С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 30 авг 2019, 12:58, 6046 прочитания

САЩ и Китай оформят XXI век, къде е Европа

Ако иска да оцелее, ЕС трябва да започне да мисли по-стратегически

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Хосе Игнасио Торебланка Европейски съвет за международни отношения - Мадрид, в блога на организацията

Европейците наблюдават с голяма загриженост как съперничеството между Съединените щати и Китай оформя XXI век и се чудят каква е тяхната роля в тази игра на велики сили. Толкова много векове, прекарани в центъра на света, карат европейците да мислят, че все още са в това положение. Но това не е така. Отворете картата и можете да видите истинността на твърдението, че Европа е само малък "нос" на Азия, че е аномалия този малък нос да играе такава изключителна роля в световната история и че европейската глобална хегемония започва от малък нос на този малък нос.

Първата вълна на глобализацията започна от Иберийския полуостров, откъдето в края на XV век тръгнаха експедициите на Христофор Колумб и Васко да Гама, достигнали Америка и Индия, свързвайки два огромни континента с влиянието и просперитета на Европа. Но без решението на Китай през 1470 г. да унищожи флота си - по-голям, по-мощен и по-опитен от европейските, и да се затвори на континенталната си територия, Европа нямаше да може да контролира Азия (представете си какъв би бил светът днес, ако Китай беше открил и колонизирал Америка).
Историята ни учи, че 12 от 16 прехода при великите сили са завършили с конфликт и само четири са го избегнали.

Днес, 500 години по-късно, часовникът отново сочи към надвиснала китайска хегемония, а Испания и Португалия отново са на малък нос на малък нос. Европейците, които смятахме, че XXI век ще бъде един щастлив век, живеем в сянката на т.нар. Капан на Тукидид - лансирана от Греъм Алисън идея,, позоваваща се на размислите на Тукидид за неизбежността на Пелопонеската война, в която Атина няма друг вариант освен война, за да спре възхода на Спарта. Часовникът може да се върне толкова назад, че да постави Европа в тревожен паралел с кризата на елинската цивилизация. Това не означава, че САЩ и Китай са обречени на конфликт, но подчертава цената на игнорирането на историята, която ни учи, че 12 от 16 промени в съотношението между великите сили са завършили с конфликт и само четири са го избегнали.


Че това съперничество ще определи XXI век е сигурно - всичко останало е несигурно. Не знаем дали едната велика сила ще се наложи на другата, или ще постигнат мирно съвместно съществуване, дори и в нова студена война; дали ще има конкуренция не само в икономиката, политиката и технологиите, но и във военната сфера, която да завърши с конфликт. В тази динамика Европа трябва да намери свой собствен глас. С него трябва да защитим пространството на свободата и споделения просперитет, който ни определя като европейци. И определя света, в който искаме да живеем - свят със силни международни институции и уважавани норми и споразумения, които гарантират, че можем да се справим с предизвикателства, вариращи от бедност и неравенство до изменение на климата и разпростиране на човешките права права върху всички.

Какво по-добро доказателство за необходимостта от повече Европа от едностранното оттегляне на САЩ от ядрената сделка със Иран (с която европейците се почувстваха особено горди, след като успяха да обединят американската, китайската и руската политическа воля) и това вече прави европейски компании жертви на санкции, които техните правителства не са одобрили.

В сянката на президента на САЩ Доналд Тръмп, чието преизбиране ще забави излизането му от Белия дом до 2025 г., и предвидимото опустошение на международната система, което той ще остави след себе си, но също и с руската претенция към Украйна и нашите балтийски партньори, както и технологичните и военни предизвикателства, които Китай представлява - европейците имат жалко опразнен набор от инструменти. Нашата валута, еврото, е само платежно средство, а не политически или дипломатически инструмент, който увеличава нашето влияние. На режима ни за финансови и търговски санкции липсва сила; капацитетът ни за иновации е ограничен; нашите армии нямат достатъчно ресурси, за да получат автономия от Вашингтон; и на нашата дипломация й липсват ловкост и гъвкавост, с които да надделява в преговорите.



Всичко това подчертава важността на нужния консенсус, че ЕС се нуждае от разработване и прилагане на политики, които ще позволят на Европа да остане актуална сила в света. Да играеш тази игра не е лесно. Европа не е готова да го направи - психологически, материално или институционално. Тя не е създадена да гледа навън, към света, а навътре, самоуспокоявайки се. Но няма друг вариант, освен да го направи, и колкото и илюзорно да изглежда, има опции за целта - чрез интегриране на собствените си възможности, които са реални (и включват еврото, търговската й тежест, привлекателността на нейния пазар, европейския бюджет и регулаторния му капацитет), чрез общи стратегии и ясни принципи. Необходимо е Европа да се изправи срещу популизма, да се справи с глобалните заплахи и да започне да мисли много по-стратегически.

Капитал #35

Текстът е част от седмичния "Капитал". В броя ще видите още:

  • Нашествието на тротинетките
  • Бразилската политика и пожарите в Амазония
  • Какво е добре да се знае за виртуалните банки

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 3216 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2642 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Щяха да забранят изборите, ако можеха. Но не могат

И още: Замесена ли е Фандъкова; Фон дер Лайен може да се поучи от Борисов

Още от Капитал
Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10