С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
23 авг 2019, 10:04, 2642 прочитания

Крим между политиката и правото

Какво се случва с политическите затворници Олег Сенцов и Александър Колченко

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Авторът Наташа Добрева е български адвокат, който представлява украинските граждани Олег Сенцов и Александър Колченко пред Европейския съд по правата на човека

През 2015 г. украинският филмов режисьор Олег Сенцов, който е известен като яростен противник на анексирането на Крим от Русия, беше осъден на 20 години затвор по обвинение за тероризъм. Изпратен е да изтърпява наказанието в поправителна колония №8 "Бяла мечка" в град Лабитнанги, Ямало-Ненецки автономен окръг. През май 2018 г. той спря да се храни в знак на протест.

Александър Колченко е украински ляв активист, синдикалист, антифашист и анархист, осъден на 10 години по обвинение за тероризъм от руската администрация в Крим през 2014 г.
Международните правораздавателни органи обикновено използват тактиката на отлагане при политически чувствителни казуси и дават юридически отговор на такива спорове едва след дипломатическото им разрешаване, когато напрежението е спаднало. Тази тактика се прилага и в случая с анексирането на Крим и освобождаването на украински политически затворници от Русия.

Намирането на спокоен момент за политически преговори отне пет години, докато темата Украйна не стана водеща по време на срещата между Макрон и Путин тази седмица. През това време както Международният наказателен съд, така и Европейският съд по правата на човека са "на изчакване" пред евентуално двустранно уреждане на последиците от този конфликт. Двете международни институции са сезирани отдавна с искания да определят правния статус на Крим, както и да установят конкретни правонарушения и военни престъпления, но до момента нямат официално произнасяне.


Констатациите на прокуратурата на Международния наказателен съд

Прокуратурата на Международния наказателен съд периодично анализира нуждата от стартиране на наказателно разследване на деяния, извършени в Крим след февруари 2014 г., но засега те все още са на етап "предварителна проверка" ("preliminary examination"). Последният доклад е от 5 декември 2018 г. и в него прокуратурата предпазливо отбелязва:

"През 2016 г. прокуратурата публикува своята преценка, че ситуацията на територията на Крим и Севастопол прераства в международен въоръжен конфликт между Украйна и Русия, започнал най-късно на 26 февруари 2014 г., и че правото на международните въоръжени конфликти продължава да се прилага след 18 март 2014 г., доколкото ситуацията на територията на Крим и Севстопол фактически представлява продължаващо състояние на окупация. Тази преценка, макар предварителна по естество, предоставя правната рамка за анализа на прокуратурата на информацията, касаеща твърдяни престъпления, извършени в контекста на ситуацията в Крим от 20 февруари 2014 г."



Според предварителната правна квалификация на Прокуратурата на Международния наказателен съд следните деяния попадат в компетентността й:

"Лишаване на подсъдими от правото им на справедлив и редовен процес: вследствие на разширителното прилагане на законите на Русия в Крим, включително законодателството за тероризъм и екстремизъм, поне за 24 проукраински активисти и кримски татари се твърди, че са съдени в наказателни съдилища, които не са учредени в съответствие с правилата на международното хуманитарно право и в процеси, лишени от основни правни гаранции. Прокуратурата обсъжда дали третирането на някой от тези 24 души представлява военното престъпление по умишлено лишаване на защитено лице от правото на справедлив и редовен процес по чл. 8, ал. 2 (а) [...]

Трансфер на част от цивилното население на Русия в Крим и на част от населението на Крим извън територията му: Прокуратурата обсъжда [...] конкретна информация относно 59 души от общо 2200 арестувани лица в кримски заведения за лишаване от свобода, за които се твърди, че са трансферирани в изправителни заведения в Русия. Прокуратурата обсъжда дали това или друго твърдяно действие, свързано с преместване на хора, представлява военното престъпление по трансфер [...] по чл. 8, ал. 2 (б)".

Жалбите пред Европейския съд по правата на човека

Абсолютно същите въпроси са висящи за разглеждане и пред ЕСПЧ в контекста на правото на легитимно сформиран съд – жалба № 20958/14 Украйна с/у Русия (о/о Крим) и жалба № 29627/16 Сенцов и Колченко с/у Русия. Първата жалба е преюдициална спрямо втората и в решението си по нея ЕСПЧ ще даде дългоочаквания отговор на въпроса законно ли е анексирането на Крим, или статусът на тази територия е "военна окупация". На базата на разрешението на този принципен въпрос ще се изследват по-нататък и твърденията за индивидуални нарушения на правата на украинския режисьор Олег Сенцов и проукраинския активист Александър Колченко. Заседанието по делото "Украйна с/у Русия" (о/о Крим) е насрочено за 11 септември 2019 г. от 9.15 ч. и ще бъде излъчвано на живо от официалната интернет страница на ЕСПЧ.

Произнасянето на ЕСПЧ, че Крим е под военна окупация, ще предопредели останалите оплаквания в индивидуалните жалби. Статут на окупирана територия влече прилагането на Женевските конвенции от 1949 г. – четири международни договора, уреждащи хуманитарните отношения при воденето на война. Тези договори, които Русия е ратифицирала, предвиждат, че на територията на окупираната държава се прилага нейното наказателно право, действа нейната съдебна система и се запазва гражданството на нейните жители, като е забранено преместването им на територията на държавата окупатор, още по-малко налагането върху тях на чуждо гражданство. Тъй като в случая на Сенцов и Колченко нито една от тези гаранции не е спазена, шансовете ЕСПЧ да признае нарушение на правото им да бъдат съдени от "съд, създаден в съответствие със закона" (чл. 6, ал. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи - КЗПЧОС) са значителни. Това е становището и на четирите неправителствени организации, на които ЕСПЧ разреши да се включат в делото с експертни мнения - REDRESS, Fair Trials, Open Society Justice Initiative и Helsinki Foundation for Human Rights.

Развитието по делото на Сенцов и Колченко

На 18 юни 2019 г. Сенцов и Колченко подадоха до ЕСПЧ своите последни коментари, искания и аргументи по делото преди произнасянето на решението. Те изрично поискаха от ЕСПЧ, в случай че признае нарушение на правата им, като индивидуална мярка да разпореди освобождаването им от затвора. Те се позовават на решението на ЕСПЧ по делото "Асанидзе с/у Грузия", жалба №71503/01, в което съдът задължава държавата ответник да осигури незабавно пускането от затвора на жалбоподателя. Сенцов и Колченко сочат, че основанието, което в момента служи да оправдае лишаването им от свобода – "осъждане от компетентен съд" по смисъла на чл. 5, ал. 1 (а) от КЗПЧОС – ще отпадне в случай на произнасяне, че има нарушение. Следователно по естеството си това произнасяне е еквивалентно на произнасяне, че трябва да бъдат освободени.

На 24 юли 2019 г. руското правителство представи и своето последно становище по делото преди произнасяне на решението, в което определи искането на Сенцов и Колченко за освобождаване от затвора като "опит за политизиране на общите правила в съда". Независимо от тази официална позиция на Русия пред ЕСПЧ, успоредно на скорошната среща с френския президент, петима осъдени украинци, излежаващи наказания в различни части на Русия, включително Александър Колченко, бяха транспортирани до следствения арест в Москва "Лефортово". Предполага се, че оттам ще бъдат качени на самолет за Киев, за да бъдат разменени за руски затворници.

С други думи, дипломатическото разрешение ще изпревари юридическото, което потвърждава, че ангажиментите за защита правата на човека са пожелателни за големите икономики, а конкретно за Русия международните съдебни процеси са неефективно и напълно теоретично средство за защита. В една друга част на света САЩ и Канада директно са отказали да ратифицират Американската конвенция за правата на човека и просто не са поели задължение да изпълняват решения на Интерамериканския съд по правата на човека.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 1619 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2023 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Глобални облаци над икономиката

Спадът в БВП на Германия е знак за начало на неблагоприятни развития с потенциални ограничения пред международната търговия и структурни промени в китайската икономика

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие