Ще се опитам да го обясня с пример за супермаркетите с онези автоматизирани машини, така че вече не е нужно да купувате от човек. Просто сканирате продукцията си, плащате за нея и след това излизате, без някой да проверява дали сте платили за това, с което сте излезли. Има проучвания, че тази система увеличава кражбите близо двойно. Просто защото става лесно. За много богати и силни хора, особено от места като Русия или Нигерия, да откраднат толкова много пари по същия начин е станало лесно. Те могат да излязат от "супермаркета", без никой да им проверява продуктите.

Международната финансова система и офшорните финансови центрове им осигуряват отворената врата, през която могат просто да излязат от своите страни с толкова пари, колкото искат, да ги скрият и след това да ги харчат безпроблемно. Парите на глобализацията са транснационални. Те съществуват навсякъде и никъде и това е проблемът. Движат се свободно от държава в държава за разлика от законите и прилагащите ги органи. Ако сте много богати, можете да сложите парите си където пожелаете. Това означава - където ще бъдете обслужени най-добре и без особен интерес към произхода им.

И не съм убеден, че нещата могат лесно се променят. Имаше спорадични опити за координиране на глобалните усилия за борба с тази вълна от пари, но това изисква държавите и най-вече богатите да си сътрудничат, да хармонизират своите разпоредби, да се отрекат от тези мръсни пари, да закрият дупките, които те намират на нашите имотните пазари. Но е много трудно да се види някакъв признак за това. Политическите промени само в Обединеното кралство и САЩ напоследък го правят значително по-малко вероятно да се случи сега, отколкото, да речем, преди пет години.

Понастоящем не съм оптимистично настроен, че ще се появи някакво глобално движение, което би променило радикално борбата с тези пари. Разбира се, неприятно е, ако сте от Лос Анджелис, Ню Йорк или Лондон и не можете да си позволите да си купите къща, защото навлезлите чужди пари са изтласкали цените извън обсега на възможностите ви. Но истинските жертви са в страни като Афганистан, Нигерия, Русия или Венецуела, където са откраднати толкова много пари, че целият механизъм на държавата е превърнат в машина за плячкосване.

Един от окуражителните процеси от последните 10 години беше, че след глобалната финансова криза правителството във Вашингтон работеше много усилено, за да се справи с офшорната финансова индустрия. Положени бяха много усилия Швейцария да отвори непрозрачната си банкова система, данъчни убежища като Бахамските или Каймановите острови бяха притиснати да спрат да предлагат възможности на много американци да избягват плащането на данъци. Но ироничният ефект от това е, че парите, които бяха скрити в Швейцария или на Бахамите, започнаха да идват в САЩ.

Сега, ако сте американец и искате да скриете парите си някъде, опасявам се, че ще е трудно. Но ако сте чужденец, най-доброто място за това е Америка.

Налице е ясна тенденция за анонимно притежание на пари от чужбина в места като Невада или Уайоминг, Южна Дакота, Аляска, Делауеър и т.н. Не е преувеличено да се каже, че САЩ са новият даже супер данъчен рай - с потенциала, за който предишните данъчни убежища можеха само да мечтаят.

Когато една демокрация се трансформира в клептокрация, когато правителството и длъжностните лица заемат постовете си само за да крадат колкото могат, това е провалена държава. Те просто ще продължават да крадат все повече и повече и това неизбежно ще лишава обществената инфраструктура и обществените услуги от ресурсите, които са им нужни, за да си вършат работата. Тези клептократични режими са откраднали толкова много пари, че вече не могат да функционират като правителство.

Венецуела е идеален пример за това. Под слоя на политиката виждаме една по-дълбока форма на бизнес. Дълго време Венецуела и Съединените щати водят война на думи, като венецуелското правителство обвинява американското, че е източникът на зло и на империализъм, но венецуелският елит инвестира парите си във недвижимите имоти във Флорида. Използват САЩ за всяване на страх и осигуряване на подкрепа, но не вярват на нищо от това. Това е нещо, което плутокрациите правят навсякъде. В Русия Владимир Путин твърди, че страната е антизападна сила, но всичките му приятели влагат парите си в Лондон, Ню Йорк или във Франция. Те са силно интегрирани в доминираната от Запада финансова система, представяйки се за нейна алтернатива. Това е част от начина, по който клептокрациите работят - с популистки послания и насаждане на омраза към чужденците, докато тайно се занимават с "бизнес както обикновено".

Стотици милиарди или може би около трилион долара всяка година се крадат от най-бедните страни в света и се съхраняват на място, което наричам Moneyland - тайната страна на много богатите и могъщи хора.

В Лондон заимствахме обиколката на туристическите забележителности и организирахме с автобус обиколка на клептокрацията - къщите на видни места на най-големите мошеници в света. Започваме от брега на Темза точно до парламента, където руски вицепремиер разполага с много луксозен дуплекс апартамент. Имаме областни управители от Нигерия, много украинци, казахи, азери, анголци, египтяни, либийци, бахрейнци, пакистанци. Лондон и Ню Йорк вероятно са столиците - близнаци на Moneyland - където най-могъщите измамници в света искат да дойдат и да донесат парите си. Те обичат да купуват луксозни имоти.

Идеята на тази обиколка е да покаже, че корупцията не е нещо, което се случва другаде. Местата, на които се харчат откраднатите пари, също са корумпирани. Тези пари не стават други само защото са преминали през финансовата система - същите са. Към обиколки беше проявен голям интерес, включително от политици, медии и НПО. Мисля, че успяхме да помогнем за по-доброто разбиране за ролята на Лондон в световното пране на пари. Бихме искали някой ден да направим такива обиколки в Ню Йорк, в Маями и в Лос Анджелис.

В известен смисъл Лондон става по-малко удобно място за такива пари, имаме нови правни инструменти срещу тях. Но световните клептократи все още гласуват с краката си, идвайки тук. Все още купуват имоти, яхти, изящни изкуства и т.н. Имаме още много работа, не сме свършили.