С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 13 сеп 2019, 11:34, 3824 прочитания

Какво икономистите трябва да научат

Уроците от кризата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Марк Клифе, главен икономист на ING Group, в анализ за "Проджект синдикейт"
Преобладаващите модели все още не успяват да се справят с факта, че неравенството има значение.
Повече от десетилетие след световната финансова криза макроикономистите не успяха да усвоят три основни урока. Техните модели все още не успяват да се справят с разрушителните промени и с факта, че неравенството има значение. Икономическите сривове, които преживяваме, отразяват нещо очевидно, но пренебрегвано в преобладаващите модели - че бъдещето е фундаментално несигурно и не всички рискове могат да бъдат измерими. Трябва да захвърлим възникналата след кризата идея, че светът ще навлезе в "нова нормалност". При дълбоките промени във финансите, технологиите, обществото и политиката е много по-полезно да мислим за "нова анормалност", в която икономиките се характеризират с реална или латентна структурна нестабилност.

Вторият урок от кризата е, че балансите имат значение. Финансирането на световната икономика оставя националните икономики уязвими към големи корекции в цените на активите, които могат да направят дълга неизползваем. Макроикономическите модели, които се фокусират върху потоците от приходи и разходи, не са в състояние да предвидят цените на активите, тъй като последните отразяват вярването на инвеститорите за бъдеща възвращаемост и рискове. С други думи, цените на активите са трудни за прогнозиране, защото самите те са прогнози.


Финансовото пререгулиране след кризата не е задължително да реши проблема с балансите. Вярно е, че отделни банки станаха по-устойчиви, увеличавайки значително капитала и ликвидните си буфери. Но безпрецедентните парични облекчения и мащабните покупки на активи от централните банки насърчиха поемането на риск в цялата икономическа и финансова система по начини, които са по-трудни за проследяване и прогнозиране.

Нараства съгласието, че проблемът не опира само до финансовите баланси. Въпроси като промяната на климата и опазването на околната среда влязоха в политическите програми и макроикономистите трябва да се научат по-добре за разбират взаимодействието между произведения капитал, човешкия капитал и природния капитал, включващ възобновяемите и невъзобновяемите ресурси.

И накрая, те трябва да признаят, че разпределението има значение. Опитът да се моделира икономическото поведение на домакинствата въз основа на един "представителен агент" (например типичен потребител или типична фирма - бел. ред.) заличава съществени разлики в поведението на хората от различните групи по доходи и богатство.



Фактът, че богатите непропорционално се възползват от глобализацията и новите технологии, да не говорим за приноса на централните банки за поскъпването на акциите и облигациите след 2009 г., може да се окаже спънка за растежа. Задълбочаващото се неравенство драстично намали подкрепата за традиционните политици в полза на популисти и националисти, а това от своя страна разяжда политическия консенсус, който поддържа фискалната порядъчност, независимата парична политика, свободната търговия и либералното движение на капитала и труда. Глобалната реакция срещу икономическото и политическото статукво е насочена към големия бизнес. Непосредствено след кризата гневът беше насочен към финансовите институции, но днес се е превърнал в общ скептицизъм по отношение на корпоративното поведение, а технологичните гиганти са подложени на особен контрол заради предполагаемите злоупотреби с потребителски данни и монополната власт.

Тези напрежения не бива да се разглеждат само като негодувание към първите 1% по богатство. Има съществени разделения в рамките на останалите 99% от гледна точка на победители и губещи от глобализацията. Разделенията между държавите също се засилиха, тъй като популистите и националистите обвиняват чужденците за вътрешните си икономически и социални проблеми. Промените в споразуменията за глобално управление могат да нарушат бизнес моделите, да трансформират институционалната рамка и да добавят нов слой на несигурност към икономическите перспективи.

Макроикономическата професия все още не се е сблъскала с най-важните уроци от последното десетилетие. А без нов консенсус за това как да се управлява несигурността светът ще е уязвим за нови икономически, социални и политически шокове. За съжаление може да се наложи друга криза да ги принуди да научат тези уроци.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици Мнения Daily - Хайверена корупция блазни съдебните кадровици

И още: Май няма да си купя друг Фолксваген; Каква е новата визия за Европа

14 окт 2019, 3336 прочитания

Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата Мнения Daily - Реалната политика се прави в прокуратурата

И още: Защо Сидеров постави "крадец" и "гей" под общ знаменател; Манипулацията с отнемането на деца е оръжие за масово поразяване

9 окт 2019, 2713 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
От "зловредно влияние" до "пунта мара"

Чия стабилност всъщност пазят прокуратура, ДАНС и МВР в шпионския скандал

Още от Капитал
LVMH тества границите на лукса

Може ли шик конгломератът да се разрасне още

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

PISA 2018: Образование с часовников механизъм

Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10