Основната причина, поради която обучението през целия живот все по-често влиза във фокуса на образователната и трудова политика, са измененията на пазара на труда. То позволява както запазването на конкурентоспособността на този пазар, както и усвояването на нови умения и коригирането на съществуващите дисбаланси. Продължаването на образованието отвъд формалната му фаза е от още по-голямо значение за неактивните и безработните и по тази причина се разглежда (от институциите на ЕС например) като инструмент за подобряване на социалните условия и преквалификация на онези, които не успяват да намерят реализация.

За съжаление последното систематично проучване на образованието и обучението на възрастните е от 2016 г. Данните от Наблюдението на работната сила на Евростат обаче позволяват по-скорошен, макар и по-повърхностен поглед. От графиката е видно, че през 2018 г. България изостава значително на фона на средноевропейските равнища. Участието на възрастни в образование и обучение е около четири пъти по-ниско от средното ниво за ЕС и над десет пъти по-ниско в сравнение с лидерите Швеция и Финландия.

Автор: Капитал

Преглед на оригинала

И все пак, през последното десетилетие делът на хора на възраст 25-64 години, участвали в обучение или образование в България, постепенно нараства - от средно 1.6% през 2009 до средно 2.6% през 2018 г. Вследствие най-вече на относително ниския общ дял разликите между участието на мъжете и жените в България са значително по-малки от средното за ЕС.

Данните от последното детайлно проучване от 2016 г. позволяват малко по-подробен поглед. При сравнението на взелите участие в обучение или образование в същата възрастова група България е доста по-близо до средноевропейските стойности - 24.6% спрямо 45.2%. Притеснително е обаче обстоятелството, че спрямо средноевропейските равнища тенденцията в България е обратна и докато в ЕС индикаторът се е повишил с 10 пункта от 2007 г. насам, то у нас той се е свил с 11.8 пункта. Интересно е също, че почти целият дял (22.5%) за България се дължи на неформално (извън училище или университет) образование.

Донякъде причината за чувствително по-ниското участие най-вероятно се дължи на структурата на предлагането. В България почти две трети от неформалното обучението и образованието на възрастните през 2016 г. е било предоставено от работодателя, други 17.5% - от неформални образователни институции (тук вероятно прозира влиянието на ИТ обучението, което все по-често се случва извън университетите).

Чувствително по-ниският дял на участието на възрастните в обучение и образование у нас е предизвикателство пред подобряването на гъвкавостта и адаптивността на трудовия пазар. Коригирането на проблема (само) с инструментите на държавна политика видно води до по-скоро скромни резултати въпреки двете последователни национални стратегии за учене през целия живот, втората от които изтича догодина. По тази причина е крайно необходимо по-широкото застъпване на обучението на работното място и в хода на работния процес. От друга страна, е необходима и промяна на цялостното отношение, че формалното образование би следвало да е достатъчно за успешна и дълготрайна реализация. Трудно е също така да бъдат определени универсални "умения на бъдещето", които да бъдат във фокуса на този тип обучение – те често зависят от желаната професионална реализация, както и от външни фактори. Нуждата от подобрение и разширяване на образованието и обучението на възрастните обаче е несъмнена.