ВКС), Върховният административен съд (ВАС), главният прокурор, Висшият адвокатски съвет, омбдусманът, прездентът, както и една пета от народните представители. Понеже законите се приемат от мнозинствотото в парламента, което избира правителството и подкрепя политиката му, малко вероятно е то да уважи тяхното искане. ВКС и ВАС от своя страна имат практика рядко да сезират КС, а и не разглеждат дела за отчуждаване на недвижими имоти. Висшият адвокатски съвет също изключително рядко се възползва от това си правомощие, и то след дълги месеци обсъждане. Така гражданите могат да получат ефективна и навременна защита срещу един противоконституционен закон само от президента, парламентарната опозиция или омбудсмана.



(Полу)ветото
Отявлената противоконституционност на новите текстове на ЗДС, както и протестите на засегнати граждани, подтикнаха президентa Румен Радев да наложи вето - ден след проведените европейски избори, на 27 май. Тъй като конституцията не допуска налагането на частично вето от страна на държавния глава, законът се връща изцяло за ново обсъждане. В мотивите към решението си президентът всъщност изразява съгласие с голяма част от противоконституционните текстове, като приветства законодателните промени и изрично изразява своята подкрепа за целите, които те преследват.

Независимо, че се позовава именно на Решение на КС № 6/2013, ветото на президента не критикува нито предварителното изпълнение на актовете за отчуждаване и обезсмислената съдебна защитата на правата на гражданите, нито текстовете, с които се заобикаля изискването за предварително изплащане на пълно обезщетение, нито новите разпоредби, предвиждащи спорна процедура за определяне на стойността на обезщетението. Президентът изразява несъгласие единствено с текстовете, които предвиждат отчуждаване на имоти, които впоследствие могат да бъдат използвани не за публични, а за частни нужди, както и с едно от условията, при които се допуска предварително изпълнение на акта за отчуждаване, въпреки че конституцията напълно забранява тези актове. По този начин президентът мълчаливо подкрепи останалите нови противоконституционни текстове от ЗДС.

(Полу)опозицията
В деня, в който президентът обяви своето вето, правната комисия на парламента насрочи незабавно заседание за следващия ден - 28 май. На него ветото беше отхвърлено с единодушие, а текстът беше внесен за гласуване в пленарна зала за следващия ден - 29 май. Там ветото на президента също беше отхвърлено и също с единодушие от депутатите на ГЕРБ, "Обединени патриоти" и ДПС. Въпреки че бяха обявили, че ще се завърнат в Народното събрание след изборите за ЕП, депутатите на БСП не присъстваха на това заседание и по този начин пропуснаха и възможността да защитят конституционните права на гражданите. Следва да се подчертае, че цялата извънпарламентарната опозиция демонстрира същата пасивност към това посегателството върху частната собственост. Омбудсманът, която често заема позиции по сходни теми, този път също запази мълчание.

(Полу)сезирането на КС
След скоростното отхвърляне на ветото от парламента и в деня, в който измененията в ЗДС бяха публикувани в Държавен вестник – 4 юни, пресслужбата на президента съобщи, че държавният глава е сезирал КС с искане за отмяна на спорните законодателни текстове, отстоявайки "своята позиция, изразена с наложеното вето върху законовите разпоредби." За съжаление обаче това не отговаря напълно на истината. Неговото искане има още по-малък обхват дори от изложените във ветото мотиви. Държавният глава е сезирал КС единствено по отношение на възможността имоти да бъдат отчуждавани за частни нужди. Той е отстъпил от позициите във ветото си и окончателно изразява мълчаливо съгласие с останалите противоконституционни изменения в ЗДС.

(Полу)предизвестен провал
Така след точно три седмици след приемането им от управляващото мнозинство противоконституционните текстове в ЗДС влязоха в сила. Тъй като те ще се прилагат за всички заварени отчуждителни процедури, старият режим, установен с Решение на КС № 6/2013, вече е напълно отменен, а текстовете от конституцията за защита на частната собственост от държавно посегателство – лишени от съдържание.

Хрониката на този институционален сблъсък демонстрира нагледно дефектните механизми за защита на основните права, заложени още при създаването на новата българска конституция. От една страна, конституцията прогласява върховенството си и поставя контрола за конституционосъобразност на законите в ръцете на КС. От друга обаче ограничава достъпа до КС до малко на брой предимно политически институции. В България няма индивидуална конституционна жалба и гражданите не могат да се обърнат директно към КС, когато техните права са нарушени. ВКС и ВАС имат правомощието да сезират КС, но делата за отчуждаване на недвижими имоти са изключени от тяхната юрисдикцията. От своя страна административните съдилища, които разглеждат такива дела, са лишени от правомощието да сезират КС - за разлика от всички други европейските държави със сходно конституционно устройство.

Така ефективният контрол за конституционосъбразност на законите е оставен почти изцяло в ръцете на политическите институции и когато те откажат да сезират КС, основните права на гражданите се оказват на практика без защита - въпреки формално прогласеното върховенство на конституцията, тя се оказва лишена от механизми да ги защити навременно и ефективно.

Капитал брой 24

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Изборите: Технология на подчинението
  • Ще стигне ли военният бюджет за всички
  • А1 и НАП: Развален телефон за 80 млн. лв.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Фискалната децентрализация не значи по-високи данъци Мнения Daily - Фискалната децентрализация не значи по-високи данъци

И още: По-добре авторитарни лидери, само мир да има; Какво е за патриотите мажоритарен вот

22 юли 2019, 888 прочитания

Предупредителни камбани за Ердоган 1 Предупредителни камбани за Ердоган

Три години след опита за преврат

19 юли 2019, 5944 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Защо депутатите* и за чеп за зеле не стават

Промените за Черноморското крайбрежие нарушават права на гражданите и затрудняват множество законни бизнеси

Фандъкова forever

Дори кметът на София да остане на власт, ГЕРБ ще има проблем с мнозинството в общинския съвет

Трусовете на продуцентския пазар

Новият телевизионен сезон започва без някои ключови предавания

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Чичо Томасовата България

Американският писател Томас Макгонигъл за спомените от НРБ и романа си за Никола Петков

Бързи, смели, бременни

За остарелите представи и новите проучвания, които доказват ползите от физическата активност и по време на беременността