От друга страна, увеличената продължителност на живота заедно с намаляването на раждаемостта и емиграцията, поставят региона под сериозен натиск. И той все повече ще затруднява пазара на труда, правителствените ресурси и икономическия растеж.

Ново изследване на МВФ, което публикуваме днес (15 юли - бел. ред.), прогнозира, че населението в региона с изключение на Турция ще намалее с 12% до 2050 г. поради застаряването и миграцията. Свиването на работната сила вероятно ще бъде още по-голямо - с 25% през следващите три десетилетия. Това означава, че работещите ще трябва да подкрепят над двойно повече възрастни хора, отколкото сега.

Тези демографски предизвикателства могат значително да забавят икономическия растеж. Намаленото предлагане на работна ръка и по-ниската производителност на по-възрастните работници, заедно с по-големия натиск върху публичните финанси, може да струва на държавите около 1% от БВП годишно.

Това ще забави също и сближаването на доходите. Докладът ни изчислява, че при липса на демографски натиск БВП на глава от населението в региона би могъл да достигне 74% от западноевропейските нива през 2050 г. - спрямо 52% през 2020 г. Демографският фактор обаче намалява прогнозата до само 60%.

Тази картина прилича на демографския преход в Япония, който започна преди десетилетие. Районът на Централна, Източна и Югоизточна Европа обаче е изправен пред този натиск на по-ранен етап от развитието си. При подобна ситуация средните доходи на глава от населението в Швеция, Норвегия или Германия са близки до нивата в САЩ. За разлика от тях обаче икономиките в региона стигат до този критичен момент с наполовина по-нисък доход.

Държавиге от региона са изложени на риск от остаряване, преди да станат богати. Как политиците да се справят с тези предизвикателства? Разбира се, приоритетите и решенията ще са различни, но бих искал да предложа три отговора за смекчаване на последиците.

Някои страни вече избраха да отговорят на недостига, като подкрепят наемането на повече чуждестранни работници. Имиграцията е политически избор, но отхвърлянето й поставя под по-голямо натоварване други политики. Увеличаване на работната сила би могло да дойде и с насърчаване на повече жени и по-възрастни хора да се включат в пазара на труда.

Сегашното участие на жените в региона е с почти 10 процентни пункта по-ниско от средното за Западна Европа. Привличането на повече жени в работната сила ще изисква повече инвестиции в детски заведения, договори за непълно работно време и гъвкави работни условия.

Политиците могат да обмислят повишаване на пенсионната възраст и да гарантират, че пенсиите са съответстващи на труда. Но също така, за да останат по-възрастните в работната сила, здравните политики трябва да се подобрят.

Нашето изследване установява, че само тези две мерки не могат да компенсират драматичния демографски преход. Трета област, която би могла да спомогне за преодоляването на ефектите от него, са технологиите. Ефективното им използване вече е реалност в региона, където много фирми са приели автоматизацията. Процентът на роботизация в Унгария, Полша, Словения и Словакия е доста над този в други икономики със средни доходи и тази тенденция ще продължи. Словакия вече има 2.5 робота на 1000 работници, което е половината от съотношението в Германия. А Международната федерация по роботика предвижда 21% годишен ръст на доставките на роботи в региона до края на това десетилетие. Този интензивен процес на автоматизация се случва не само в автомобилната индустрия, но и в хранително-вкусовата промишленост, както и в сектора на науките за живота.

Районът на Централна, Източна и Югоизточна Европа е водещ в автоматизацията сред страните със средни доходи. Но за да се гарантира, че тази потенциално разрушителна сила няма да повлияе негативно на пазара на труда, са нужни подходящи политики. Две групи мерки са от решаващо значение за технологията да бъде част от решението на демографските проблеми на региона:

- Инвестиции в човешкия капитал и подобряване на благосъстоянието. Това означава цялостна реформа на образователните системи и значителни инвестиции в схеми за учене през целия живот и преквалификация. Тези мерки трябва да бъдат съчетани с политики, които предотвратяват постоянното изтичане на мозъци от региона.

- Подобряване на управлението и инфраструктурата и модернизиране на регулациите. По-добрите институции могат да привлекат някои от най-образованите хора, които са напуснали. Заедно с модерните регулации и по-добрата инфраструктура по-доброто управление може да помогне на бизнес средата, да насърчи иновациите и по-широкото споделяне на ползите от технологиите.

В заключение: няма съмнение, че страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа са изправени пред обезсърчаващо демографско предизвикателство. То ще изисква силни и творчески отговори, които ще се различават в отделните страни. Някои от тях вече работят по намиране на ефективни решения.