Училищният автобус – глътка свобода за родителя
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Училищният автобус – глътка свобода за родителя

Училищният автобус – глътка свобода за родителя

Общините могат да предлагат ежедневен транспорт за децата в детските градини и училищата

Боян Рашев
7720 прочитания

© Красимир Юскеселиев


Във вторник сутринта празнувах – най-сетне настъпи дългоочакваният Ден на освобождението. Качих двете дъщери – едната вече в гимназия, а другата първолак – в училищните бусчета и подпалих маратонките към офиса. Правил съм го много пъти и преди, когато някак съм се изплъзвал от ролята на разносвач на деца, но днес вече е друго – и двете училища осигуряват транспорт и планирам отсега нататък да живея по моя си начин.

Не знам дали си давате сметка, но разкарването на деца по и от градини и училища от шофиращи родители в София отнема 1-2 часа живот дневно на всеки зает с тази дейност. Драстичното увеличение на трафика след започването на учебната година е очевидно – усещането е като че ли колите се утрояват за един ден. Доколкото ми е известно, в София има около 160 училища, в които учат общо около 200 хиляди ученици. Много от тях живеят близо до училище и ходят пеша или са достатъчно големи, за да ползват удобен градски транспорт. Поне 20-25% от учениците обаче – на база личен опит с класовете на голямата дъщеря и градината на малката – биват карани от родителите. Това са 40-50 хиляди коли, които правят ненужни обиколки из града в точно определен час, създавайки задръствания и замърсявайки още повече въздуха. Защо си го причиняваме, когато има очевидно решение?

Всички държавни и общински градини и училища могат да предлагат ежедневен транспорт за децата.

Не е екстремна иновация – работи отлично от десетилетия сред частните училища и в публичния сектор на практически всички страни от Развития свят. Вариантите са много – от система от училищни автобуси с фиксирани маршрути, които се движат само сутрин и вечер, до просто наемане на бусове, които разнасят децата и си оптимизират маршрутите в зависимост от конкретните адреси.

Икономическите, социални и екологични ефекти биха били толкова позитивни, че трудно се сещам за нещо по-смислено за текущата предизборна кампания. Представяте ли си какво значат 1-2 часа на ден повече време за такъв голям брой софиянци? Ако това се превърне в работно време, говорим за допълнителен икономически ръст за столицата от поне 2%. Ако пък се използва за сън, спорт или учене, говорим за значително повишаване на качеството на живот на родителите, което пак ще се обърне в икономически ръст, защото ще са по-производителни през деня. Лично за мен тези часове са възможност да бягам до офиса и обратно, което ми дава толкова много енергия и освобождава време през деня, че похарчените 400 лв. за двете деца на месец се изплащат за броени дни. А даже не отчитам ползите за личното ми физическо здраве!

Кандидат-кметове се надпреварват да измислят всевъзможни мерки за намаляване на трафика и замърсяването от транспорта – от забрани за влизане на стари коли в центъра, през специални стикери и такси за коли от провинцията, до всякакви идеи за ултимативно промотиране на велосипедите и обществения транспорт за сметка на свободното придвижване с личен автомобил. Даже има призиви приемът в градини и училища твърдо да е само на база местоживеене, тоест родителите да нямат никакво право на избор.

Дами и господа, това време го помним! Забравете тези глупости! Освен това всеки млад човек може да се мотае колкото иска, да кара колело, да се търкаля с тротинетка, но дойде ли детето, особено пък второто, животът се променя фундаментално. Както казва колега от Швеция: "Докато си млад караш колело, с първото дете се качваш на "Волво".

Живеем в страна, в която 80% от автопарка е на над 10 години, а общественият транспорт по дефиниция няма как да предложи свободата и гъвкавостта на собствения автомобил. Политик, който иска да оцелее в условията на демокрация, трябва да предлага решения, които да дават повече свобода, а не да ни я ограбват. Точно за такова решение говоря. Ако за едно семейство тази свобода си струва 150-200 лв. на дете на месец, то ще е готово да плати. Ако не, то вероятно поне единият родител не създава достатъчно добавена стойност чрез работата си и ще предпочете да го играе куриер, плащайки даже повече за гориво и поддръжка на колата си. Това е ОК – важното е всеки да може да направи личния си избор. Така функционира пазарът и се оптимизира съвкупната икономическа стойност и стандартът на живот.

Забележете, че изобщо не коментирам субсидиране на услугата – смятам, че Столична община трябва да изгражда и поддържа обществения транспорт, защото това е присъщата й функция. Със сигурност има много технически подробности, които би трябвало да се обмислят внимателно – не твърдя, че е съвсем просто. Но очевидно може да се направи, и то така, че да бъде платено само от потребителя, а ползите да са за всички.

Кандидат-кметове, преписвайте на воля!

Във вторник сутринта празнувах – най-сетне настъпи дългоочакваният Ден на освобождението. Качих двете дъщери – едната вече в гимназия, а другата първолак – в училищните бусчета и подпалих маратонките към офиса. Правил съм го много пъти и преди, когато някак съм се изплъзвал от ролята на разносвач на деца, но днес вече е друго – и двете училища осигуряват транспорт и планирам отсега нататък да живея по моя си начин.

Не знам дали си давате сметка, но разкарването на деца по и от градини и училища от шофиращи родители в София отнема 1-2 часа живот дневно на всеки зает с тази дейност. Драстичното увеличение на трафика след започването на учебната година е очевидно – усещането е като че ли колите се утрояват за един ден. Доколкото ми е известно, в София има около 160 училища, в които учат общо около 200 хиляди ученици. Много от тях живеят близо до училище и ходят пеша или са достатъчно големи, за да ползват удобен градски транспорт. Поне 20-25% от учениците обаче – на база личен опит с класовете на голямата дъщеря и градината на малката – биват карани от родителите. Това са 40-50 хиляди коли, които правят ненужни обиколки из града в точно определен час, създавайки задръствания и замърсявайки още повече въздуха. Защо си го причиняваме, когато има очевидно решение?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    lpe25533537 avatar :-|
    lpe25533537

    Това, няма да се налага, ако масово децата в градовете ходят в кварталното училище поне до 7 клас. След това могат да използват градския транспорт.

  • 2
    4epi avatar :-|
    marine eng

    Ограничавате изборът на учичилище до най-близкото и проблемът е решен


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK