Сингапурската конвенция: важна стъпка в развитието на световната медиация
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сингапурската конвенция: важна стъпка в развитието на световната медиация

Конвенцията беше отворена за подписване на 7 август в Сингапур

Сингапурската конвенция: важна стъпка в развитието на световната медиация

За бизнеса директното изпълнение на споразумението от медиация ще е много по-бързо и по-евтино от съдебните спорове

3874 прочитания

Конвенцията беше отворена за подписване на 7 август в Сингапур


Дима Александрова е адвокат и медиатор на свободна практика, основател на правната кантора AdimaLaw. Треньор на студентски отбори по състезания по право.

Китай, САЩ, Южна Корея и Индия и още 42 държави пoдписаха в началото на месеца в Сингапур Конвенция на ООН за международни споразумения, постигнати с медиация. Голяма част от останалите държави, подписали международния договор, са развиващи се страни. Идеята на конвенцията е да даде повече сигурност на бизнеса и инвеститорите, като направи по-лесно изпълнението на трансгранични споразумения, сключени в процедура по медиация. Тя е регулативен отговор на нуждите, които поставят масирани инициативи като китайската "Един пояс, един път" за създаване на глобални търговски и инфраструктурни мрежи.

Основно предимство: Директното изпълнение на споразумението от медиация

Сингапурската конвенция ще даде повече гаранции за бизнеса, тъй като носи по-голяма правна сигурност за изпълнение на договореностите. В процедурата по медиация страните сами решават спора си с помощта на медиатор. Следователно директното изпълнение на споразумението, постигнато чрез медиация, представлява пряко изпълнение на волята на спорещите и е много по-бързо и по-евтино от съдебните спорове.

Очакванията на държавите, станали страни по конвенцията, са чрез нейното прилагане да повишат атрактивността си като място за развиване на бизнес. Доколкото правната рамка се счита за едно от основните условия за привличане на инвеститори, така ратифицирането на международния договор се превръща в своеобразна реклама за правната сигурност в една държава. Не на последно място конвенцията утвърждава медиацията като алтернатива на съда, което е ефективна панацея за държави с компрометирана съдебна система.

Конвенцията, подписана в Сингапур, е подготвяна в продължение на няколко години от Комисията по международно търговско право на ООН (UNCITRAL). Тя влиза в сила шест месеца след като бъде ратифицирана от поне три държави. Основната цел е да се създаде инструмент за прилагане на международен режим към изпълнението на споразумения, постигнати в медиация, подобно на Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на арбитражни решения.

България и Европейският съюз (ЕС) засега няма да бъдат страни по конвенцията. Въпросът, който трябва да се реши, е дали съюзът да стане страна като цяло, или всяка отделна държава членка трябва да я ратифицира поотделно.

Ако България стане страна, това би подобрило нейния инвеститорски рейтинг и би гарантирало лесно, бързо и ефективно решаване на спорове чрез директно принудително изпълнение на доброволните споразумения.

Проучвания показват, че страните по търговски споразумения предпочитат процедура за решаване на спорове, която предлага изпълняемост на финалния акт, затова основната пречка пред по-широка употреба на медиацията по международни спорове е изпълнението. Сингапурската конвенция решава именно този проблем. Благодарение на този международен договор при липса на доброволно изпълнение изправната страна може да получи директно изпълнение въз основа на споразумението, сключено чрез медиация, без да е необходимо да се прибягва до съд или арбитраж. Или, казано на правен език, то се превръща в изпълнително основание.

До този момент споразумението от медиация представляваше договор. Страните често го спазваха доброволно, тъй като специфика на процедурата е да се постига взаимоизгодна договорка, която и двете страни са склонни да изпълняват. На практика няма губеща страна, както е при арбитража или съдебния спор. Възможно е обаче една от страните да не изпълнява договорката.

В такъв случай изправната страна има нужда да потърси принудително изпълнение. Досега това основно се случваше със завеждане на иск в съответните съдилища или пред арбитраж и впоследствие с търсене на принудително изпълнение на решението. Това можеше да стане и в друга държава, различна от тази, в която е водено делото. Това обаче може да е дълъг и скъп процес. Най-общо казано, благодарение на конвенцията споразуменията от медиация ще бъдат третирани като арбитражните решения сега. Тя придава на споразумението сила като на съдебно решение.

Сингапурската конвенция улеснява изпълнението на споразумения по международни търговски спорове - така вместо да води съдебни или арбитражни дела, всеки може да търси изпълнение и да го получи, като се обърне към съответния компетентен орган в държава, която е страна по международния договор. Процедурата изисква да се представи стпоразумение, подписано от страните по спора, и доказателство, че то е постигнато в резултат на медиация. Достатъчно е държавата, където се търси изпълнението, да е страна по конвенцията. Във всяка държава има определен компетентен орган и този орган ще изпълни споразумението, освен ако не е налице някое от основанията за отказ.

Обхват

Конвенцията обхваща международни писмени споразумения, постигнати чрез медиация, за решаване на търговски спор. Основното правило е, че тя се прилага като opt-out, т. е. международният договор се прилага, освен ако страните не са посочили изрично, че не искат да се прилага. Държавите могат да изберат да я прилагат като opt-in - тя да се прилага само ако страните по спора са избрали това ясно и недвусмислено.

Фокусът на приетият международен договор са търговските отношения и е изключено приложението ѝ към потребителски, семейни, наследствени и трудови спорове. Изрично се изключват и споразумения, потвърдени от съд, както и такива, които се изпълняват като арбитражни решения.

Значение на конвенцията за развитието на медиацията

Конвенцията опростява процеса по изпълнение за споразуменията, сключени чрез медиация, като също така дава и по-голяма тежест на този метод при международно решаване на спорове. Утвърждава се мястото му на способ за алтернативно решаване на спорове в международен план.

Очаква се да се повиши доверието в процедурата по медиация. Подписаният в Сингапур договор ще даде повече надеждност на този способ като международен инструмент за решаване на спорове и така той ще стане особено подходящ за трансгранични спорове.

Така следва да се провеждат повече медиационни процедури, вместо да се водят дела на международно ниво. Също би следвало алтернативното решаване на спорове все повече да се предпочита пред обикновени преговори, за да се гарантира изпълнение впоследствие.

Вероятно ще се повлияят и повишат стандартите на водене на медиация, тъй като неспазването им води до отказ от изпълнение по Сингапурската конвенция. Това гарантира развитие на качеството на услугата по медиация на международно и местно ниво.

Най-сетне, очаква се да има по-голямо значение и присъствие на медиационните институции и центрове, тъй като чрез тях най-лесно ще се удостовери, че споразумението е в резултат на медиация, както изисква конвенцията.

Дима Александрова е адвокат и медиатор на свободна практика, основател на правната кантора AdimaLaw. Треньор на студентски отбори по състезания по право.

Китай, САЩ, Южна Корея и Индия и още 42 държави пoдписаха в началото на месеца в Сингапур Конвенция на ООН за международни споразумения, постигнати с медиация. Голяма част от останалите държави, подписали международния договор, са развиващи се страни. Идеята на конвенцията е да даде повече сигурност на бизнеса и инвеститорите, като направи по-лесно изпълнението на трансгранични споразумения, сключени в процедура по медиация. Тя е регулативен отговор на нуждите, които поставят масирани инициативи като китайската "Един пояс, един път" за създаване на глобални търговски и инфраструктурни мрежи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK