Лошата икономическа политика не води до загуба на властта

Саймън Джонсън Sloan School of Management към Масачузетския технологичен институт, в анализ за "Проджект синдикейт"

Когато гневът расте в резултат от икономическата несигурност, на популистите им е по-лесно да обвиняват експертите, учените, пресата и имигрантите.

За да се победи популизмът, е нужно да се проумее една фундаментална реалност, свързана с него: лошата икономическа политика вече не води непременно до загуба на власт.

Всъщност е напълно възможно точно обратното - безотговорните популисти да засилят шансовете си да бъдат преизбрани с все по по-необуздани и невъзможни обещания, причинявайки още повече икономически щети.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Как стигнахме до тази ситуация и какви стъпки можем да предприемем, за да я избегнем в бъдеще? Заради мощните структурни икономически фактори през последните десетилетия - включително автоматизацията, търговията и финансовата криза, много хора започнаха да се чувстват пренебрегнати и дори пожертвани от онези, които са имали контрол над икономическата политика. И когато на власт дойдат антисистемни популисти, те прилагат политики, които създават несигурност и обезкуражават инвестициите. По-малко инвестиции означават по-нисък икономически растеж и по-малко добри работни места - обикновено това би довело до механизъм за обратна връзка, с който на правителството ще му бъде потърсена сметка - най-малко на следващите избори. Популистите обаче ефективно заобикалят този механизъм, като насаждат убеждения, че медиите са пристрастни, експертите винаги грешат, а фактите не са факти. И колкото повече хората са ядосани, толкова по-лесно е да ги накараш да повярват в тези неща.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Брекзит е добър пример. Ако не се интересувате от икономически данни или не им вярвате (както и на това, което един заслужаващ доверие анализатор може да каже) и сте в Обединеното кралство през следващите 12 месеца, вероятно ще изпитате на собствения си гръб следния сценарий: Новото консервативно правителство се оттегля без споразумение от Европейския съюз, което ще навреди на търговията и ще обезсърчи фирмите да инвестират във Великобритания. Или безработицата ще нарасне, или ще има по-малко добри работни места - или и двете. Но дали избирателите ще обвиняват правителството? Вероятно не, тъй като гневът расте в резултат от икономическата и финансовата нестабилност и следователно на правителството ще му бъде по-лесно да обвинява ЕС, експертите, учените, пресата и имигрантите. И политиците, които ще са най-отговорни за бедствието, произтекло от Брекзит, всъщност могат да се възползват от него на изборите.

В Индия хиндуистките националисти на премиера Нарендра Моди всъщност увеличиха парламентарното си мнозинство на последните избори въпреки неуспеха на правителството да изпълни обещанията си към избирателите. А в САЩ президентът Доналд Тръмп, следвайки подобна стратегия, може да бъде преизбран. Намерението на Тръмп да обяви тотална търговска война на Китай ще има негативни последици за американската икономика и се предполага, че това би се отразило най-вече върху подкрепата за него сред избирателите, които са заинтересовани от достъпа до експортни пазари - каквито са например високопроизводителните американски фермери. Вместо това изглежда, че подкрепата за Тръмп се задържа именно в селските райони, както и в други части на неговата електорална база. Тарифите са данък върху потребителите и също така вредят на местните фирми, които използват чуждестранни ресурси. Въпреки това популистите в САЩ и на други места приветстват протекционизма в различните му форми. Ако това забави икономиката, както почти винаги се случва, гласоподавателите ще се ядосат - и ще станат по-лесни за "обработване".

Единственият начин да се прекъсне този кръг е с политики, които стигат до основата на проблема - създаване на по-добри работни места там, където са необходими. В нашата книга Jump-Starting America за случая със САЩ с Джон Грубър предлагаме увеличаване на публичното финансиране на научноизследователската и развойната дейност и създаването на нови иновационни центрове в цялата страна. Те ще произведат нови идеи и продукти, а такива иновации постоянно подкрепят икономическия растеж. Съществуващите иновационни центрове, като например залива на Сан Франциско и Бостън, вече са претъпкани и скъпи. САЩ имат много талантливи хора на много различни места - идентифицирахме над 100 значими града, които биха могли да станат иновационни центрове.



Версиите на тази идея ще работят и в други относително богати страни като Великобритания или Западна Европа по-общо.

Натискът за укрепване на инфраструктурата за наука може да повиши производителността и да създаде база за по-широко споделен просперитет.

Разбира се, това не е единствената конструктивна стъпка, която може да се предприеме. По-доброто обучение трябва да бъде достъпно както за младите хора, така и за всеки, който трябва да се насочи към друга професия в резултат на автоматизацията. Преодоляването на популисткия парадокс и предотвратяването на свързаната с него икономическа спирала надолу изискват политики за създаване на повече добри работни места навсякъде. Изработването на такива политики е обещание, което политиците наистина могат да изпълнят и което защитниците на либералната демокрация вече не могат да си позволят да избягват.