Трябва да се мисли за хората, а не за спасяването на олигарсите

Владислав Панев е инвестиционен консултант и съпредседател на "Зелено движение", част от "Демократична България"

Два месеца откакто публикувах първите снимки на разтоварване на насипен италиански боклук в ТЕЦ "Брикел", Гълъбово, и вече имаме чувството, че цялата страна е вмирисана. Гражданите дават сериозен отпор във Враца и Перник, а кметът на Бобов дол (нищо, че е избрана от партията на Ковачки) открито се обяви срещу горенето на отпадъци. Истината е, че тези градове вече не са толкова феодално зависими от назначения от властта водещ работодател. Членството в Европейския съюз освен всичко друго води до повече алтернативи пред хората – едни ще отидат да работят в чужбина, а пък инвеститори се борят за труда на оставащите в България. Дефицитът на пазара увеличава доходите бързо, дори и в затънтените краища на страната (макар и все още да са недостатъчни, все пак ръстът е двоен от 2008 г. насам).

Всичко това прави хората по-свободни, по-малко зависими от един финансов господар. И ако през 90-те работата можеше да се поставя над здравето (защото беше дефицит), сега не е така.

Очевидно е, че такъв мащабен внос на боклук и печалби за десетки милиони евро няма как да станат без рамото на премиера.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Припомням каква е ситуацията в момента. Италия се задъхва от боклуци, опита се да ги прати в Румъния, но безуспешно. В крайна сметка се намери слабото звено в ЕС – слаба институционално и корумпирана българска администрация. Първо е бил направен от опит да се доставят отпадъци на металургични заводи. Не се е получило - заради липсата на икономическа ефективност. В ТЕЦ-ове, свързвани с Ковачки, обаче такъв проблем няма. И така става възможен вносът на (по консервативни оценки) десетки хиляди тонове отпадъци и горенето им (или подготовката за това) в топлоцентрали, които нямат нужната технология това да става достатъчно екологично, така че да не застрашава здравето на хората и природата. Българският бизнесмен получава според източници 70-100 евро на тон задето освобождава италианците от боклука им, а след това заради когенерация ("високоефективно" производство на електрическа енергия и пара за отопление) получава и преференциални цени от НЕК. "Брикел" продава на 17.5 ст. за киловатчас. За сравнение борсовата цена на тока често е двойно по-ниска.

Два важни въпроса за публичността на акцията по внос на боклук ми идват наум:

Къде е Бойко Борисов?



Очевидно е, че такъв мащабен внос и печалби за десетки милиони евро няма как да се реализират без рамото на премиера. Няколко кметове на ГЕРБ вече надушиха опасността, идваща с местните избори, и гласно застанаха срещу намеренията за горене в техните общини. Дори кметът на Бобов дол, избрана с подкрепата на партията на Ковачки, зае страната на съгражданите си. Кметът на Гълъбово пък според местни хора живее основно в Австрия при роднини и на чист въздух и се прибира в подопечния си град само за официални събития, като посещението на президента Румен Радев преди десетина дни.

Премиерът Борисов отклонява темата и не говори за нея, дори и когато бизнес асоциациите въстанаха срещу покачващите се и заради Ковачки цени на електроенергията. Той вече е воденичен камък не само за енергетиката (където дълговете се трупат бързо), но и за цялата българска индустрия. Няма реакция от КЗК или други ведомства обаче. Освен че местните РИОСВ издават разрешителни и не правят проверки за спазване на екологични норми (и да правят, са чисто формални). От дебатите за софийския инсинератор (сам по себе си недостатъчно чист) знаем, че цената за изграждане на инсталация за горене на отпадъци при спазване на норми е около 150 млн. евро, или 3-4 млн евро за мегават мощност. Никой не е чувал в ТЕЦ-ове, които горят или се канят да горят отпадъци, да са правени каквито и да било инвестиции. По-скоро вътрешни хора споделят, че нищо такова не се извършва.

Ковачки вече е воденичен камък не само за енергетиката, но и за цялата българска индустрия

Фотограф: Георги Кожухаров

Какви са козовете на Ковачки?

Държи топлоснабдяването на няколко средноголеми български града – Враца, Сливен и други. Рухване на структурите му означава проблеми за отоплението на десетки хиляди домакинства. Коза с изкарването на работници на улицата го е играл многократно. И управляващите се плашат.

Според мен обаче правилната политика трябва да бъде не да пазим работни места с цената на всичко (дори и когато са силно субсидирани), а да пазим хората. Сметките ми показват, че ако се спрат субсидиите за най-мръсните производства и те бъдат принудени да затворят (а това трябваше да стане отдавна, защото не отговарят на стандартите), за държавата ще бъде по-евтино да плаща досегашните доходи на служителите за години напред, отколкото да ги поддържа на изкуствено дишане. А при сегашния пазар на труда надали много хора биха стояли без работа дълго време. Отделно това би отворило възможност за навлизане на нови технологии и преобразуване на сектора. А все пак бъдещето на България според мен е икономика, базирана на знанието, не толкова на природните ресурси. Така че козовете на Ковачки само на пръв поглед са сериозни. И вината за това, че получава съдействието на институциите, не е негова, а на самата администрация. На най-горните й нива. Той само се възползва от конюнктурата, както много други на негово място биха направили. Така че целта е да се утвърдят правила на работа, с които престъпването на някои норми да стане невъзможно.

Няколко кметове на ГЕРБ вече надушиха опасността преди местните избори и гласно застанаха срещу намеренията за горене в техните общини.

Хората отдавна изпревариха държавата като манталитет. Властта още живее в аналоговата епоха, а светът е дигитален, в който технологиите от XX век са просто стари. Горенето на отпадъци се случва и в развитите държави, но могат да се толерират само когато се използват най-добрите технологии срещу замърсяване с диоксини, фурани и други вещества. Подобни заводи работят в големи европейски столици. Швеция внася над 1 млн. тона отпадъци годишно. В България това не може да се допусне толкова лесно от хората, защото липсва каквото и да е доверие в институциите, че ще следят за спазването на нормите. Изграждането му ще е бавен и търпелив процес. И се надявам да се случи, защото иначе покрай сухото ще гори и мокрото. Ще гоним и готови да спазват правилата предприемачи. А не трябва.

Къде са Зелените?

Този въпрос се задава често по форуми, понякога сигурно и с основание, независимо че е измислен в някои лаборатории. Така или иначе е добил гражданственост. Като съпредседател на "Зелено движение" бях сред първите, повдигнали темата. Оттогава съм се срещнал с хора от всички засегнати райони. Те са наистина изплашени за здравето си, и то с основание. Какво по-ценно има от него, особено при тази демографска ситуация в България. Възмутен гражданин на Гълъбово даже ми разказа при какво положение няма да има проблем да се горят боклуци в града и хората да не недоволстват - ако по примера на околни села (превзети от мини "Марица-изток") бъдат овъзмездени с апартаменти в Стара Загора например, а имуществото им в Гълъбово бъде платено в брой. И е прав. Ако сме склонни доброволно да обявим карантинна зона по примера на Чернобил, това е решение. Не много умно и дългосрочно обаче. Това е огромна земя, която ще струва все по-скъпо. И когато става въпрос дали смятам, че е добре да я тровим за успокоение на страни, които не знаят какво да си правят боклука – тогава съм патриот. Не мисля, че е добра идея. Затова или добри и безопасни за здравето технологии, или нищо.

А къде е Гешев?

Кандидатът за главен прокурор на статуквото напоследък обикаляше страната във всякакви акции да ни спасява от лошите. Обещава да въздаде справедливост за "криминалния преход" с "прокуратура, която да е отворена към проблемите и болките на хората". Оказва се обаче, че му е удобно да се връща 30 години назад за "проблемите и болките на хората", но не и да види как един от истинските герои на несправедливия преход източва държавата и трови хората сега.

Вместо да толерира мръсни бизнеси, правителството час по скоро трябва да се заеме с програми за алтернативна заетост за работещите във въгледобивния сектор. И да спре да лъже, че отрасълът в този вид може да изкара повече от няколко години. Бизнесът има нужда от тези хора и съм убеден, че с адекватна политика те ще си намерят достойното място. Но трябва да се мисли за хората, а не за спасяването на олигарсите.