Предупредителни камбани за Ердоган

Три години след опита за преврат

Турският президент по време на церемонията на 15 юли за тригодишнината от опита за преврат срещу него.
Турският президент по време на церемонията на 15 юли за тригодишнината от опита за преврат срещу него.    ©  MURAD SEZER
Турският президент по време на церемонията на 15 юли за тригодишнината от опита за преврат срещу него.
Турският президент по време на церемонията на 15 юли за тригодишнината от опита за преврат срещу него.    ©  MURAD SEZER
Джан Дюндар в коментар за "Дойче веле"
Маневрите, довели до тоталната власт на турския президент, затъват в калта.

По време на опита за преврат турският президент Ердоган го нарича "дар от Аллах", защото ще послужи за "прочистването" на армията. "Прочистването" се разпростира обаче срещу всички противници на Ердоган. Той стартира свой контрапреврат, въвеждайки извънредно положение. Орязва правомощията на парламента, на правителството, дори на правосъдието и започва да изгражда система, в която цялата власт се концентрира в ръцете му.

Всички опоненти се превръщат във врагове. Уволнени са над 125 000 държавни служители, полицаи, учители, съдии, адвокати и университетски преподаватели, закрити са 1500 организации, опозиционните медии са подложени на цензура или направо закрити, много журналисти са със запушена уста.

Но парламентарната власт на неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) не е достатъчна, поради което Ердоган взима съдбоносно решение: съюзява се с десните екстремисти от Партията на националистическото действие (ПНД) в т.нар. турско-ислямски синтез. Тъкмо този съюз успява през 2017 г. да демонтира стогодишната парламентарна демокрация в Турция, превръщайки я в президентска република.

Оттук нататък извънредното положение вече не му трябва - то става част от турската нормалност. Ала тази история още не е завършила. Защото политиката на Ердоган доведе до сплотяването на демократичен фронт срещу него. Наред с това Турция влезе в икономическа криза, а унищожаването на контролните механизми създаде условия за разхищения и корупция.

Така повечето маневри на турския президент затънаха в калта. Администрацията се оказа парализирана, сред населението се надигна несигурност. След масовите уволнения Ердоган тъй и не успя да намери способни бюрократи. Не дадоха плодове нито усиленият полицейски контрол, нито решението му да направи зет си министър на финансите, нито пък агресивните кампании срещу американци, християни, гюленисти или кюрди.

На местните избори тази пролет Ердоган претърпя болезнени загуби в големи градове като Истанбул и Анкара, които четвърт век бяха под негов контрол. И докато опозицията се обединяваше, в неговата собствена партия се появи разлом. Три години след опита за преврат Ердоган чува не фанфари, а предупредителни камбани.

Още от Капитал