С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 5 юли 2019, 13:39, 5872 прочитания

Законът "Назначете ме за милионер"

Новите промени за концесиите на плажовете

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Тома Белев председател на Асоциацията на парковете в България, във фейсбук
Дали парламентът ще наруши европейските норми в полза на десетина бизнесмени тепърва ще разберем.

Ако смятате, че вълшебните времена, когато държавата назначаваше милионерите с една промяна в закона, са изчезнали, се лъжете. На 24 юни Министерският съвет внесе в парламента ново предложение за изменение на Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК).

Законопроектът предвижда изваждане на концесионните процедури за плажове от обхвата на Закона за концесиите и връщането им обратно в ЗУЧК - две години и половина след като бяха извадени от него.


Трябва да напомним, че новият Закон за концесиите беше приет на 1 декември 2017 г. след заплаха за наказателна процедура срещу България заради неотразяване на изискванията на Директивата за концесиите на ЕС от 2014, която трябваше да бъде транспонирана в националните законодателства до 18 април 2016 г.

Предложението от Министерството на туризма предвижда по-бързи и лесни процедури за концесиониране, без спазване правилата на директивата за концесиите, защото според правителството концесиите на плажовете не попадали в обхвата й, както са мислили през 2017 г в Министерския съвет и Народното събрание.

Новите правила в ЗУЧК почти повтарят отменените, като позволяват една концесионна процедура да започне и завърши експресно в рамките на три месеца. Вносителите посочват, че концесионирането на плажовете не представлява трансгранична концесия, каквито според тях били предмет на директивата. Според тях "българският законодател неоснователно приравнява концесиите с без трансграничен интерес на концесиите с трансграничен интерес".



В директивата не се среща терминът трансгранична концесия, а терминът трансграничен интерес се споменава само на едно място, като е посочено, че единствено преминаването на един общ праг (5 186 000 евро), който представлява общия оборот на концесионера, може да отразява неговото наличие и директивата е задължителна за всички концесии за строителство и услуги, които го надвишават.

В мотивите се обяснява как едва 3% (2% на друго място) от потенциалните концесии на плажове у нас биха преминали прага от 5.186 млн. евро, или 10 144 299 лв., на директивата. Интересно е как са го изчислили, защото, разглеждайки концесиите на плажове през 2017 и 2018 г., които са общо 31, едва 7, или 22%, са отдадени при прогноза приходите за целия й период да са по-малко от прага на директивата. В надвишаващите прага концесии попадат плажовете "Слънчев бряг централен" с 253 млн. лв. очаквани приходи за 20 години концесия, "Златни пясъци" с 214 млн. лв. за 20 г. , "Албена" – 184 млн. за 15 години, и т.н.



На второ място сред мотивите се откроява "гениалното" умозаключение, че държава като възложител на концесия на морски плажове не е посочена в приложение II на директивата. Посоченото приложение всъщност разглежда само част от възможните възложители по директивата, свързани със специфични дейности и организации. Министерствата, възлагащи концесии, попадат в друг член на директивата под термина възлагащ орган.

На трето място вносителят споделя, че в директивата макар и да има концесия за услуга, не е споменато изрично, че има концесия за услуга върху морски плаж и даже не е споменато изобщо за морски плажове. Директивата не изброява изрично всички възможни услуги, за които важи, а просто дава определение. Според нея "концесия за услуги" означава възмезден договор, сключен в писмена форма, чрез който един или повече възлагащи органи или възложители възлагат предоставянето и управлението на услуги на един или повече икономически оператори, като възнаграждението за това се състои само от правото на използване на услугите, предмет на договора, или от това право в съчетание с възнаграждение.

Всъщност нашата родна концесия за услуги върху плажа си е просто комбинация от услуги по отдаване под наем на плажни принадлежности и осигуряване на храна,
които си попадат категорично в обхвата на директивата.

Въпросът е защо се рискува с нова наказателна процедура. Отговорът може би се крие в един параграф от преходните и заключителни разпоредби, даващ възможност обявените конкурси по реда на отменените през 2017 г. текстове в ЗУЧК да се довършат по тогавашния ред – който си е осигурил тогава добра процедура, да си я довърши.

Ако погледнем общите данни на 31 сключени по този ред договори, концесионерите се очаква да получат 1.6 млрд. лв. за целия период на концесията срещу скромни инвестиции за 31 млн. лева и концесионни плащания от 165 млн. лева. Ако се спазва европейската директива обаче, концесиите не могат да бъдат по-дълги от 5 години заради липсата на големи инвестиции от страна на концесионера.

Точно тези 31 договора са изключително интересни. Концесионното плащане в тях е посочено като процент от приходите от дейностите на плажа (роялти) и варира между 1.1% за плаж "Дюни-юг", концесиониран от "ГБС турс" ЕАД, и 2% за плаж "Приморско-север", концесиониран от "БУЛ ПРИМ ГРУП", която фирма вестник "Банкеръ" свързва с ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК и Младен Михалев-Маджо. На другата страна са плажовете на курортен комплекс "СВ. св. Константин и Елена", чийто концесионер ще плаща между 13.1 и 15.5 % от приходите си.

Като цяло тази законодателна инициатива ще доведе до назначаването на няколко нови милионери с гарантирани от държавата приходи и права както върху крайбрежната плажна ивица, така и върху част от Черно море. Ако се спазва директивата за концесиите, те не могат да бъдат по-дълги от 5 години заради липсата на големи инвестиции от страна на концесионера. Дали Народното събрание ще си позволи да прескочи европейските норми в полза на десетина бизнесмени, тепърва ще разберем.

Капитал - брой 27

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Битката за постовете в ЕС
  • Държавата се триуми за концесионера на летище София
  • Раждането на хъба "Балкан"

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Колко надпартийна би била Мая Манолова 2 Мнения Daily - Колко надпартийна би била Мая Манолова

И още: Местните избори като спирачка на реформите; Кои инвеститори са за предпочитане

15 юли 2019, 1920 прочитания

Мнения Daily: Проблемите в модела за демонополизация на здравната каса 1 Мнения Daily: Проблемите в модела за демонополизация на здравната каса

Реализирането на предложенията в предлагания вид е предпоставка за задълбочаване на хаоса в здравеопазването

14 юли 2019, 1754 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Бюджетният излишък крие рискове

И още: Изборът на Кошлуков е отдавна замислен сценарий; Защо Путин обвинява Запада в "морален упадък"

Защо се срина морският туризъм

Сезонът се движи с намаление от 20%, а туристическото министерство закъснява с мерките за следващото лято

Великанът на входа на София

Рибният бизнесмен Петко Русинов инвестира в жилищна сграда с 31.5 хил. кв. м РЗП до Околовръстното в "Младост 4"

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Тарантино и другите

По-интересните заглавия от ваканционния афиш

Да снимаш Пабло

"Пикасо – погледът на фотографа" в Барселона разказва чрез снимки личния живот и творческия процес на Пабло Пикасо