Сблъсъкът между климата и търговията

Илюстрация Глобалният капацитет на енергията от въглища продължава да нараства, тъй като Китай и Индия строят такива централи по-бързо, отколкото САЩ и Европа ги спират Увеличаване Глобалният капацитет на енергията от въглища продължава да нараства, тъй като Китай и Индия строят такива централи по-бързо, отколкото САЩ и Европа ги спират [Shutterstock] Смаляване

Жан Писани-Фери, френски икономист и експерт по публични политики, в анализ за "Проджект синдикейт"

Без стратегия на ЕС с необорими аргументи за климатичните действия ще настъпи обратна реакция с грозни политически последици.

Европейският съюз има много малък принос за климатичните промени, на които сме свидетели. Съвкупният дял на страните членки в глобалните емисии на въглероден диоксид е намалял от 99% преди два века до под 10 на сто в наши дни (на годишна база). И този дял би могъл да падне до 5% към 2030 г., ако ЕС изпълни целите, обявени от новия председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Но докато ЕС си поставя нелеката задача да намали годишните си емисии с 1,5 млрд. тона до 2030 г., останалата част от света вероятно ще ги увеличи с 8,5 млрд. тона. Следователно средната глобална температура ще продължи да се повишава, вероятно с 3 градуса по Целзий или повече до 2100 г.

Така че, каквото и да прави Европа, няма да спаси планетата. Но как се справя с това проклятие ще има решаващо значение. Планът на Фон дер Лайен неизбежно ще струва работни места, ще редуцира богатството, ще намали доходите и ще ограничи икономическите възможности, поне първоначално. Без стратегия на ЕС, базирана на необорими аргументи за необходимостта от действия, ще настъпи обратна реакция с грозни политически последици.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Какво може да приеме Европа? Едната възможност е да се превърне в глобален лидер, давайки пример за изграждане на щадящ околната среда модел на развитие, който другите да последват. Лидерството чрез пример обаче е малко вероятно, затова Европа би могла да развие конкурентно предимство в новите зелени технологии, продукти и услуги. Има окуражаващи знаци за това: цената на слънчевите панели пада по-бързо от очакваното, а възобновяемите енергийни източници са по-конкурентни, отколкото се смяташе преди десет години. За съжаление обаче Европа не успява да превърне климатичната си политика в индустриално лидерство. Повечето слънчеви панели и електрически батерии се произвеждат в Китай, чийто единствен сериозен конкурент да Съединените щати. Оставащият коз в ръцете на Европа е размерът на нейния пазар, който все още представлява около 25% от световното потребление. Тъй като никоя глобална компания не може да си позволи да го игнорира, ЕС е и основна регулаторна сила в области като защитата на потребителите.

ЕС може да заложи на това, че неговият силен ангажимент за декарбонизация ще накара фирмите да насочват изследванията и инвестициите си към зелени технологии. Дори и ако други държави не си поставят амбициозни цели, пренасочването на достатъчно инвестиции в тази посока ще направи екологичното развитие по-достъпно за всички страни. Сегашният напредък очевидно е недостатъчен, за да ограничи глобалните емисии и да задържи глобалното затопляне до 2°C над прединдустриалните нива, както предвижда Парижкото споразумение

Например глобалният капацитет на енергията от въглища все още продължава да нараства, тъй като Китай и Индия строят такива централи по-бързо, отколкото САЩ и Европа ги спират. А и Европа не разполага с инструменти, които биха могли да направят прехода й към въглероден неутралитет икономически и политически устойчив. В обръщението си към Европейския парламент Фон дер Лайен обеща да да подкрепи въвеждането на граничен данък, чиято цел е да ограничи въглеродно изтичане, т.е. преместване на въглеродно интензивни производства извън ЕС, така че да се избегнат европейските правила за опазване на околната среда. Такъв данък ще коригира нарушенията на конкуренцията и и докато все още липсва обвързващо споразумение за климата, има икономически смисъл. Но въвеждането му ще срещне съпротива. Развиващите се страни и САЩ (освен ако не промени курса си) ще представят мярката като протекционистка агресия. И вече разпадащата се глобална търговска система ще претърпи нов шок.



Ироничното в случая е, че новите лидери на ЕС, които твърдо подкрепят отворените пазари, вероятно ще предизвикат конфликт между опазването на климата и свободната търговия. Но този сблъсък е неизбежен. И от това как ще бъде управляван зависи съдбата както на глобализацията, така на климата.