С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
1 13 сеп 2019, 11:34, 3619 прочитания

Какво икономистите трябва да научат

Уроците от кризата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Марк Клифе, главен икономист на ING Group, в анализ за "Проджект синдикейт"
Преобладаващите модели все още не успяват да се справят с факта, че неравенството има значение.
Повече от десетилетие след световната финансова криза макроикономистите не успяха да усвоят три основни урока. Техните модели все още не успяват да се справят с разрушителните промени и с факта, че неравенството има значение. Икономическите сривове, които преживяваме, отразяват нещо очевидно, но пренебрегвано в преобладаващите модели - че бъдещето е фундаментално несигурно и не всички рискове могат да бъдат измерими. Трябва да захвърлим възникналата след кризата идея, че светът ще навлезе в "нова нормалност". При дълбоките промени във финансите, технологиите, обществото и политиката е много по-полезно да мислим за "нова анормалност", в която икономиките се характеризират с реална или латентна структурна нестабилност.

Вторият урок от кризата е, че балансите имат значение. Финансирането на световната икономика оставя националните икономики уязвими към големи корекции в цените на активите, които могат да направят дълга неизползваем. Макроикономическите модели, които се фокусират върху потоците от приходи и разходи, не са в състояние да предвидят цените на активите, тъй като последните отразяват вярването на инвеститорите за бъдеща възвращаемост и рискове. С други думи, цените на активите са трудни за прогнозиране, защото самите те са прогнози.


Финансовото пререгулиране след кризата не е задължително да реши проблема с балансите. Вярно е, че отделни банки станаха по-устойчиви, увеличавайки значително капитала и ликвидните си буфери. Но безпрецедентните парични облекчения и мащабните покупки на активи от централните банки насърчиха поемането на риск в цялата икономическа и финансова система по начини, които са по-трудни за проследяване и прогнозиране.

Нараства съгласието, че проблемът не опира само до финансовите баланси. Въпроси като промяната на климата и опазването на околната среда влязоха в политическите програми и макроикономистите трябва да се научат по-добре за разбират взаимодействието между произведения капитал, човешкия капитал и природния капитал, включващ възобновяемите и невъзобновяемите ресурси.

И накрая, те трябва да признаят, че разпределението има значение. Опитът да се моделира икономическото поведение на домакинствата въз основа на един "представителен агент" (например типичен потребител или типична фирма - бел. ред.) заличава съществени разлики в поведението на хората от различните групи по доходи и богатство.



Фактът, че богатите непропорционално се възползват от глобализацията и новите технологии, да не говорим за приноса на централните банки за поскъпването на акциите и облигациите след 2009 г., може да се окаже спънка за растежа. Задълбочаващото се неравенство драстично намали подкрепата за традиционните политици в полза на популисти и националисти, а това от своя страна разяжда политическия консенсус, който поддържа фискалната порядъчност, независимата парична политика, свободната търговия и либералното движение на капитала и труда. Глобалната реакция срещу икономическото и политическото статукво е насочена към големия бизнес. Непосредствено след кризата гневът беше насочен към финансовите институции, но днес се е превърнал в общ скептицизъм по отношение на корпоративното поведение, а технологичните гиганти са подложени на особен контрол заради предполагаемите злоупотреби с потребителски данни и монополната власт.

Тези напрежения не бива да се разглеждат само като негодувание към първите 1% по богатство. Има съществени разделения в рамките на останалите 99% от гледна точка на победители и губещи от глобализацията. Разделенията между държавите също се засилиха, тъй като популистите и националистите обвиняват чужденците за вътрешните си икономически и социални проблеми. Промените в споразуменията за глобално управление могат да нарушат бизнес моделите, да трансформират институционалната рамка и да добавят нов слой на несигурност към икономическите перспективи.

Макроикономическата професия все още не се е сблъскала с най-важните уроци от последното десетилетие. А без нов консенсус за това как да се управлява несигурността светът ще е уязвим за нови икономически, социални и политически шокове. За съжаление може да се наложи друга криза да ги принуди да научат тези уроци.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 1331 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 1979 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
От "зловредно влияние" до "пунта мара"

Чия стабилност всъщност пазят прокуратура, ДАНС и МВР в шпионския скандал

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма